София е и трябва да се разглежда като главна структурираща част от голямата система, която образува със своите сателитни селища. Този „организъм“, състоящ се от различни подсистеми (зелена, транспортна, социална и др.), сега страда от големи дисбаланси – север/юг, център/периферия и други. На юг София „поглъща“ все повече територия от Витоша с „луксозно“ строителство без канализация, докато северните райони с готова инфраструктура, остават силно занемарени и неоползотворени.
Повечето от тези територии и селища северно от града са под някаква форма урбанизирани, но съдържат огромен потенциал за благоустрояване и развитие, без да се налага да се “изяждат” нови плодородни и природни земи от софийското поле. В същото време на юг София се разраства по северните склонове на Витоша, където станаха модерни “затворени” комплекси. В тях липсват комунални и битови услуги, а животът уж “близо до природата” води до изолираност и пълна зависимост от личния автомобил.
Считаме, че този дисбаланс трябва да се компенсира с целенасочено развитие на северните градски и крайградски райони. Това обаче в никакъв случай не означава застрояване и стихийно урбанизиране на нови площи в посока полите на Стара планина.
Един от начините да постигнем това е чрез развитието на сателитните селища около София в Столичната община и да развием и подобрим връзките между селищата на съседните на Столичната общини. Консервативният подход към градското развитие е по-устойчив, тъй като повечето населени места вече разполагат с обществен център, който да покрие основните комунални и битови нужди. В допълнение – до по-голямата част от съществуващите населени места около София има развита транспортна и комунална инфраструктура.
Тяхното благоустрояване и силно обвързване чрез обществен транспорт, както с компактния град, така и помежду им, ще разтовари столицата и ще издигне тези, в момента – слабо урбанизирани територии, до структури от високо качество. Целево ще развиваме само съществуващите урбанизирани територии чрез тяхното благоустрояване, обновяване и с поощряване на ограничено и органично разширяване.
Между тези вторични урбанизирани центрове и основния град ще потърсим баланс между земеделската земя и оформянето на “зелен пояс” – територия, свободна от урбанизиране, но отредена за висока растителност и залесяване. В момента високата дървесна растителност в софийското поле е критично малко, което оказва негативно влияние на микроклимата в Софийската котловина. Оформянето на зелен пояс около града ще подпомогне биоразнообразието, водоотвеждането на почвите и ще повлияе положително на качеството и чистотата на въздуха.
В състава на Софийската агломерация влизат населените места от седемте общини, граничещи със Столичната: Перник, Своге, Божурище, Сливница, Елин Пелин и Костинброд. Населението им е икономически обвързано със София и голяма част от него пътува всеки ден до работните си места в столицата. Липсата на адекватна и интегрирана транспортна политика между общините създава сериозни бариери пред мобилността на населението. Например с. Рударци, Община Перник, се намира на границата със Столична община и макар почти цялото му население да учи и работи в София, транспортната ѝ схема не предвижда линията, обслужваща Мърчаево, да навлиза в него.
Хората не се съобразяват с административното деление на страната, когато планират живота си. Заради липсата на ефективно интегриране на транспортните схеми на околните общини всеки ден в София пристигат хиляди автомобили.
Имаме готовност да предложим стратегия, извеждаща София като водещ интегратор на региона, осигуряваща ѝ предимството да определя икономическия, транспортен и социален пейзаж на агломерацията.
Блокът от тези осем общини ще има незаобиколимо влияние да договаря заедно засягащите развитието му политики, зависещи от държавната администрация. Стратегията за агломерационното развитие на София ще е добра основа за провеждането на отдавна закъснели реформи в законите, регламентиращи размера на данъците, събирани от местната власт.
