Ще изградим цялостна стратегия, обгръщаща устройството на града с неговата зелена система. София има нужда от ясна концепция и дългосрочна визия за озеленяването, като се започне от калните и мръсни междублокови пространства, окупирани от коли, и се стигне до покривите на новите сгради. Целите ще касаят приоритетни зони за нови насаждения по улици и булеварди, както и междублокови пространства, градинки. В допълнение на вече идентифицираните от нас приоритетни места, ще допълним стратегията съвместно с районните кметове и граждански инициативи. 

Ще реформираме и направим по-ясна съществуващата нормативна рамка. Предвиждаме на първо място по-ефективен контрол върху фирмите-изпълнители, както и по-дълъг срок за гаранция на насажденията.

Съществуват модерни системи за посаждане, които позволяват на дърветата да растат силни и здрави без да увреждат тротоарната настилка

Така новозасадените дървета след пътно строителство няма да увяхват седмици след откриването. Важно е дирекция „Зелена система“ също така да поеме своята отговорност и да бъде достатъчно въвлечена в процеса на въвеждане в експлоатация на нови обекти, както и в поддръжката на растителността им след това. Нужни промени за увеличаване на зелената система в София ще са свързани с градското земеделие и озеленяването на покриви, за да спрат да бъдат екзотика, а да са съществена част от зелените ни площи.

За да опазим сегашната растителност, ще работим над това случаите като този в Борисовата градина при къпалнята „Мария Луиза“ от началото на тази година, да не се повтарят.

Смятаме, че сроковете в действащата в момента нормативна уредба за отсичане на дърветата след даване на разрешително дават възможности за нецелесъобразни действия и ще работим за налагането на по-кратки такива.

Всички промени ще бъдат консултирани със заинтересованите страни, за да се убедим, че заедно и отговорно сме въвлечени в този процес. Всеки един от нас трябва да носи отговорност за средата, в която живеем и няма да подминем неправомерни премахвания или увреждания на активната растителност в София, прилагайки строг контрол и всички нужни стандарти във връзка с изграждането и поддръжката на общинските територии. 

Край на калта в кварталите

Калта в кварталите е основен източник не само на вредните ФПЧ, но и на мръсотия и хаос. Много често тревните площи не са поддържани, а заради комбинацията от безразборно паркирани автомобили и неасфалтирани улици, София изглежда като средновековен град.

Обновяването на зелените площи и засаждането на повече зеленина и растителност е сред най-бързите, ефективни и евтини начини както за намаляване на замърсяването, така и за подобряване на качеството на живот в града. Затова приоритетно ще се фокусираме върху последователна рекултивация на зелените пространства.

Парковете, градинките и междублоковите пространства са съществена част от зелената система, а наличните такива са масово занемарени. Наред с това всяка изминала година междублоковите пространства се превръщат в строителни площадки за бързо никнещи нови кооперации. Това създава усещането у хората, че им липсва зелено пространство, където наистина да могат да се разходят и да се отпуснат. За нас възстановяването и правилната поддръжка на тези места в града ще бъде приоритет.

Ще се стремим да осигурим зеленина за всеки един гражданин на пешеходно разстояние от дома му.

Ще спрем паркирането по зелените площи на междублоковите пространства, за да може да се използват от гражданите по предназначение. Освен от чисто екологична гледна точка, тези пространства имат и социален, и здравословен ефект. Цялостно, изграждането на повече квартални паркове и градини ще повиши стандарта на живот на софиянци.

Идентифицирали сме приоритизираните зелени пространства, които се нуждаят от незабавно възстановяване и залесяване. Така например ще работим по залесяване на частите от Западен парк, за които има чести сигнали за незаконно отсичане на дървета, както и строг контрол за последваща такава сеч. Ще работим и върху облагородяването на Ловен парк в района на плувен басейн Дианабад, както и на парк Петър и Павел.

