Витоша отдавна започна да прилича повече на занемарена територия, отколкото на природен парк, граничещ със заветната “Европейска зелена столица”. През почивните дни из склоновете на “нашата планина” гъмжи от автомобили. Липсата на адекватна алтернатива за стигане до Витоша принуждава търсещите планинския отдих бавно да я превръщат в паркинг.
През 2018 г. София ще е Европейска столица на спорта. Като част от подготовката за тази важна титла, набързо беше прието, че ще строим метро до голям столичен мол и ще удължаваме Симеоновския лифт до главния му вход. Защото – спорт!
Но освен обещанието за погребването на няколко десетки милиона обществени средства, не се каза и дума за други решения за приобщаване на планината към града, но пък се направи приличен ПР.
Лифтовете до Витоша са там, но ги няма
Ярък пример за това продължително бездействие е предизборното обещание на кмета на район Витоша инж. Теодор Петков, че ще положи усилия за възстановяването на Княжевския лифт. Подобни гръмки заявки са правени многократно през годините и нито веднъж не са произвели нещо повече от заглавия в медиите. И до днес Княжевският лифт продължава да се руши, а столичани остават само със спомена за това колко бърз и удобен е бил. Е, по-младите и това не помним, а само знаем колко романтично е да отидеш с гаджето на Горна станция и да гледате светлините на София.
Руините на Княжевския лифт и до днес са притегателен център за любителите на красиви гледки, но са в тъжно състояние.
Източник: Люба Немирова @ forumat-bg.com
През XX-и век на територията на Витоша се построяват три лифта с удобни допирни точки с града – Княжевският, Драгалевският и Симеоновският.
Липсата на поддръжка през годините води до няколко трагични инцидента на Княжевския лифт, което в крайна сметка довежда до затварянето му през 1992 г. Драгалевският лифт е стар, в лошо техническо състояние и в последните години и там инцидентите зачестиха. Симеоновският лифт пък е единственият, който може да гарантира някаква, макар и минимална, сигурност на пътуващите, но пък не е по джоба на много хора.
В дебата за лифтовете не може да не се спомене спорната концесия с фирмата “Витоша ски”. Покрай нея имаше редица протести, обвинения в реваншистко палене на планински пожари, незаконна сеч и какво ли още не, а през 2012 г. “Витоша ски” оттегли предложение за законодателни промени, целящи по-лесно строителство на нови лифтове. Междувременно фирмата още не е публикувала подобаващ отговор колко ще струва и дали ще е ефективно съществуващите лифтове да се реконструират (или възстановят).
Още с появяването си, лифтовете са били замислени като част от излетния градски транспорт. Те са екологично чист, удобен и бърз начин да достигнем до множеството туристически маршрути, кръстосващи Витоша. Разбира се, съществуват и други въжени линии, но те отдавна по-скоро приличат на призрачни останки или едва забележими просеки в горите.
Лифт „Романски“ – изоставен на милостта на стихиите.
Източник: abs111 @ forum.gt-sofia.info
Всичко това сега е само спомен. Витоша е непристъпна, нищо че градът бавно пълзи по склоновете ѝ. Витоша има лифтове, но ги няма.
Витошките линии и липсващите туристи
Освен възможности да се качиш в планината с лифт, на практика липсва всякакъв друг транспорт, освен личния автомобил. Едната автобусна линия катереща планинските пътища е 66. Тя се движи до хижа Алеко с абсурдния интервал от 75 минути. Но тази хилава транспортна връзка не отказва хората, търсещи отдих от градския шум сред природата. Всяка събота и неделя пътят до хижата се превръща в паркинг с еднопосочно движение, което прави разминаването между автобусите и автомобилите почти невъзможно.
Другата линия, която според Столичната община обслужва Природен парк “Витоша”, е 63. След окончателното закриване на постоянната линия 61 до Златните мостове през 2003 г., неколкократно са правени неуспешни опити да се отчете активност и да се измисли алтернатива. В крайна сметка през 2015 г., в несполучлив опит за изработване на транспортен план за градски транспорт до Витоша, е решено част от курсовете на линия 63 да бъдат удължени до Златните мостове.
Излетните линии на градския транспорт – само две, винаги нарядко, винаги препълнени…
Проблемът с необмисленото преправяне на градската линия в излетна е, че така се нарушават нормалните график и обслужване на жителите на кварталите Бъкстон и Бояна. Разтегленото разписание означава бавни и претъпкани автобуси, в които често няма място за всички. Не един пътник се отказва на първия опит и чака следващия автобус, когато види в какви условия Столичната община му предлага да пътува. Друг проблем е, че линията е сезонна и се движи до Златните мостове само през пролетта и лятото. Причината:
“туристи зимата няма”.
Нищо че повечето пътеки по Витоша са проходими целогодишно и хижите могат да посрещат гости през всички сезони.
Транспортното обслужване е толкова влошено, че вече шеста поредна година веригата супермаркети “Лидл” подема инициативата и организира своя линия с редовен транспорт до планината. Живеем в град, управляван от хора, дотолкова загубили представа как да управляват градската мобилност, че частна фирма се налага от собствения си джоб да оказва помощ за една проста задача: да се предостави връзка на Европейската столица на спорта за 2018 г. с планина, осигуряваща всички нужни условия за целогодишен спорт и туризъм.
И ако липсата на желание в Столичната община да стимулира всякакви активности в най-големия градски парк не е достатъчно, за да направи тези линии неефективни, то какво да кажем за изричната забрана за превоз на велосипеди?
Елементарно решение, което не струва много, но допринася за нормална транспортна услуга. Не е толкова трудно…
Източник: SFMT
Можем да разберем (донякъде) подбудите на Дирекция “Градски транспорт” да издаде такава заповед: след като пътниците са повече от капацитета на наличните коли и след като интервалът между тях е неразумно дълъг, последното, което искаш, е да позволиш на велосипедистите да заемат място с мръсните си и кални велосипеди. Да, може да монтираш стойки за пренасяне на велосипеди на челото на автобуса, но такава мярка все още не сме видяли имплементирана въпреки очевидната нужда. Неслучайно “Лидл” – фирмата със супермаркетите, два пъти вече пуска и две “велолинии” до Витоша, за да помогне на велосипедистите да се доберат до парка и да се радват на възможностите за планинско колоездене, разходка и т.н.
Линиите на Lidl
Паркинг
Ако искаме да видим Витоша излекувана от Синдрома на пълзящия паркинг, обхванал София, то тогава трябва да сме готови да проведем сериозен разговор за бъдещето на излетния градски транспорт до Витоша. Не можем да виним онези, които избират да се качват с личния си автомобил до Златните мостове, Копитото или Алеко – съществуващата алтернатива, както установихме, е неприветлив, остарял, неефективен и обидно недостатъчен транспорт, който нито е допустим в град, претендиращ, че ще е Зелен, нито е очакван в град, който някой вече е набедил за Европейска столица на спорта.
Ако искаме Витоша да е парк, а не паркинг трябва отсега да вземем решение: ще има ли и трябва ли да има градски транспорт до планината. Какъв трябва да е той – автобусен, въжен, и двете и най-вече, какъв искаме да бъде – редовен, или просто отбиване на номера. Спаси София ще се постарае да даде своя отговор на този въпрос. Както винаги, нашата цел е да покажем решение на проблема, което да отвори дискусия.
