Моделът, който познаваме от Виетнамските общежития, е категоричен провал.
Концентрацията на евтини и неподдържани социални жилища в една сграда в дългосрочен план е просто създаване на вертикално гето.
Социално слабите, но мотивирани да се интегрират, не биха искали да живеят в такава среда, дори и временно, а нетрудоспособните и възрастни социално слаби са лесна жертва на посегателства. Целта на общинските жилища е да осигуряват стабилен дом за нуждаещите се от тях – в безопасна и нормална среда.
При сега действащите правила, домакинство, получаващо субсидирани социални услуги, няма стимул да увеличава доходите си, защото дори и лев над дефинирания праг означава отнемането на цялата социална подкрепа. Решението е критериите за настаняване да не дефинират таван, над който губиш всичко, а да предлагат плавен преход към финансова независимост.
Ще разработим модел за наемане на общински жилища, съобразен с трудоспособността на кандидатите. За домакинства с членове в икономически активна възраст без намалена трудоспособност ще се прилага наемен план, целящ плавен преход от нисък наем в началото към средния за София наем за типа наето жилище. Така те ще имат ясно дефиниран, но достатъчно продължителен срок, в който да стабилизират и подобрят доходите си, така че повече да не са зависими от системата за социални жилища.
За кандидати с трайна нетрудоспособност, самотни и многодетни родители и социално слаби възрастни хора ще разработим фиксиран, но все пак съобразен с инфлацията наемен план, отговарящ на наличните им доходи, възрастта на децата в домакинството и възможността за алтернативна трудова заетост (дистанционна работа, свободна практика, занаятчийство и др.).
