Стратегията ни за енергия и климат

През 2018 г. Столична община се присъединява към Глобалното споразумение на кметовете за климат и енергия за периода 2021 – 2030 г., с което се ангажира да намали емисиите на парникови газове с 40% спрямо нивата от 2007 г. За целта е изготвен „План за действие за устойчива енергия и климат“ /ПДУЕК/, който включва мерки за смекчаване, както и адаптация към климатичните промени.

Допълнително към това местната власт в Столицата се е кандидатирала и е избрана за един от „100-те климатично неутрални града до 2030 г.“, поемайки ангажимент да разработи и да спазва достатъчно амбициозна стратегия за да изпълни поставената цел.

Какви количества парникови газове емитира София към момента и ще успеем ли да изпълним заложените цели?

През 2007 г., общото количество парникови газове от гр. София емитирани в атмосферата се равнява на 5 790 хил. тона CO₂-еквивалент, а през 2020 г. отчетеното количество е 4 361 хил. тона. Общинската власт отчита намаление на емисиите на парникови газове произтичащи от енергоизточник топлоенергия с 31,4% при само 12,7% намаляване на производството ѝ. В същото време съоръженията и горивото на Столичната топлофикация не са се променили от 70-те години. Съмнението за достоверността на данните става още по-голямо, ако се вгледаме в Бизнес плана за 2021 г. и отчета на „Топлофикация София“ ЕАД за 2020 г.

От публикуваните данни за брутен специфичен разход и данните за произведено количество топлинна и електрическа енергия е възможно да се изчисли, че от цялото количество гориво изразходвано от топлофикация 76,2% е дяла на горивото необходимо за производство на топлинна енергия и 23,8% е дяла на гориво за електрическа енергия. При положение, че квотите въглеродните емисии през този период са били за количество от 1 272 хил. тона въглероден еквивалент, то дяла за топлинна енергия е равен на около 970 хил. тона емисии въглероден еквивалент. Отчетени са само 849 хил. тона, което буди подозрение за достоверността на отчета.

Съгласно последната инвентаризация на емисиите от парникови газове, София е намалила емисиите си с 24,7% за 2020 г. спрямо базовата 2007-ма година и дотук свършват добрите новини.

Основния принос за намалението е потреблението на електроенергия от националната енергийна мрежа, която е редуцирала емисиите за периода с 28,3%, а общия дял на емисии от електроенергия, спрямо всички останали е 42,9%. Дялът на топлоенергията е 20,3%. Причините за намаляването на емисиите на парникови газове в националния енергиен микс е въвеждането на източници на възобновяема енергия през годините и Столична община трудно може да се похвали със заслуги от това развитие.

Лошите новини за изпълнението на целите на Столицата идват през 2021 и 2022 г., където след края на коронакризата, обемите на производство на електрическа енергия се възобновиха и отново заработиха голяма част от въглищните мощности. А при големият скок на цените на енергийните след март 2022 г., бяхме свидетели на ренесанс при въглищните мощности и държавната ТЕЦ „Марица Изток“ 2 отбеляза положителен финансов резултат за пръв път от много години. Това, разбира се, е за сметка на постигнатите екологични резултати през годините. 2021 г. се отчита 30,9% увеличение на парниковите газове от въглищни мощности спрямо предходната година, а за 2022 г. увеличението е 59,1% спрямо 2020 г.

За Столична община това означава 554 хил. тона и 1 061 хил. тонва увеличение на общите емисии CO₂-еквивалент съответно за тези две години. В случай, че този тренд бъде запазен, до 2030 г. прогнозата е, че ще бъдат постигнати около 26-27% намаляване на емисиите от парникови газове, което значително се отдалечава от поетите ангажименти.

Ако местната власт продължи да бъде пасивна и инертна спрямо мерките за климатична неутралност, единственият вариант, при който ще бъдат постигнати поставените цели от 40% редуциране е затварянето на всички въглищни централи преди 2030 г.

Какво означава София да стане „климатично неутрален град до 2030 г.“?

