В България механизмите за жилищната политика са оставени в ръцете на общините. Днес София може да настани хора в нужда в силно ограничен и намаляващ брой общински жилища, част от които са ведомствени, или в един от трите центъра за временно настаняване. За разлика от 90-те години, когато е имало над 120 000 общински жилища, днес те са едва около 7000. Това се случва след агресивна политика на приватизация от страна на Столична община, която се отказва да води жилищна политика изобщо и оставя всеки сам да се оправя на пазара за имоти. Често тези жилища са продавани под пазарна цена, а самата им продажба лишава общината от лостове да помага на хора в нужда. Друг проблем, свързан с управлението на общинските жилища, е липсата на единен регистър на всички имоти и анализ на състоянието им, имайки предвид факта, че тяхното състояние често е непригодно за живот. Самите критерии за кандидатстване пък често са непосилни и изискват събирането на излишно много документи.
Съществуващите общински жилища са „вертикални гета“, които не решават проблема, а само утвърждават изолацията на обитателите си
По неофициални данни броят на празните необитавани жилища в столицата е над 30% от всички имоти, което поставя сериозни въпроси за функционирането на жилищния пазар, имайки предвид големия брой хора без дом или живеещи в лоши жилищна условия.
Осъзнавайки важността на темата за обществото ни, на първо място ще създадем дирекция „Жилищна политика“ в Столична община, отделна от дирекция „Общинска собственост“,
която да води цялостната политика, свързана с жилищната ситуация и посрещане на жилищните нужди на хората. Една от първите задачи за дирекцията ще бъде картотекирането на съществуващите общински жилища и създаване на единен регистър.
Ще спрем безразборното разпродаване за жълти стотинки на общински жилища. Затова ще въведем нова нормативна уредба, свързана с общинските имоти, която да създаде конкретни и ясни изисквания и условия за получаване на общинско жилище.
Вече има готов нормативен текст, разработен с наше участие, постигащ повечето от целите ни. Готов от 2020 г., той чака разглеждане от Общинския съвет, но подобно на много други реформи, защитавани от нас, и тази стои „на трупчета“, защото решава проблем, който сегашното управление не може или не иска да реши. Основна промяна, която се цели, е да се ограничат продажбите на имоти, като това може да се случи само при изключително лошо състояние на имота, който не е обитаван повече от 10 г. и чрез прозрачен публичен търг с явно наддаване. Освен това, промените предвиждат максимален срок за настаняване в общинско жилище, както и много ясни условия, при които да бъде позволено използването на такова – например забрана за използване на отпадъци за горене, неналичие на автомобил от семейството, изискване за застраховка на жилището от страна на наемателя и други. Разработена е и изцяло нова методика за оценка и класиране на кандидатите за настаняване. С проектонаредбата се създава и Специализиран съвет към Общинския съвет, който активно да си сътрудничи с дирекция „Жилищна политика“. Събирането на информация за празните и трайно неизползвани жилища на територията на Столична община също така ще бъде неизменна част от тази политика.
Ще работим за създаване на истинска жилищна политика, която реално да отговори на проблемите на хората и да осигури достъп до дом на всички в нужда. Това ще се случи чрез дигитализация на процесите, както и обслужване на едно гише за кандидатстване и информация. Ще работим за това повече средства да се отделят за жилищната политика в София и да има прозрачно разпределение на жилищата, така че достъпът до такова да е основан на реални нужди.
