Несъмнено, едно от решенията за справяне със замърсения въздух е въвеждането на нискоемисионни зони, които ограничават движението на моторни превозни средства и забраняват използването на дърва и въглища за битово отопление. В резултат на успешното прилагане на този механизъм се наблюдава значително подобрение на качеството на въздуха в редица европейски столици като Виена, Прага, Стокхолм, Копенхаген.
Ефектът от зоните с ниски емисии обаче зависи от подхода при въвеждането им. Предвиденият механизъм за територията на Столична община, приет в края на 2022 г., създава реална опасност качеството на въздуха в града ни да не се подобри през следващите години, а тъкмо обратното. Мерките не отговарят на сериозността на проблема, пред който всички ние сме изправени. Забавянето на ограниченията с години, липсата на забрана за редица моторни превозни средства, както и недостатъчно амбициозният териториален и времеви обхват, крият огромен риск за нашето здраве и това на близките ни.
Зони с ниски емисии от транспорта
Нискоемисионната зона в София бе въведена без мотивиране на критериите, по които е определен териториалния обхват на двата ринга (малък и голям), както и без оценка на опасността от пренасочване на трафика встрани от зоната. По този начин вместо да се създаде стимул за хората, се въвежда една неефективна забрана. Така създадена, комбинирана с липса на алтернатива на движение през центъра – градските рингове все още не са завършени, нискоемисионната зона, влизаща в сила този декември, рискува да влоши качеството на въздуха в града. Териториалният обхват на малкия ринг от своя страна, който е в централната част на града, където е концентрирана голяма част от трафика, е изключително ограничен.
За да бъде по-ефективна зоната, ще реализираме предложението си от 2022 г. и ще включим една от най-замърсените точки – пл. „Орлов мост“ в обхвата на малкия ринг.
Неефективността на сега заложената зона се доказва и чрез решението ограничението за навлизане в двата ринга на автомобили от определени екологични групи да важи само за три месеца – от първия ден на декември до последния ден на февруари. През останалата част от времето не се предвиждат други ограничения, макар опасното замърсяване на въздуха от транспорта да вреди на всички нас целогодишно.
Също така, по-големи превозни средства като микробуси, автобуси за превоз на пътници, по-големи МПС-та за превоз на стоки и товари са изключени от обхвата ѝ. Възможността за разширяване както на времевия период, така и на кръга от МПС-та, които да бъдат обхванати от забраната през следващите години, не е анализирана. Затова основен фокус за нас ще бъде да проучим възможностите за разширяване на този кръг в следващите години с мисията опазване здравето на софиянци.
Всяка мярка, макар и полезна, води до накърняване на интересите на някоя от страните и Столична община трябва да защити в максимално възможна степен интересите на всички. Затова ще работим усилено за подсилване на градския транспорт, повишаване качеството на услугите и оптимизацията му, както и стимулиране на велосипедния транспорт.
В зависимост от резултатите от въвеждането на зони с ниски емисии и след обстоен анализ тази мярка може да бъде комбинирана или заменена с такса „задръстване“ (такса за преминаване през зона с интензивен трафик с цел насърчаване избягването ѝ) в определени части на града. В редица европейски градове като Стокхолм, Лондон, Милано подобен подход показва изключително ефективни резултати.
Зони с ниски емисии от битовото отопление
В рамките на приетата в момента зона се забранява употребата на твърди горива за битово отопление, с изключение на пелети и брикети. Реално обаче ефект от тези ограничения няма да има през следващите шест години в районите, в които домакинствата се отопляват основно по този начин – чак 2029 г. ще има реални действия в кварталите на София, в които в действителност има нужда от такива.
Предлагаме въвеждането на забраната за използване на твърдо гориво да бъде на няколко етапа – през 2025, 2026 и 2028 г., като ще анализираме и съществуващата техническа инфраструктура за алтернативи.
Преходът към екологично битово отопление трябва да е плавен, а гражданите да получат необходимото съдействие от институциите за участие в програмата за смяна на стари отоплителни уреди. Ще инициираме информационни кампании за повишаване осведомеността на гражданите относно последиците от замърсяването на въздуха, както и за ползите от въвеждането на зони с ниски емисии.
Въвеждането на ограничения не трябва да е самоцел, а инструмент за създаване на една по-здравословна за живот градска среда.
