Сградният фонд в столицата остарява с всеки изминал ден, а според нормативните документи, експлоатационният срок на сградите е 50 години. По време на жизнения си цикъл те претърпяват преустройства, смяна на материали и дограми, налага се подмяна на инсталации и т.н. Климатичните промени също така налагат устойчиво развитие на сградния фонд и неговата поддръжка в подходящо за обитаване състояние. Европейският съюз си е поставил за цел да достигне климатична неутралност до 2050 г, като един от основните ѝ компоненти е именно сградния фонд. Ако вземем предвид средната възраст на сградите в София, можем да заключим, че 94% от тях ще съществуват и след 30 години, така че е от изключително значение да се погрижим за състоянието им.

Рискът от сеизмична активност в София е един от най-високите в страната

Освен устойчиво развитие на строителния процес е от съществена важност да гарантираме и сигурността на сградите: конструктивната им цялост и устойчивост на външни въздействия, като започнем периодично събиране на информация с периодичен оглед на сградния фонд от компетентни лица, установящи и следящи състоянието му.

София, както и цяла България, попадат в сеизмично активен район, така че тази информация е гарант за сигурността на софиянци.

Знаейки какво е състоянието на сградите, бихме могли да предприемем навременни мерки за укрепване и усилване, като по този начин ще се предотвратят материални и имуществени загуби в случай на силно земетресение. Спаси София имаме готовност да представим план за действие.

Създаване на работни групи от инженери 

Целим създаването на полеви работни екипи към Столична община, които да извършват периодични първични огледи на сградите, както обществени, така и жилищни. Тези екипи ще работят върху създаване на регистър за състоянието на сградния фонд, който освен напълно дигитален, ще е и обществено достъпен. Фокусът на екипите ще е констатирането на пукнатини, пропадания на земната основа и нарушения в инсталациите. Проследяването и вземането на навременни мерки, в случай на установен проблем в сградите, би спестило средства и предпазва обитателите и собствениците от материални загуби.

Предвиждаме и създаване на регистър на сградите, свързан със земетръсната им осигуреност, в който да са посочени рисковете за сградата при земетресение. Такъв модел успешно работи в Япония – той е достъпен за обществеността и оказва качествено влияние върху цената на имотите в столицата.

Изготвяне на конструктивно обследване, паспортизация и саниране на всички обществени сгради на територията на СО

Столична община трябва да е пример за гражданите. За да се случва санирането на сградния фонд по правилния начин, от изключителна важност е всяка обществена сграда – особено здравните и детските заведения – да бъде внимателно огледана, да се състави подробно конструктивно становище за състоянието ѝ и да бъде проверено дали тя отговаря на изискванията за експлоатация. Ако бъдат установени проблеми, те трябва да бъдат решени своевременно чрез адекватни мерки и едва след това да се премине към прилагане на мерки по енергийна ефективност и намаляване на енергийните разходи. Не можем да си позволим конструктивни проблеми в обществените сгради да се скриват под слоеве от стиропор и мазилка.

Предвиждайки правилните мерки за енергийна ефективност, ще направим предварително проучване на разходите за енергия и отопление и въз основа на това ще изработим ясни задания със завишени критерии за енергийна ефективност и стандарт за използване на качествени материали, подходящи за конкретните сгради.

Грижа за жилищните сгради

Голяма част от жилищните сгради в кварталите са създадени чрез технологията на панелното строителство. Успешна за времето си, тази строителна технология е морално остаряла и сградите, строени по нея се нуждаят от обновяване. Санирането на панелните и едрокофражните сгради е процес, който успешно тече в редица държави в Европа, от които можем да почерпим опит. Добре извършено, то удължава експлоатационния им период, повишава качеството на живот за обитателите им, както и подобрява облика на кварталите.

На първо място предлагаме забрана на избиването на стени и конструктивни промени при периодичните ремонти, правени от живущите, в сградите с етажна собственост. В много случаи наглед „несъществени“ намеси в конструкцията могат да доведат до съществени проблеми. Избиване на отвор за врата или усвояване на терасата, променят състоянието на равновесие, в което се намира сградата и влияят негативно, а когато подобен тип намеси се натрупат, те категорично компрометират носещата ѝ способност.

Ще работим по създаването и популяризирането на консултативен център към Направление “Архитектура и градоустройство”, който да помага не само с процедурите по кандидатстване за националните програми за саниране,

но и с планирането на ремонти и реконструкции на индивидуални жилища. Така едновременно ще насърчим софиянци да информират институциите за желанието си да видоизменят сградната конструкция, но и ще им осигурим безплатен и надежден достъп до експертиза – технически оглед, справки с плановете на сградите, консултация за данъчни облекчения за енергийна ефективност, както и заявка на услуги като общинско извозване на строителни отпадъци и др.

За да се повиши земетръсната устойчивост на жилищните сгради предлагаме поетапно в тях да се монтират сеизмични бушони (демпфери). За да придобият кварталите качествено нов облик и естетичен вид и санирането да се случи за възможно най-много сгради, предвиждаме придобиване на неизползваемото покривно пространство и сервизните етажи в блоковете от Столична община за сметка на безплатно саниране. Тези етажи ще се реконструират и ще се превърнат в жилища за отдаване на регулиран наем.

Саниране на сгради – паметници на културата

Културното наследство е потенциал, който трябва да развиваме. Всеки обект с режим на защита по Закона за културното наследство задължително трябва да бъде внимателно обследван и документиран чрез заснемане, както и да са описани всички характерни детайли и използвани материали, за да е известен контекстът на средата. Така осъществения паспорт на сградата е неизменна част от нея, както личната карта съпровожда нас навсякъде.

За качественото саниране и възстановяване на обекта основно значение има анализът на конструктивната схема, използваните материали и способи на изграждането му. В София има много примери за некачествено саниране. В много случаи красивата орнаментика на фасадите, дълбочината на детайла и цветовете са безвъзвратно загубени. Липсва качествен контрол на изпълнението поради липса на способности у „майсторите“, а и поради липса на желание от страна на някои възложители. По този начин се загубва облика на цели улици в градовете и идентичността и уникалността на уличните фасади се свеждат до посредственост или бутафория. Съвременните материали със сигурност не подхождат на предишните епохи и системи на строителство. Основни строителни материали преди са били тухла, камък, дървесина. В нашето модерно ежедневие ние все повече използваме синтетични материали – топлоизолации от стиропор, синтетични бои, битумни изолации и други продукти на строителната химия. 

Нашето намерение е мероприятията по саниране да се извършват с материали и способи, близки до тези, с които сградата е изградена по начало, като планираме да изградим стандарт за саниране на паметници на културата. 

За да се случва то по най-добрия начин предвиждаме и създаване на екип от специалисти от различни дисциплини като история, архитектура, строителство, реставрация и изкуства. Този екип ще работи не само по описването на паметниците на културата, но и ще консултира собствениците им при ремонти, възстановяване и реконструкции. Ще оптимизираме и развием стажантската програма за Реставраторското ателие към Регионалния исторически музей, като ще насърчаваме собствениците на сгради-паметници на културата да го ангажират безплатно при реконструкциите на своите сгради. Така, през полеви учения на студенти и обучаващи се в сферата на реставрацията, ще направим съхранението на оргаменталните елементи на Софийските фасади предпочитан подход пред заличаването им.