Расте, но не старее

Вечен растеж в едно географски ограничено, котловинно поле, е невъзможен. Нито и в непрекъснато растящ град са възможни градоустройствени показатели, осигуряващи ни високо качество на живот. 

Концентрацията на толкова хора и икономика в един град – 25% от населението и 40% от БВП на България, е риск за националната сигурност и представлява красноречива демонстрация за провалената регионална политика. Уголемяването на един град над 700 000 жители създава повече негативи, отколкото ползи. XX век беше векът на големите градоустройствени експерименти, изследвания и развития. През него се случи демографски бум (в началото на 20 в. хората на Земята са 2 млрд., а в края му 6 млрд.) и масова урбанизация.

Наблюдавайки и изследвайки този опит, урбанистите са установили, че около 500 000 жители са необходими и достатъчни, за да има в един град пълно разнообразие и развитие на:

  • Обществени услуги и дейности – музеи, стадиони, зали за различни цели и др.
  • Образователни услуги – университети с цялата им прилежаща инфраструктура. 
  • Здравни услуги на всички равнища, вкл. високотехнологична болнична помощ.
  • Наука и иновации: развитието на науката, например в една академия на науките, е в тясна връзка с промишлеността, университетската работа (всякакви институти), бизнеса, технологичните фирми.
  • Богат културен живот и т.н. 

За да има в един град университети, театри, иновации, опера, стадиони, НДК и всичко това да работи в синергия, са необходими и достатъчни около половин милион жители. Започне ли обаче бройката да нараства над 700 хил. се засилват проблемите с разстоянията и придвижването, замърсяването (шумово, въздушно), сегрегацията, престъпността и други. 

Въпреки че населението на Нидерландия – държавата с най-развито и балансирано градоустройство в света – е със средна за страната гъстота от 490 д./км² , в страната няма нито един милионен град.  За сравнение, средната гъстота на населението в България е 62 д./км², което е почти 8 пъти по-ниско и въпреки това – София продължава да “изсмуква” голяма част от жителите на регионите към себе си и за 30 години набъбва до 1,4 милиона жители. Растежът на столицата трябва да се ограничи, а към застрояването на софийската котловина да се подхожда изключително пестеливо и внимателно.

Влиянието на София се простира далеч отвъд границите на Столична община

Не расте, но процъфтява

Ако се обединим около становището, че ще е противопоказно за София да расте, следва да формулираме стратегия за нейното развитие. София може да бъде едновременно бизнес хъб, но и туристическа дестинация, да бъде зелен, но и плътен град, както и да има модерни небостъргачи.

Въпросът рядко е “дали”, а по-скоро е “къде” и “как”.

Отговорите на тези въпроси обуславят как ще управляваме градската територия и как ще я планираме, за да постигнем поставените цели. Ние виждаме следните стратегически приоритети като най-важни за постигането на процъфтяваща София:

  1. Разтоварване на компактния град чрез свързване на сателитните селища от софийската агломерация с града.
  2. Приоритетно развитие на вече урбанизирани територии и ограничаване на урбанизирането (завземането) на нови площи от ареала на Софийската котловина.
  3. Реализиране на потенциала на северна София
  4. Намаляване на моторизацията от сегашните около 900 автомобила на 1000 жители до 250.