Мониторингът е неразделна част от добре функционираща информационна система. С цел проследяване резултатите от всички мерки, предложени по-долу, се нуждаем от качествен мониторинг чрез увеличаване броя на измервателните уреди в града. 

Макар в края на 2019 г. да бяха разположени 22 сензорни станции на територията на Столична община, официалните данни, въз основа на които общината предприема действия за подобряване качеството на въздуха, са тези от шестте измервателни станции в Дружба, Младост, Хиподрума, Надежда, Павлово и Копитото на Витоша. В централната част на София липсва такава, а станцията на една от точките с най-интензивен трафик и най-високи нива на замърсяване – Орлов мост, беше преместена в ж.к. Младост.

Фактите показват, че през зимния сезон основен замърсител са фините прахови частици (ФПЧ), но не трябва да игнорираме и целогодишното замърсяване с азотен диоксид, чийто основен източник са именно превозните средства. Напълно неприемливо е да не разполагаме с официални данни от замърсяването на въздуха в близост до ключови натоварени булеварди и улици в столицата. 

Ще направим необходимото, за да увеличим броя на автоматичните измервателни станции, като такива обезателно ще има при основни замърсени точки в града, както и ще интегрираме гражданските мрежи за мониторинг в източниците за събиране на данни.

Освен това ще предприемем действия за навременно въвеждане на „зелен билет“, които да са базирани на данни, а не на субективната преценка на кмета и наличие на неблагоприятни метеорологични условия. В момента тази мярка се въвежда при осреднено 24-часово превишаване с над 150 единици, което е просто един ПР трик, тъй като станциите измерват вярно в диапазона между 48 и 72 часа. Затова „зелен билет“ ще се въвежда при осреднено 48-часово надвишаване на нормите с над 100 единици и автоматично – при надвишаване с над 150 единици. 

Ще предвидим и възможност такава мярка да бъде въведена и при замърсяване с извънредно опасните за здравето ФПЧ2,5, които в момента са изключени от механизма. Това правило важи в повечето европейски столици и се е доказало като успешно при навременното информиране на гражданите, както и при вземането на решения за предотвратяване на по-сериозно замърсяване.