Зелени пояси покрай основни пътни артерии

Шумовото замърсяване, нивата на ФПЧ и вредните газове, причинени от тежкия трафик, са най-сериозни по протежение на главните булеварди и улици. Основни потърпевши са както живущите покрай тях, така и всички останали, които ежедневно ги ползват. Столична община изглежда не осъзнава колко сериозен е този проблем – озеленяването по протежението им не се поддържа, а новозасадените дървета са крехки и неподходящи и рядко оцеляват.

Необходимо е да се оформят истински зелени буфери между натоварените пътни платна и тротоарите и околните пространства. При избора на растителност ще дадем предимство на видове като явор и бряст, които имат широки листа и така по-добре абсорбират ФПЧ и пречистват въздуха. На отделни участъци на скоростните булеварди като Цариградско шосе, Ботевградско шосе и България ще се спрем на изграждането на шумозащитни пояси от дървета и растителност, които да предпазват околните сгради от вредните последствия от шумовото и прахово замърсяване.

Важно е да бъдат обновени и уплътнени живите плетове по протежение на трамвайните линии по булевардите България и Панчо Владигеров, както и да бъде възстановен този по бул. Цар Борис III.

По други като Царица Йоанна, Рожен, Овча купел и Никола Мушанов ще започнем засаждане на нови ивици от жив плет и други подходящи храсти и дървета. Всички нови прегради ще бъдат естетически издържани, с подходяща височина и правилно изчислени, за да постигнат максимален ефект.

След анализ ще предложим и изграждането на шумоизолиращи прегради по транзитните платна на Южната дъга на Софийския околовръстен път в участъците около кварталите Младост, Драгалевци, Манастирски ливади и Овча купел, както и по протежение на Северната скоростна тангента при кварталите Илиянци, Бенковски и Враждебна. Подобни прегради ще монтираме и на Източната дъга при Казичене, както и на Западната – при ж.к. Люлин.

Дискретни и покрити със зеленина прегради, смятаме да поставим на бул. Цариградско шосе при Борисовата градина, за да предпазим както посетителите на парка, така и жителите на кв. Яворов от денонощния шум, без да нарушават визуалната връзка с парка. 

Развитие на градското земеделие в София 

Въпреки че градското земеделие е тема, която често се възприема като нещо твърде ексцентрично за града ни, ние от Спаси София вярваме, че то има своето значение за зелената ни система. Реализирани по правилен начин, градските земеделски практики могат да допринесат за поддръжка на зелените площи, като в същото време отдават чиста и здравословна храна на детски ясли, градини, училища, на цялото общество. Тази дейност всъщност може да ни даде достъп до качествена храна на много по-ниска цена, имайки предвид факта, че голям процент от цената на плодовете и зеленчуците по магазините е разходът за транспорт.

Въпреки че градското земеделие в част от дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии до 2050 г., в момента градът ни няма предоставени условия за тази дейност. Не са описани ясно дефинициите в нормативната уредба, но по-важното – достъпът до общински терени за градини е почти невъзможен. Въпреки трудностите обаче има ентусиасти, които активно създават градини в София. Част от успешните примери са Градина за Дружба, Надежда 1 и 2, Споделена зеленчукова градина 1 и Споделена градинка – Герман.

От Спаси София вече имаме изготвен доклад по темата, който, за съжаление, не беше припознат от другите общински съветници. С него ще отворим пътя за активисти, които искат да се занимават с градско земеделие. 

Ще определим конкретни отговорности на всички заинтересовани страни като районна администрация, главен архитект, дирекция „Зелени системи“ и така ще припознаем и административно градските градини като важен елемент на зелената система. Понятията за градско земеделие също така ще бъдат еднозначно дефинирани в нормативната наредба. Основна задача, по която ще работим обаче, е предоставянето на ресурси от страна общината като дългосрочен достъп до общински терени. 

