След броени дни ще стане ясно кои трима ще управляват Центъра за градска мобилност (ЦГМ) в следващите ключови за развитието на градския транспорт години. И въпреки че изборният процес е обгърнат в удобна за Столичната община полупрозрачност, с обявяването на имената на петнадесетте допуснати кандидати започна да става ясно, че комисията натоварена със задачата да намери членове за борда на директорите на ЦГМ ще трябва да избира между партийни функционери, разнообразна пермутация икономисти и счетоводители и много малко хора, които действително познават градския транспорт на София отвътре: неговите потребности, проблеми, перспективите пред развитието му, пречките пред успеха му…
Кой избира ръководството на ЦГМ?
Нека си представим, че един обикновен жител на София реши да провери как работи прокламираната от Елен Герджиков – председателят на Столичния общински съвет, комисия, избираща кой ще седи на шефските кресла в ЦГМ и кой ще управлява десетки милиони левове ежегодно. В едно от многобройните му интервюта той описва нейната работа като “публична” и обещава, че гражданите ще могат да проследят всички нейни дейности.
Е, един обикновен жител на София би отишъл в обидно остарелия сайт на Столичния общински съвет, да потърси в секция “Комисии”, да види, че никъде не пише нищо за ново ръководство на ЦГМ и да сигне до логичното заключение, че търсенето му ще приключи без резултати. Поне докато работата на комисията не се материализира в прессъобщение и вече взето решение. А непрекъснато слушаме, че градоначалниците се стремят към включване на всички заинтересовани страни.
Не се шегуваме – така от СОС обявяват временните си комисии…
А ако все пак се разтърси обстойно и намери имената на членовете на комисията и ги потърси в Google, ще се уплаши истински.
Сред членовете на комисията от страна на деветимата общински съветници виждаме имена като това на Орлин Алексиев – следен от ДАНС заради съмнения за връзка със заловен от службите кокаин и Екатерина Йорданова – председателят на транспортната комисия към СОС, която стана известна със скандалното посегателство върху автентичния вид на сградата на Домът на железничарите и моряците в София.
[fb_embed_post href=“https://www.facebook.com/BGarch203040/photos/a.237447833091640.1073741834.212956528874104/342381775931578/?type=3&theater“ width=“550″/]
От квотата на СОС е и Николай Пехливанов, обиколил медиите с новината, че негова фирма е закупила имот за 2,34 милиона лева от майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева.
От страната на администрацията пък се споменава името на Лилия Мицева, за която през 2011 г. г-жа Йорданка Фандъкова казва, че е пряко “отговорна за провала на извънредното общо събрание на Общинска банка”, контролът над която Столична община се опитва да си върне в продължение на години.
Неведнъж сме казвали, че най-удобно се управлява, когато прозрачността е мнима, а гражданите са държани настрани, с уж по недоглеждане, спусната желязна завеса. В комисията членуват представители на всички политически партии, формиращи СОС, като с гласовете на администрацията мнозинство има ГЕРБ. За съжаление нито една от тях досега не е хвърлила светлина върху свършеното до момента. Нито един от членовете на комисията не е попитал през медиите г-н Елен Герджиков защо идеите и концепциите на онези, искащи занапред да пишат “сметката” на ЦГМ, не са публикувани никъде. На призивите ни за публичност, СОС засега отговаря с познатото ни вече каменно мълчание. Но пак ще повторим – жителите на София плащат милионите, които формират бюджета на ЦГМ. Това ги прави неизбежен фактор при решаването кой и за какво ще харчи парите им.
Какви са кандидатите?
Вече ви разказахме за Свилен Кръстев – член на изобличеното в корупция ръководство на ЦГМ, принудено да подаде оставка след скандала с по-скъпите спирки. Въпреки този си “успех”, г-н Кръстев е сред допуснатите кандидати. Той се посочва от служители в ЦГМ като човек, на когото Симеон Арнаудов – изпълнителният директор, е делегирал отговорността да управлява от негово име много преди да се наложи да излезе в отпуска след като оставката му бе поискана от г-жа Фандъкова. Кръстев по образование е журналист, а след избора му в борда на директорите на ЦГМ през 2012 г., общински съветници го определят като резултат от това, че е писал хубави неща за г-жа кмета и като награда, задето “слуша”.
Досегашното ръководство на ЦГМ беше заобиколено от скандали
Тодор Тодоров – човекът, станал известен с проектите за неизползваемите велоалеи във Варна в хумористичния сайт 9gag, също е сред освободените шефове на ЦГМ и също е мераклия за шефското кресло. Защо тези двама кандидати са допуснати от комисията, въпреки че веднъж са отстранени след скандал, коствал оставките на зам.-кмет на София и депутат от управляващата партия? Не е ли това достатъчно условие, за да не бъдат допуснати? Какво стана със заявената от общинския съветник от ГЕРБ Валя Чилова “политическа отговорност за назначенията” им? В какво се изразява тя? В повторното им допускане до кацата с меда?
