Досегашната посока за развитие на града и покриване на непрестанно променящите се жилищни и комунални нужди беше, и още е, урбанизирането на нови терени, част от т.нар. “далекоперспективни” територии. Този модел на градско планиране е добре известен, като по-развитите общества го отхвърлят като контрапродуктивен.
Всяко урбанизиране на нови територии – строителство на гола поляна – е свързано с изграждане на нова инфраструктура (ВиК, електропреносна и улична мрежа), която първо трябва да се изгради и второ – ще натовари бюджета с ежегодни разходи по нейното поддържане на град, който вече изпитва затруднения да поддържа съществуващата инфраструктура.
Моделът на развитие, донесъл ни “Манастирски ливади” и откъснати от града “елитни” нови комплекси, нуждаещи се от междуселищен път за няколко къщи, е продукт на отсъствието на адекватно градско планиране и е неадекватен за бъдещото развитие на София.
За да отговорим на нуждите от терени, в които да се реализират частните инвеститорски намерения, които да не идват за сметка на средата във вече съществуващи квартали,
ще изготвим програма за ревитализация на изоставени или затихващи като потребност индустриални площи в компактния град, като и ще търсим възможности за прехвърляне на държавни терени към общинска собственост,
за да можем да ги използваме за скоростно отчуждаване на реституирани терени, отредени за детски градини, междублокови и детски градини, училища и т.н.
Виждаме голям потенциал в неизползваните терени на НКЖИ, МВР и МО, както и индустриалните зони със затихващи или отпаднали функции. Теренът на бившия завод Кремиковци, например, има потенциал за развитие на нов градски сателитен център с жилища, обслужване и промишленост.
Убедени сме, че (ре)урбанизацията трябва да се извършва внимателно, целево, само в места, където това ще доведе до благоустрояване на средата, до подобряване на нейните устройствени показатели и в никакъв случай – в ущърб на обществения интерес.