Макар и да е използван термина „климатична неутралност“, това не означава, че се очаква в рамките на града общите нетни емисии да са нулеви, което е практически невъзможно. В случая се използва за градове, които са възприели концепцията да работят в тази насока. Основните характеристики на климатично неутралните градове са следните:

• Управление на отпадъците: Възможности и критерий при рециклирането. Управление на производството на биогаз и биогорива и тяхното изгаряне.
• Ниско-въглеродно придвижване: Мотивация за използване на други форми на транспорт, различни от личния автомобил. Добър и свързан градски транспорт, уредено и безопасно пешеходно и велосипедно придвижване.
• Градска енергийна инфраструктура: Поощряване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници. Интелигентни (smart) електрически и топлофикационни мрежи.
• Градска форма и зелени площи: По-компактни и плътни градове, запазвайки зелените площи. Растителност и избор на форми и материали, които намаляват ефекта на „топлинния остров“.

Необходимо е градовете да са създали пътна карта в посока климатичната неутралност и да са представили „климатичен договор“ (Climate City Contracts) пред Европейската Комисия. След одобрение, те получават достъп до финансиране за пилотни проекти и иновативни програми. Градовете, които са се ангажирали с целите за постигане на климатична неутралност получават и техническа, финансова и консултантска помощ за да реализират проектите си.

Към този момент от администрацията на Столичния кмет няма информация за някакъв съществен напредъка по този въпрос. От следващата власт на града ще зависи до колко ресурсите на тези програми ще успеят да бъдат използвани и дали ще бъдат постигнати поставените цели.

Какви са мерките, които коалиция „Продължаваме промяната, Демократична България и Спаси София“ предлага и как те ще допринесат за постигане на климатичните цели на общината?

За да може работата свързана с глобалните политики, каквато е борбата с климатичните промени, да не е зависима изцяло от човешкия фактор и краткосрочния популизъм в политиката, трябва да се въведе действащ процес, който да гарантира обективна и непрекъсваща работа в зададената посока. Подходящо за целта е внедряване на научно базираната PDCA (Plan, Do, Check, Act) процедура.

Столична община и по-специално, ресор „Климат и енергия“ изготвя основните документи, цели и насоки за: Намаляване на парниковите емисии, адаптация към климатичните промени и осигуряването на евтина, гъвкава, сигурна и чиста енергийна система.

Следи тяхното изпълнение в рамките на определените срокове и докладва при забавяне или неизпълнение, за да бъдат свеовременно взети мерки. След това прави оценка на изпълнените мерки и изготвя отчет за постигнатите резултати. Въз основа на резултатите променя и подобрява основните документи и насоки.

Необходимо е този ресор да бъде изкаран от настоящата структура на Направление „Зелена система, екология и земеползване“ и да бъде хоризонтална структура, директно подчинена на кмета, по подобие на органите за контрол на качеството в частните компании. Това ще гарантира максимално обективна оценка при докладите за изпълнение или неизпълнение на мерките, които са заложени на останалите направления и дирекции.

Основният документ, който определя климатичната политика на Столична община е „План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021-2030 г.“ /ПДУЕК/. Той ще остане действащ и ще бъде надграден и усъвършенстван, съгласно PDCA процедурата и изводите от годишните доклади по Плана. „План за действие за Зелен град“ на София е поръчан от Европейската банка за възстановяване и развитие и изготвен от международни специалисти, където има конкретни мерки, включително дългосрочни до 2030 г., които са изцяло в духа на климатичната неутралност.

Единственият докладван напредък по плана за повече от 3 г. и половина е решение от РИОСВ – София, че екологична оценка на Плана не е необходима. Считаме, че изготвеният План е достатъчно конкретен и експертен и работа по него трябва да започне в най-кратки срокове.

Инвентаризацията на емисии на парникови газове трябва да се прави ежегодно, за да има по-добра проследяемост и анализ на мерките. Необходимо е тя да бъде обективна и да не се изкривяват резултатите, както досега. Столична община няма интерес да лъже жителите си, както и европейските си партньори.