Това не е единствената връзка между кандидатите и политическите партии. Без да претендираме, че такава връзка задължително е доказателство за нечисти намерения или некомпетентност, смятаме, че е необходмо да се знае – в името на прозрачността.
Например Християн Петров е бил съветник на Бойко Борисов в първия му мандат като министър-председател и после поема Столичната агенция за приватизация; Едуард Стойчев – кандидат-депутат от листата на ГЕРБ; Евелина Манчева – зам.-кмет на пернишкия кмет инж. Иван Иванов, издигнат пак от ГЕРБ; Николай Александров – член на СДС, тиражиран като “човекът-паяк” по време на уволнението му като директор на “Паркинги и гаражи” през 2009 г.
Има и кандидати, които не са политически кадри: Радослав Влахов е съпруг на зам.-кмет в район Студентски, където районният кмет Димитър Дилчев, издигнат от ГЕРБ, спечели местните избори в края на миналата година. За Росен Демирев, който е Старши инспектор в отдел „Пътна полиция“ – СДВР, таблоидите твърдят, че е бил съотборник на Бойко Борисов във ведомствения футболен клуб с прозвището ФК “Палките” към столичния КАТ, където преди време в сектор „Регулиране в централна градска част и осигуряване на мероприятия“ началник е бил Марио Михайлов. И двамата – получили постовете си с издигането на Бойко Борисов като генерален секретар на МВР.
Спортният клуб на КАТ-София с тогава – гл. секретар на МВР Бойко Борисов
За Илияна Георгиева не успяхме да открием информация, но началник отдел „Общ баланс на капиталовите разходи“ в дирекция „Финанси“ на СО носи същото име, а единствената информация за Ивайло Маринов (ако разбира се това е същия Ивайло Маринов), която можахме да намерим е, че през 2011 г. е предложен от Министерски съвет за орден “Стара планина” заради заслугите му… в бокса.
Никола Рогачев е 36 годишен икономист, завършил и работил в Западна Европа, но завърнал се в България без да забелязва разлика между тамошните и родни тротоари, а инж. Васил Василев е бил дългогодишен отговорник за контрольорите в градския транспорт, участвал във внедряването на тикет системата в електротранспорта, преди да бъде отстранен. Ангел Стефанов е вторият софийски омбудсман, наследил поста от Антоанета Цонева през 2004 г.
Кой ще управлява реално в ЦГМ?
Това е въпросът на деня: при този набор кандидати кой ще управлява реално в ЦГМ? За трите поста в борда на директорите се борят предостатъчно хора, свързани с партията, имаща мнозинство в изборната комисия. Ще бъде ли то достатъчно отговорно да оцени по достойнство всички или ще даде предимство на “нашите хора”? И ако ги оцени по достойнство – ще намери ли трима подходящи, или ще трябва да избира най-малкото зло?
Очевидно има тенденция към дружествата, отговарящи за градския транспорт да се домогват уволнени за корупция или некадърност. Дали това не обяснява защо бюджетът на дружеството има пробойни в размерите на милиони левове, които същото най-безсрамно застави гражданите на София да запълнят?
Дали пък този щурм към шефските кресла не е продиктуван от обещания за протекционизъм? Не казваме, че политическата обвързаност е нещо лошо сама по себе си – във всяка партия има способни и отговорни хора. Но за съжаление не можем да вярваме, че партийни конюнктурници и “послушни” чиновници ще са способни да се еманципират и да изпълняват задълженията си без да се влияят от съпартийците си или от довчерашното си началство.
Такива хора няма да се противопоставят, когато се налага да са противовес на вредни политически решения. За тази длъжност би трябвало да се търсят мениджъри, познаващи и отстояващи приоритетите на градския транспорт, не да се търси начин да се инсталират сервилни “съидейници”. За съжаление сред тези кандидати почти напълно отсъстват хора, които изобщо разбират какво означава модерен градски транспорт. Как тогава да очакваме, че ще са адекватни в управлението си?
Отново ще изразим несъгласието си с умишленото прикриване на дейността на комисията и настояваме представените от кандидатите програми за развитие на ЦГМ да се публикуват, интервютата, които комисията ще провежда с кандидатите да се излъчват на живо и гласуването на избора да е явно. Така е редно – видяхме какво се случва с транспортния оператор, когато ръководството му е издигнато с “поета политическа отговорност”. Време е да видим как изглежда ръководство, което е там, за да работи… за София. За градския транспорт. За да не се налага след една година отново да се чудим къде отидоха милионите…
