Една от основните задачи при формообразуването в градоустройството е оптималното разпределение на функциите в града и площите за тях, но и същевременно – стремеж към оползотворяване на съществуващата градска площ. Градското разширяване води до съществено удължаване на инфраструктурните мрежи: съотношението “линейни метри инфраструктура” към “брой жители” определя тежестта (цената), която всеки жител трябва да плати за техните изграждане и поддръжка. Увеличаването на площта се отразява и върху ежедневието на всички през удължените разстояния, които всеки ден трябва да преодоляваме, а с всеки новодобавен автомобил на улицата, градският транспорт става по-бавен, което вкарва града в спирала на увеличаване на моторизацията.
Обезпечаването на автомобилите с нужната им инфраструктура е непосилна за градския бюджет инвестиция. Площта на едно паркомясто е 12,5м2, а по данни от 2020 г. автомобилите в София са около 1,2 милиона – това означава, че ако трябва да се построят паркоместа за всеки автомобил, София трябва да задели за целта 15 км2 или площта на район Искър.
Поощряването на живот без автомобил е инструмент, който Столичната община трябва да използва, за да не бъде принудена да прави експоненциално растящи разходи за инфраструктура с нулева рекапитализация.
Градската тъкан е изключително ценна площ – да се заема скъпа и незаменима земя с асфалтови площи за паркиране е разхищение от най-висока степен.
Автомобило-центричното планиране произвежда градове като тези в САЩ: градските пейзажи са доминирани от безкрайни паркинги и пустини от асфалт. Това е проблем особено в централните градски части, където са концентрирани работните места, до които всяка сутрин десетки хиляди пътуват от т.нар. “събърбия”. Американските градове са разрушили градските си ядра, за да задоволят нуждата на автомобилите от площ за паркиране, вместо да опазят инфраструктурата, обслужваща нуждите на хората.
Центърът на град Хюстън, Тексас. Унищожен, за да се посрещнат изискванията за минимален брой паркоместа, наложени от автомобилоцентричните политики на САЩ
Искаме София да черпи опит от градове като Виена, Амстердам и Париж. Във водещите по качество на живот градове, придвижването с автомобил не е безалтернативно, защото публичните пространства осигуряват равни възможности за придвижване с градски транспорт, пеша, велосипед. В добре планираните градове, придвижването с автомобил е избор.
Затова ще работим по преразпределение на общественото пространство така, че да осигурим възможности за придвижване без автомобил за всички.
Ще се фокусираме върху изграждане на компактна транспортна инфраструктура, ненадвишаваща изискуемия от националната нормативна рамка разчет от 450 автомобила на 1000 жители и по преразпределение на наличното пространство на улиците с фокус върху ускоряване на градския транспорт и осигуряване на бързи, безопасни и удобни велосипедни и пешеходни маршрути между кварталите и към центъра на града.
