Проект - 08/11/2016
Район: Витоша
Категория: Транспорт и инфраструктура
Преди време писахме как пасивността на Столичната община бавно обрича Природен парк “Витоша” да се превърне от парк в паркинг. Липсата на идеи как да се обвърже планината с града създаде повече проблеми на обществото, отколкото е решила на мудната администрация, нежелаеща да се занимава с толкова сложен проблем като излетните линии на столичния град. Макар да е една от малкото европейски столици, които имат пряк достъп до голяма планина, София все още не може да реши какво иска от тази си интимна връзка с Природата: да я изолира, да я застрои, или да я впрегне в дългообещаваните зелени политики.
Витоша присъства в логото на Софийската кандидатура.
През 2018 г. София ще е Европейска столица на спорта – титла, която се отсъжда на градове, използващи ефективно всичките си налични ресурси за целите на промотиране на активен и здравословен живот. Затова създаването на обмислена, но в същото време – амбициозна транспортна схема за градски транспорт до Витоша е толкова важна тема. Добре планираният градски транспорт в планината не само ще ни утвърди като достоен носител на титлата, но и може да доведе свежи приходи в градския и държавен бюджет от повече и по-доволни туристи.
Интервалите на движение на излетна линия 61 са достигали до 2 минути в миналото
Ако попитате когото и да е “Кой е символът на Витоша?”, един от първите отговори ще е Златните мостове. Скалното образувание е една от най-посещаваните туристически забележителности в планината. Местността е един от най-често използваните изходни пунктове към Черни връх (разстоянието е с дължина 8.5 км, което се преодолява за около 2 ч. 30 мин.), като се минава през хижа „Кумата”, местност Конярника и заслон Самара. И въпреки това, относително лесният достъп до там – съществуващ (макар и в окаяно състояние) път, не прави каменната река по-достъпна целодневно с градски транспорт. Постоянната линия №61, някога пътувала до Златните мостове на всеки две минути, е окончателно закрита през 2003 г. През годините са правени няколко задочни опита с различни маршрути, като последният от тях се изразява в удължаването на някои от курсовете на градската линия №63, за да достигне Златните мостове.
Удължените курсове са само в празнични и почивни дни, като интервалите на движение са от над 30 минути. Разбира се, по стара традиция автобусите не са оборудвани да превозват велосипеди. Което означава, че всеки велосипед, за който шофьорите сега вдигат рамене, е загубен (завинаги?) пътник.
Цената на достъпен за велосипедите градски транспорт – няколко метра метална тръба
И въпреки че всяка година расте броят желаещи да си отдъхнат до ледените планински потоци, Столичната община продължава да се преструва, че вялото присъствие на автобусна линия №63 в разписанията е достатъчно. Броят автомобили, паркирани из местността, за съжаление, я опровергава. От местността тръгват няколко туристически маршрута към Черни връх и хижа Алеко, както и към кв. Владая, известни и харесвани както от опитни планинари, така и от хора, решили да избягат от ежедневния стрес в града.
Общественият транспорт трябва да обслужва всички търсени от хората дестинации. Ако има места, където се струпват автомобили, значи там липсва достатъчно градски транспорт. През последните два месеца проучвахме мнението на различни групи хора, търсещи Златните мостове като дестинация. Питахме ги какво не им харесва в сегашното положение и ако са дошли с автомобил – какво би ги накарало да се откажат от него.
Макар недоволни да има от всички потребителски групи, които поучихме, най-многобройни са жителите на ж.к. Бъкстон и кв. Бояна. Те не одобряват половинчатото преправяне на градската линия №63 в излетна. Оплакването на туристите търсещи планината е, че автобусите са амортизирани и с голям интервал на движение; спирането на толкова много спирки им губи ценно време, а краткото съжителство с жителите на подпланинските квартали е неудобно за всички.
Много хора заявиха, че линията не им е удобна, но тъй като нямат алтернатива са принудени да я използват, а повечето от анкетираните избрали личния автомобил заявиха, че ако има удобна автобусна линия, с удоволствие биха я пробвали. Подобен отговор не ни изненадва – в крайна сметка смисълът на това да избягаш от града е поне за малко да не си част от ежедневието на паркиране, шофиране, стрес зад волана и т.н.
