Крайно време е ремонтите да спрат да бъдат преповтаряне на стари грешки за милиони левове. Всеки ремонт е възможност за преосмисляне, надграждане и модернизация на пространствата, така че те да осигуряват безопасна и красива градска среда. Преповтарянето на пътни проекти от преди 60 години видимо не работи и това налага генерално преосмиляне на целия процес – от проектиране, през изграждане, до поддръжката. И първата стъпка е качествено проектиране с мисъл за бъдещето и взимайки предвид нуждите на всички!  

Ако за ремонта на Опълченска големи корекции не можеха да бъдат направени предвид напредналия етап на проекта, то подобни недомислени ремонти повече не трябва да се правят в Столична община. След десетилетия преповтаряне на грешки и пресъздаване на градски пространства, които не водят сметка за пътната безопасност и комфорта на всички участници в движението, време е този вреден начин на работа да спре.

За никого не е тайна, че ние от Спаси София от години се борим за безопасна и красива градска среда, която работи в полза на всички участници в движението и която създава реални алтернативи за придвижване пеша, с велосипед или градски транспорт. Затова предлагаме на кмета на София г-н Васил Терзиев 5 задължителни насоки за проектиране и изграждане на улици и градска среда в София, които неотклонно да се следват при изработка на следващите проекти.

Тези 5 решения са изработени на база на най-добрия опит и доказаната практика на столици като Прага, Варшава и Вилнюс и доказано подобряват пътната безопасност, привлекателността на градската среда и комфорта на всички участници в движението.

1.      Пътната безопасност – приоритет № 1 във всеки проект

Безопасността на всички участници в движението е първостепенна задача при проектирането и реконструкцията на публичните пространства. Пешеходните пътеки са ясно обозначени и придружени с инфраструктурни мерки, които намаляват скоростта и показват предимството на пешеходците. Тротоарите са непрекъснати, а пътните платна и ленти са без излишна ширина, която стимулира по-висока скорост от позволената.

Спестеното пространство се използва в следната йерархия: за пешеходци, за безопасни острови за спирки, за зеленина покрай пешеходните тротоари, за велосипедни алеи и за паркиране.

2.      Дървета и зеленина – винаги с предимство

Започваме проектиране или реконструкция от съществуващите дървета и задължително намираме място за нови, подреждайки всички останали елементи (подземни комуникации, стълбове за осветление, градско обзавеждане…) спрямо тях. Търсим възможност за повече зеленина в градската среда и създаваме зелен коридор от дървета и храсти между колите и пешеходците. Зеленината предпазва пешеходците, филтрира шумовото и прахово замърсяване, и осигурява сянка.

3.      Осветление – не само за автомобилното платно, а и по тротоарите

Осветеността гарантира безопасност и затова осветителните тела на първо място трябва да осветяват тротоарите и пешеходните пътеки. Местоположението на стълбовете и осветителните тела се избира спрямо съществуващите корони на уличните дървета, така че да се постигне максимална осветеност през цялата година. Пешеходните пътеки, велосипедните пресичания или пътни ситуации, които изискват повече внимание, се осветяват в цвят или нюанс различен от стандартния за пътния участък.

4.      Без излишни елементи – физически или визуални

По-малко е по-добре – затова уличните елементи са многофункционални и не дублират предназначението си: осветлението и контактната мрежа се поставят на единни стълбове, знаците и кошчетата са поставени по осветителните стълбове, осветлението е аксиално и т.н.

Елементи като пейки, дървета, контейнери и кошчета, рекламни елементи, летни градини и т.н. трябва да бъдат намалени и поставени в единен коридор, така че да не пречат на пешеходците. Колчетата и други елементи за препречване на паркирането, особено при пешеходните пресичания и кръстовищата, се премахват. Първостепенен приоритет е осигуряването на видимост и безопасна градска среда.

5.      Паркирането – успоредно и между дървета

Паркоместа могат да се оформят на улици за движение със скорост до 30 км/ч и до 50 км/ч и са разделени на групи от 3–5 паркоместа. Тези групи паркоместа помежду си са разделени от озеленен остров с дължина най-малко 3 м, по възможност с дърво. Лентите за паркиране по улиците обикновено са покрити с павета. В зоните на кръстовищата и пешеходните пресичания лентата за успоредно паркиране се прекъсва с цел изграждането на тротоарно уширение, което допълнително намалява риска от пътни инциденти и подобрява видимостта.

Дълго време работихме върху тези мерки, които не заместват наредбите и стандартите за проектиране, а задават рамката за работа на експертите. Те задават стратегическата посока за развитие на инфраструктурата в нашия град и са отражение на политическата ни воля и визия за това в каква София искаме да живеем утре. Те дават инструменти в ръцете на проектанти, специалисти и изпълнители – показват какъв е очакваният краен резултат за обществото, разясняват как да се приоритизират елементите в градската среда и на кои критични аспекти трябва да се обърне по-сериозно внимание.

Как този документ ще подобри живота на софиянци?

  • Гарантира физически мерки за пътна безопасност.
  • Прави улиците ни достъпни за всички, особено за най-уязвимите участници в движението.
  • Създава предвидими и удобни улици.
  • Осигурява естетична и изчистена от излишни елементи градска среда.
  • Гарантира, че старите грешки няма да бъдат преповтаряни при новите ремонти.