Финансовата децентрализация представлява процес по прехвърлянето на бюджетни правомощия от местната власт към по-ниските нива на управление, в случая – към районните администрации. Този модел на управление на ресурсите идва в отговор на дългогодишните проблеми, с които районните администрации се сблъскват, като непропорционално разпределение на функции и средства, липса на автономно формиране на бюджет на ниво район, което води до неефективното разходване на финансите на общината.

Създаването на инструменти за реална финансова децентрализация ще осигури по-справедливо разпределяне на финансовия ресурс към районните кметства, с което софиянци ще получат бърз достъп до една по-добра среда.

Механизмът за формиране на районните бюджети е неясен и непрозрачен – не са налице единни стандарти, обективни критерии и показатели за формирането им. Това създава условия районните кметове и администрации да са в пряка зависимост от принципала, което на свой ред позволява „изкушението“ да се фаворизират „нашите“ – от същата политическа сила – районни кметове. Това е абсолютно недопустима практика, която ощетява стотици хиляди софиянци.

Още през 2002 г. в България е приета Стратегия за фискална децентрализация, но 20 години по-късно реални резултати от нея няма и всеки един лев, събран от гражданите в районите, отива в бюджета на Столична община. Децентрализираното управление на ресурсите продължава да е фундаментално за осъществяване на работещи за гражданите, не за политическите сили, политики.

Вярваме, че тази стъпка ще доведе до оптимизация и повече ефективност, както и че това е в унисон с генералната стратегия за децентрализирането на финансите в цялата страна.

Един от най-широко прилаганите в ЕС модели на финансова децентрализация е под формата на директно споделяне на приходи или отдаването на правомощия по отношение на съществуващи вече преки данъци върху доходите на физическите лица (данък общ доход). В експертните среди е налице известен консенсус, че добра първа стъпка в посока фискална децентрализация би било споделянето на една пета от приходите от данък общ доход с общините.

Въпреки че съществуващите предложения главно варират между 2% и 5%, трябва да отсъдим, че основен контрааргумент за връщане на данък общ доход обратно в общините е, че по този начин голям ресурс ще се концентрира в големите градове (особено в София), а малките населени места ще бъдат ощетени, което е в разрез със стремежа за благоприятно регионално развитие и на най-бедните райони. 

Поради тази причина, трябва да се обединим около диференциран модел, който да бъде имплементиран по такъв начин, че общините да получават обратно определен процент от събрания данък общ доход спрямо техните нужди. Този модел трябва да бъде базиран на обективни фактори, които предлагаме да са базирани на: 

  • население;
  • БВП на глава на населението;
  • средногодишен процент на безработица;
  • коефициент на целеви инвестиции. 

Прилагането на тази реформа на национално ниво показва отговорност към цялостното развитие на районите в България, което неминуемо ще има позитивен ефект и за София. Въпреки това трябва да се отбележи, че такъв тип промени се предприемат главно с идеята по-слабо развитите градове да получат повече ресурс, който да подпомогне хармонизирането и намаляването на острите икономически различия в районите.