Време е за ремонт на Закона за обществените поръчки

Проблемът с некачественото строителство и „ремонта на ремонта“ от години не само подкопава доверието в публичните инвестиции, но и прахосва публични средства за посредствено или разпадащо се още преди да бъде завършено строителството. В основата му стои системен дефект в Закона за обществените поръчки (ЗОП) – липса на ефективен механизъм, който да отстранява от пазара изпълнители с доказани нарушения.

Спаси София от 2015 г. настоява за създаване на ефективно работещ „черен списък“ на фирми, които не изпълняват качествено договорите си. Това са 11 години, за които видяхме как 9 поредни Народни събрания встъпваха и си заминаваха от длъжност без да въведат такъв, макар законът да беше нееднократно променян. А междувременно, общините и държавата “инвестираха” милиарди в инфраструктура, която днес се нуждае от поредния ремонт на ремонта – булеварди, паркове, магистрали.

Разработихме пакет предложения за изменения в Закона за обществените поръчки, с които целим да се създаде работещ механизъм за „черен списък“, който да санкционира изпълнителите, които работят некачествено и да поощри коректните и добре работещи строители. Този пакет ще подкрепи честната конкуренция и ще разчупи монопола на няколко големи строителни компании. Така ще се гарантира, че данъкоплатците няма да получават некачествена инфраструктура срещу парите, които държавата и общините плащат за нея.

Какъв е проблемът днес?

Въпреки че в действащото законодателство формално съществуват основания за отстраняване на некоректни изпълнители, на практика те почти не работят.

Причините са няколко:

• Проверки се извършват само при съмнение, а не системно
• Висок праг за санкции – неизпълнението на дейностите по договора трябва да е над 50%, за да има реални последици
• Липса на реален „черен списък“ – наличните санкционни инструменти са формални и с ограничено приложение

Резултатът е добре познат: фирми с проблемна история продължават да печелят обществени поръчки, а некачественото изпълнение води до допълнителни разходи за обществото, което обикновено плаща и за ремонта на ремонта.

Как работи „черният списък”, който предлагаме?

Предложеният пакет от промени не е единична мярка, а цялостен механизъм, който комбинира контрол, прозрачност и санкции.

1. Задължителни проверки на кандидатите

Предлагаме въвеждането на задължителна системна проверка на декларираните данни при по-големи обществени поръчки (над 250 000 евро). В момента възложителят може да проверява информацията по своя преценка. Това включва:

• проверка на опита на кандидата чрез платформата за обществени поръчки ЦАИС
• служебни справки при чуждестранни участници до аналогичния на българската Агенция за обществени поръчки орган
• изискване на допълнителни доказателства

Целта е да се прекрати практиката фирми да печелят поръчки с формално покриване на критерии, без реален капацитет.

2. По-строги основания за отстраняване

Втората ключова промяна е свързана с реалното изпълнение на договорите. В момента фирма може да не изпълни до 49% от сключения с нея договор и пак да не бъде санкционирана ефективно. Предлагаме прагът да падне от 50% на 10%, както и да се въведат стойностни прагове според размера на поръчката, които да гарантират, че обществените средства ще са предпазени от недобросъвестни изпълнители.

Това е съществено, защото:

• 10% неизпълнение при договор за 100 млн. лв. означава сериозен обществен риск
• сегашната рамка не отчита мащаба на вредите

3. Борба с „фиктивните“ участници и скритите подизпълнители

Честа практика – особено при по-големи обществени поръчки – е използването на т.нар. „фиктивни партньори“. Това са компании, които формално покриват изискванията, но не участват реално в изпълнението.

За да прекратим тази вредна практика предлагаме:

• задължение за прозрачно обявяване на всички участници и подизпълнители
• ограничаване на „сивите“ договори между фирми
• възможност възложителят да плаща директно на подизпълнителите

Така ще стане ясно кой реално носи отговорност и кой следва да попадне в „черния списък“. Тези изменения ще намалят и сериозния проблем с междуфирмената задлъжнялост, в която „водещата” фирма по дадена обществена поръчка получава заплащанията по договора и преценява на своя отговорност как, кога и колко да плаща на подизпълнителите, които е привлякла за даден проект.

4. Точкова система за надеждност

Един от най-иновативните елементи в предложението ни, е въвеждането на оценка на изпълнителите чрез точкова система.

Как работи тя:

• всяка фирма започва със 100 точки
• при нарушения – точки се отнемат
• при коректно поведение – се възстановяват
• под определен праг (напр. 30 точки) – фирмата може да бъде отстранена

Системата:

• създава дългосрочна дисциплина
• позволява обективна оценка на риска
• дава възможност за реабилитация при коректно поведение

Как това създава реален „черен списък“?

Вместо формален регистър с ограничено значение, предложеният модел създава динамичен механизъм, базиран на проверени факти, а не съмнения, гарантира реалното изпълнение на договорите и натрупана история на поведението на фирмите-изпълнители, което да позволява на Възложителя обективно да защити решението си да отстрани доказано несправяла се в предходни договори фирма. С други думи – „черният списък“ вече не е просто списък, а резултат от системно измерване на надеждността.

Връзката с „ремонта на ремонта“

Феноменът „ремонт на ремонта“ е симптом на липсата на последствия за некачествено изпълнение. Когато фирмите не носят реална отговорност и проверките са формални, няма как конкуренцията да е изкривена. Това обяснява защо данните показват спад на интереса от външни компании да участват на търгове, за които знаят, че могат да се явят и местни участници. Това е причината, например, в София нито едно трамвайно трасе да не е ремонтирано от доказани в сферата на релсостроенето фирми от Западна или Централна Европа.

Симптомите на сега действаща рамка са видни за всички:

• ниско качество
• по-високи разходи
• загуба на обществено доверие

Предложените от нас промени атакуват именно тази причина, а не само симптомите, а а по-широкият ефект, който тези изменения ще имат е повече конкуренция, която е най-добрият гарант за повишаване на качеството.

С въвеждането на ясни правила, обективни проверки и реални санкции фирмите ще имат по-добра предвидимост, както и ще се създаде дисциплинарен ефект, който да подобри качеството на труда им. А обективните правила ще повишат значително доверието в системата и ще разсеят съмненията за неравнопоставеност на кандидатите.

Заключение

Предложението ни не е просто техническа поправка в Закона за обществените поръчки, а опит да се промени логиката на системата – от формално спазване на правила към реална отговорност за резултатите.

Ако бъде прието от следващото Народно събрание, можем най-накрая да очакваме:

• край на безнаказаното некачествено строителство
• работещ механизъм за „черен списък“
• по-малко „ремонти на ремонта“
• повече доверие в публичните инвестиции

В крайна сметка, обществото не се интересува кой е спечелил поръчката, а дали пътят, улицата или сградата са построени качествено и трайно.