Целим да се утвърди широкият спектър от възможности, които зелената система на Столична община предоставя за борба срещу наболели проблеми в града като замърсен въздух, сегрегирани общества и липса на достъп до качествена и прясна земеделска продукция. Връзката между природа и човек не е ограничена до естетическите ползи и възможността за спорт и рекреативни занимания в зелените градски територии. Допирът до зелени пространства служи за рехабилитация и отдих от напрежение и стрес, а градинарството и отглеждането на земеделска продукция има доказан терапевтичен ефект.

Озеленяване на покриви 

Модерните архитектурни тенденции в днешно време предоставят възможност за създаване на малки градски оазиси върху всеки покрив на новопостроени сгради, но и стари такива, където това е възможно. София трябва да последва други европейски градове в изискване за покривно и вертикално озеленяване. На този етап, само в централните градски части, където плътността на застрояване е над 60%, озеленяването на покрива е включено в общото озеленяване на сградата. 

Зелени покриви във Франкфурт-на-Майн

Липсата на терени в София е основна причина за това да работим върху залагането на покривното озеленяване като задължителна част от строителството на нови сгради, наред с конкретни изисквания за това. 

Нужно е да се дефинират различни термини, свързани с този тип озеленяване, да се регламентира наличието на поливна инсталация още на ниво проект, да се допуска по-малък почвен слой от сегашния, както и други нужни промени. Втора стъпка, разбира се, е контролът и ще сме безкомпромисни към него с цел реализация на минимален процент озеленяване. 

Всъщност София има изключително голям потенциал по отношение покривното озеленяване, тъй като съществуват голям брой плоски покриви. А освен разкрасяване на градските сгради, покривното озеленяване играе важна роля и в намаляването на т.нар. „градски топлинен остров“, донасяйки малко прохлада. В тази връзка, ще работим над цялостно озеленяване на нашите сгради чрез различни стратегии като:

  • Градини на блокови пространства или административни сгради, включващи основно озеленяване с мъх (или друго екстензивно озеленяване), който да допринася за по-чист въздух;
  • Градини, но с декоративна зеленина, билки или други земеделски култури;
  • Градини с всички подходящи растения + пчелни кошери.

Софийското училище – зелено и енергийно ефективно

Нашият екип разработи типов проект, който ясно да покаже възможностите за развитие, които градът ни има. 

Озеленяването и поставянето на фотоволтаици на 108 СУ „Никола Беловеждов“ в ж.к. Дружба 1 ще облагородят средата, в която децата прекарват ежедневието си, ще повишат енергийната ефективност на самата сграда, а и ще допринесат за по-чист въздух отново за нашите деца.

Първата част на проекта предвижда изграждането на мрежова ФЕЦ (фотоволтаична електроцентрала) от 10 kWh върху покрива на училището с цел повишаване на енергийната ефективност и покриване на част от необходимото електричество чрез собствено производство. Директни икономически ползи са защитата срещу растящите цени на енергията, освобождаваща бюджет за развитие и подобряване на училищната база. Освен това, учениците ще имат възможност да се запознаят с екологичните и икономически ползи на зеленото електричество.

Втората част на проекта се състои от изграждането на малка градина за градско земеделие с цел повишаване ангажираността на учениците по отношение производството на нашата храна. Такъв тип пространства, освен екологична, имат и важна социална и образователна роля, особено сред децата. Така те се научават да ценят храната, виждайки целия процес, през който тя преминава, за да достигне нашите чинии. 

Като трети елемент предвиждаме цялостно озеленяване на един от покривите на училището с екстензивна растителност, която до голяма степен се самоподдържа и развива. Това, до известна степен, е най-рентабилната и най-естествената форма на зелена инфраструктура. Въпреки че екстензивните зелени покриви само частично възстановяват екологичния отпечатък на дадена конструкция, те са доказано най-ефективните и най-естествените.

Проектът ще е първият по рода си в София и ще служи като добър пример за останалите училища. Градинката може да бъде активно използвана по време на часовете „Човекът и природата“. Децата в момента нямат достъп до достатъчно зеленина, а тя е доказано полезна за физическото и психическото им здраве. От друга страна, ще допринесе и към пречистването на въздуха и намаляване на запрашаването.