Законът за устройство на територията (ЗУТ), както и действащият към момента Общ устройствен план (ОУП), дават възможност за реализиране на инвестиционни проекти, които макар и законосъобразни, са вредни за града в дългосрочен план. Липсата на анализ на трафика, натоварването на инфраструктурата и презастрояването са само част от проблемите, които действащата нормативна уредба оставя нерешени. Голяма част от постановките в закона подлежат на тълкуване, за да се постигнат максимални икономически резултати, често – в ущърб на обществения интерес. Без този проблем да се реши със законодателни промени, възможностите за противодействие ще са ограничени.

Бумът в строителството продължава да консумира и уплътнява вътрешността на кварталите, а действащата нормативна рамка – да ограничава общината в това да налага ефективно правила, които да пазят обществения интерес.

За да затворим “вратичките” в ЗУТ, ще разработим и предложим на Народното събрание конкретни текстове, 

адресиращи:

  • Проблема с понятията “кота корниз” и “кота било”, заедно с всички дефиниции към тях, заменящи ги с „максимална височина на сградата“
  • Необходимост от регламентирани отношения и отговорности между участниците в строително-инвестиционния сектор. 

Необходимо е ясно дефиниране и оптимизиране на дейностите на главния архитект/инженер и на експертните съвети по устройство на територията. Трябва да се регламентира водещата роля на главния проектант в строително-инвестиционния процес. Залагаме на ясно дефинирани правомощия и отговорности на всички участници в строителния процес с цел подобряване на качеството на средата.

Това предложение може да е основа за кардинална промяна в полза на обществото, бизнеса и администрацията. 

  • Работеща администрация с намалена бюрокрация и корупция в услуга на гражданите и бизнеса

За да се намали времето за административни процедури и бюрокрация е необходимо да бъдат въведени две основни фази в инвестиционното проектиране: инвестиционен проект за разрешаване на строителството (с разрешителен режим и облекчена процедура, обем и съдържание) и инвестиционен проект за изпълнение на строителството (с регистрационен режим и пълен обем и съдържание на проекта). Спешна дигитализация на сектора и създаване на единен публичен регистър, улесняване на съгласувателни процедури с други институции.

  • СО като равностоен партньор на строителния бранш – изграждане на инфраструктура и обекти за публични нужди (училища, детски градини и имоти за озеленяване)

Нужен е нов регламент относно обявените за противоконституционни текстове в ЗУТ, с които общините прехвърлят задълженията си върху гражданите и инвеститорите, като ги принуждават да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите си. Това води до фрагментирани, непълноценно функциониращи мрежи и улични пространства (вкл. публични пространства), изградена среда без стандарт и единен облик. Същевременно Столична община не изпълнява задълженията си за отчуждаване на имотите и обезщетяване на собствениците. Важно е да се въведат регламенти за общински програми за отчуждаване, изпълнение на инфраструктурата и благоустрояване на междублоковите пространства.

Ще предложим да се направи задълбочен правен анализ на текстовете, нормиращи зони като Смф, както и дефинициите за “жилищна сграда”, “жилище” и “ателие”, както и ще предложим регулации, забраняващи смяна на предназначението на ателиета за жилища, за да направим невъзможно ползването им като такива.

За да може да бъде гарантиран общественият интерес, е необходимо и уеднаквяване на тълкувателните практики в районните администрации за ЗУТ и Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО). За тази цел е наложително да се изработят общи правила за прилагане на ОУП и ЗУЗСО, както и организиране на редовни кръгли маси между СО и районните главни архитекти и кметове, за да се синхронизира работата им по прилагане на правилата на устройствените планове.