Отчета на изпълнението на ПДУЕК за 2022 г. показва, че реално измерените резултати са 0,7% от заложените мерки за намаление на емисиите с 346,8 хил. тона CO₂-еквивалент. Ако работата продължава с този темп, за оставащия периода от 7 г. ще са изпълнени 5% от заложените цели! Считаме, че е необходимо подобрение на работата на ресора и надграждане на ПДУЕК, като за целта имаме набор от готови мерки:

• Намаляване на емисионния фактор на централизираното отопление. – Децентрализация, диверсификация и декарбонизация на източниците. Създаване на малки модулни топлофикационни мрежи от 5-та генерация и производство посредством ВЕИ, малки ко-генерационни мощности, биогориво и термопомпи.
• Развитие на коцепцията за зони с ниски емисии и увеличаване на техния обсег и изисквания. Забрана и контрол на високоемисионното открито горивно отопление. – Анализ на резултатите от въвеждането на зона с ниски емисии и поетапното ѝ разширяване и създаване на сходни зони. Строг контрол над изходящите газове от автомобили и отоплителни уредби съвместно с общинска полиция и МВР.
• Залагане на завишени критерии за ефективност при обновяване на сгради. Създаване на нови програми за енергийна ефективност и ускорение на темповете на саниране. – Проектиране на сгради с нулево потребление и вентилация за подобряване на качеството на вътрешния въздух в детските градини и училищата.
• Стимулиране на разделното събиране на отпадъците за домакинствата. – Улесняване на достъпа до разделно събиране. Такса смет спрямо неразделното количество смет. Санкции и контрол над нерегламентираното изхвърляне на битови и строителни отпадъци.
• Създаване на условия за лесен достъп до зарядни станции на електрически автомобили, скутери и e-bike сред живущите в кварталите. – Разработване на концепция за обществени паркинги в квартали, включително с публично-частно партньорство и задаване на конкретни критерии за зарядни станции, възможности за индивидуални партиди на ток и велосипедни охраняеми паркинги.
• Въвеждане на мерките за изграждане на вело и пешеходна инфраструктура в рамките на ПДУЕК и мониторинг на тяхното изпълнение.Подобряване на качеството на предвидената инфраструктура и повишаване на инклузивността на този начин на придвижване. Успокояване на трафика в малки квартални улици и създаване на велосипедни паркинги на места със съществуваща денонощна охрана. – 13% изграденост по план 2016-2019 г. и 9,5% изпълнение на План за устойчива градска мобилност.Мерки за увеличаване на модалния сплит на най-екологичните методи за придвижване.
• Повишаване на енергийната ефективност на местни компании и предприятия посредством договори с гарантиран резултат /ЕСКО/ – Изграждане на системи за енергиен мениджмънт и смарт управление. Честотни помпи, термопомни и пасивни инсталации.
• Комуникационни дейности за повишаване на обществената осведоменост, познания и нагласи по отношение смекчаването на климатичните промени. – Създаване, организация и провеждане на осведомителни кампании в училища, компании и други места достигащи до широката общественост.
• Създаване на модули посветени на смекчаване и адаптация към климатичните промени и подпомагане за внедряването им във курсовете за висше обучение. – Използване на добрите практики от други страни. Обучение основано на научните доказателства и насоките от IPCC.
• Превенция на и обезпеченост за бърза реакция при аварии и бедствия. – Мониторинг на речни корита, канали, свлачищни райони. Поддръжка и обновяване на система за ранно известяване. Създаване на симулации на екстремни климатични събития и адресиране на откритите проблеми.
• Подпомагащо поливане и системи за автоматизирано поливане на дълготрайна дървесна растителност при засушавания. Адаптация на градското озеленяване предвид бъдещи очаквани климатични изменения. – Създаване на план за обезпечение на поливането и каталог с подходяща растителност и необходимата заложена грижа.
• Зелени острови и опазване на и засаждане на висока дървесна растителност около пътната инфрастуктура. Преосмисляне на градските настилки. – Предпазване от прегряване на инфраструктурата и защита от горещи вълни на населението.