На територията на Столичната община е концентрирана най-голямата база от здравни заведения в страната, като същевременно тя е най-големият едноличен собственик сред тях и управлява 21 диагностично-консултативни центъра, 2 дентални центъра, 2 медицински центъра, 1 център за психично здраве, 1 център за кожно-венерически заболявания, 7 специализирани и 4 многопрофилни болници. Общо 38 лечебни заведения. 

На практика общината е най-големият доставчик на здравни услуги в страната, но по нищо в управлението на здравния сектор не личи тази роля да е осъзната или да са направени усилия за оптимизация.

Лечебните заведения имат нужда от административна, функционална и структурна реформа, както и от обновяване на настоящата инфраструктура с цел подобряване качеството на оказваната здравна помощ. Това може да се случи чрез 

изграждане на обединен ръководен орган за всички общински диагностично-консултативни центрове, медицински центрове и диагностични центрове и преминаване от тромаво и некоординирано към енергично и ефективно управление.

Изготвили сме предложения, които да гарантират ефективното, прозрачно и координирано управление на общинската здравна инфраструктура. С окрупняването на ключови дейности за всички общински лечебни заведения ще постигнем „икономия от мащаба“ без компромис за качество, а с дигитализацията им не просто ще подобрим комуникацията и координацията между тях, а и ще улесним значително пациентите и ще осветлим процесите като вземане на решения и носене на отговорност. 

Успоредно с тези реформи предвиждаме обновяване и реконструкция на сградния фонд, започвайки с най-натоварените лечебни заведения и тези в най-лошо техническо състояние. В същото време предвиждаме подобряване на условията на труд, доходите на персонала и работните процеси.

Ще работим за бърз, удобен и предвидим достъп до здравеопазване спрямо потребностите.

Основна наша задача е поставянето на профилактиката и доболничната помощ като основен стълб на общинското здравеопазване, а в центъра му ще бъдат диагностично-консултативните центрове. Те ще играят роля не просто на районен здравен център на общността, но и на социален и здравнообразователен такъв. Човек ще може бързо и качествено да отиде до семейния лекар и зъболекар, да заведе детето на детски лекар/зъболекар, да си купи лекарства и да потърси неотложна лекарска помощ при неспешни състояния в предвидените от нас специализирани кабинети, вместо да чака с часове в спешните отделения на големите болници. Също така ще може да посети рехабилитатор и физио- и ерготерапия, да има удобен достъп до магазин за медицински пособия и помощни средства. Предвиждаме и обособяването на социални клубове за самотни и изолирани възрастни хора и подобряване психичното им здраве. За да се постигнат тези цели е необходимо на първо време поетапно цялостно обновяване на сградния фонд и оборудването и намаляване на административната тежест върху лекарите и сестрите посредством квалифициран административен персонал за целта. Една добре организирана и обезпечена първична здравна грижа може да покрие 80% от здравните потребности на жителите и гостите на града.