В представите на много хора покупката на жилище в затворен комплекс е нещо като сбъдната мечта – заслужен венец на усилията им да заживеят в свой малък, идеален свят, заградени от останалите си съграждани с пропускателен пункт и видеонаблюдение. Затворените комплекси отдавна са диагностицирани като социален и градоустройствен проблем. Световният опит показа, че те убиват колективния дух, нужен на града, за да функционира, и създават среда, дефинирана от бариери и “режим на достъпа”.
Живеенето “зад огради”, иззад която човек гледа околния свят подтиска сътрудничеството и засилва противопоставянето и маргинализирането между социалните групи.
Човешкото щастие е силно повлияно от щастието на цялата общност и от това колко уредена е средата, в която живее. Развитите общества търсят начини за непрекъсната взаимна интеграция между социалните групи, а затворените комплекси са отдавна припознати като фактор за социална дезинтеграция и биват ограничавани с различни мерки. В гр. Утрехт (Нидерландия), например, в един от хубавите градски райони със скъпи къщи, общината е направила сгради със социални жилища. Има още няколко такива сгради, разпръснати в различни хубави части на града. Това е само една от мерките за интеграция на маргинални социални групи.
През последните години в София се изградиха големи затворени комплекси с цели улични мрежи вътре в тях. Те оформят големи “петна” в градската транспортна мрежа и възпрепятстват общината да осигури адекватна мрежа на обществен транспорт и услуги в тези райони. Южната част на кв. Витоша, например, е съставена от няколко големи затворени комплекса и вече е на практика едно предградие-спалня без жива общност на жителите и активен квартален живот. Тези огромни комплекси пречат и на развитието на инфраструктурата в района, което е недопустимо.
Ще урегулираме това в София чрез новия ЗУЗСО, като се опишат минимални изисквания за проходимост на градската среда за пешеходци, велосипедисти и обществения транспорт, а в програмата за общински жилища ще предвидим строителство на такива в частите на града с по-висок стандарт.
Групите с различен социален статус трябва да се разпределят балансирано върху територията на града и да се смесват възможно най-много – така най-ефективно се противодейства на социалната сегрегация.