Линията носи номера на своя първообраз – 61. Тя е целогодишна и целодневна излетна линия с интервал на движение 30 минути в делничен ден; 15 минути сутрин и 23 минути през деня – в почивни дни и празници. Времето за пътуване от НДК до Златните мостове е 41 минути, а автобусите спират общо на шест спирки. Първата кола от НДК към планината потегля в 08:00 часа, а последната – в 20:30 часа, като през зимата, когато се стъмва рано, излетната линия №61 приключва курсовете си към 18:00 часа.
Първата спирка е на ул. Фр. Нансен, отстрани на НДК – едно от най-комуникативните места в столицата, оградено от широки улици и булеварди в идеалния център на града. Паркът на двореца е естествен притегателен център за пешеходци и велосипедисти. Районът около НДК също така е и прилично обвързан с линиите на градския транспорт: в района спират трамвайни линии 1, 6 и 7, тролейбусни – 1, 2, 5, 8 и 9, автобусни – 72, 76, 94, 204 и 604. Също така в пешеходна достъпност са разположени метростанции на две линии на метрото – М2 на станциите НДК и Европейски съюз и строящата се в момента М3 на НДК.
Следващата спирка е на кръстовището с бул. България и бул. акад. Иван Е. Гешов. След по-малко от три години тя ще прави връзка с бъдещата метростанция от М3 и ще осигури възможност за лесно прекачване от ж.к. Овча Купел и кв. Горна баня, както и на гостите на града, пристигащи с влак от Перник. Удобна връзка ще имат и жителите на кв. Гоце Делчев и кв. Иван Вазов чрез близките спирки на автобусни линии 74 и 76 и тролейбусна линия 8. Следва спирката на кръстовището на бул. България и бул. Гоце Делчев. Тя се намира между четири гъстонаселени квартала – ж.к. Красно село, ж.к. Стрелбище, ж.к. Белите брези и ж.к. Мотописта. Тук излетната линия прави удобна връзка с трамвайна линия 7 и автобусни линии 64, 73, 83, 102 и 204.
Спирката до Националния дворец на културата предоставя възможност за трансфер към основни за града линии на градския транспорт
Спирка “Скиорката” е последната в рамките на София. На нея е възможна връзка с автобусни линии 63, 64 и 107, които осигуряват достъпност до линията на жителите на кв. Карпузица, ж.к. Павлово, кв. Драгалевци и кв. Бояна. След като излезнат от града, автобусите достигат спирка “Дендрариума”. Тя е разположена до разклона за Телевизионната кула “Копитото” и хижа Планинец в местност, позната с многообразието, както на местните растителни видове, така и на чуждоземни такива. Последната спирка – тази на Златните мостове, е мястото, където всъщност пътниците започват своя излет.
С линия №61, движеща се по маршрут като този, всеки желаещ може за три часа да стигне от самото сърце на София до Черни връх – нейният безспорен “капак”, откъдето да се любува на силуета на един нов, по-хубав град, мислещ за нуждите на всички. Ако София иска да има моралното право да се нарича кандидат за Зелена столица и носител на титлата Столица на спорта, ще трябва да работи много усърдно по включването на природните си ресурси в градската си среда.
Ако споделяте мнението, че в XXI-ви век Градът и Природата не са отделни области на случване и ако сте на мнение, че възстановяването на излетната линия №61 ще върне градския транспорт там, където е нужен, ще бъдем много щастливи да застанете зад тази идея. Пишете на своя общински съветник (пишете му във фейсбук или потърсете мейла му, свързвайки се със Столичен общински съвет), на Центъра за градска мобилност ([email protected]), подпишете се в нашата петиция онлайн или на живо – в хижа Еделвайс. Доказали сме, че довеждаме докрай добрите идеи, но единствено с ваша помощ това може да се случи възможно най-скоро. Въпросът не е дали да има автобусна линия 61, а кога ще се реализира.
