Структурата и размерът на общинската администрация са значително деформирани. Освен че Столичната община е втората по територия в страната, в нея освен София попадат още 37 населени места, разпределени в 24 районни администрации. Това означава, че в нея има 56 кметове, над 120 зам.-кметове или специалисти, 25 главни архитекти и хиляди чиновници в стотици дирекции. Всяка година Столичната община разходва над 90 милиона лева за издръжка на тази администрация.

Като столица, София е със специален статут – общият ѝ устройствен план се гласува и приема от Народното събрание под формата на Закон за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО), но въпреки това тя не е свободна да решава собственото си териториално деление.

Реална децентрализация не съществува – районните администрации и кметствата не разполагат със собствени бюджетни средства, с които да финансират важни за общностите им проекти, а зависят от благоволението на ул. Московска №33 за всяка по-сериозна намеса в градската среда. Разбираемо, това им връзва ръцете, което освен пречка пред балансираното развитие представлява и сериозна тежест върху бюджета на града.

Районите драстично се различават по площ, население, характер на проблемите им, икономическа мобилност и др., а границите, определени от законодателя, изкуствено разделят територии, които трябва да се управляват заедно. Пример за това е пешеходният бул. Витоша, поделен между районите Средец и Триадица.

За да се промени броят на районите, действащият в момента ЗТДСОГГ трябва да се отмени и определянето на границите на районите в София да се върне под управлението на софиянци през изработката на Общия устройствен план. Тази промяна ще позволи в същите граници да се определят зони за реагиране на спешните служби (полиция, противопожарна служба, спешна медицинска помощ и др.), а по-малкият брой райони позволява определянето на бюджети, управлявани пряко от районните кметове и тяхната администрация.

Ще работим за преструктурирането на районите от 24 на 9 и за окрупняването на кметствата там, където населените места вече не функционират като обособени селища, а като пълноценни квартали на София,

като с. Лозен, Мрамор, Бистрица и Железница. Това не само ще интегрира по-добре територията, но и ще освободи значителен ресурс, понастоящем потъващ в дублираща функциите си неефективна бюрокрация. 

Осигуряването на ефективна цифрова администрация и изнесени клиентски центрове ще подобри административното обслужване на гражданите и ще намали разходите.