Два европейски примера за успешно управление на минерални бани са Страсбург и Будапеща. Собствеността и управлението на минералните бани там е в ръцете на общината. В Будапеща известните термални бани Шечени се стопанисват от общинската компания Будапеща Спа и термални бани ЗРТ (Budapest Gyógyfürdői és Hévizei ZRT). В последната година преди пандемията – 2019-а, в периода между януари и март, баните са посетени от близо 1 млн. души, а приходите за същия период възлизат на 12 млн. евро, които остават в града.
Има три варианта за управление на баните – чрез отдаване на концесия, общинско предприятие или съвместно дружество чрез публично-частно партньорство.
От една страна, частен инвеститор би могъл да финансира част от ремонта на сградите или оборудването за спа и да осигури икономическата ефективност на балнеологичните центрове.
Това е и вариантът, предложен от Софияплан в техния План за обновяването на ЦМБ. Проблемът тук е дали ще бъде намерен подходящ инвеститор, готов да поеме финансовия риск, същевременно изпълнявайки зададената от общината визия, а също и как общината ще упражнява контрол над вземането на решения, имайки предвид и вече няколкото неуспешни опита за отдаване на концесия на ЦМБ.
Затова сериозно ще разгледаме варианта, при който общинско предприятие управлява баните. По този начин Общината ще има контрол над вземането на решения и пълната свобода да реализира своята визия за всяка отделна баня. Тя следва и да обезпечи справедлив и равнопоставен достъп на населението до балнеологични, оздравителни и рекреационни услуги на приемливи цени, при които обществени услуги водещото да е човешкото здраве, а не размерът на генерираната печалба както при луксозните частни спа комплекси. Това не изключва възможността след първоначално успешно възстановяване на минералните бани в София общината да потърси варианти за изграждането на работещо публично-частно партньорство, което да повиши икономическата им ефикасност като източник на средства в общинския бюджет.
