Проект - 18/05/2020
Категория: Град за хората
Ремонтът на една от най-емблематичните и обичани улици в централна София – ул. Цар Шишман, се отлага за трета поредна година. Въпреки че вероятната причина за разтрогване на договора с изпълнителя ДжиПи Груп, е предпазване на фирмата от неизбежните тежки санкции (остават само няколко дни от официалния срок за ремонта на двете улици), все пак отлагането дава шанс да преосмислим проекта и функцията на улицата.
До този момент Столичната община предвиждаше да налее няколко милиона в ремонта на Шишман, без съществено да промени визията и характеристиките ѝ. Проектът предвижда тесните тротоари, които на много места са под законовия минимум от 1,5 метра, да се запазят, а липсата на зеленина да бъде само символично компенсирана с поставянето на ниска растителност в кашпи. Автомобилното движение и паркиране ще заемат почти цялото налично пространство по улицата, въпреки доказателствата, които ни насочват да се случи точно обратното (за тях ще стане дума по-късно в текста).
Отлагането на ремонта дава възможност да си зададем въпроса – дали да инвестираме милиони, за да повторим съществуващия неудобен вид и функции или да превърнем улицата в това, което тя заслужава да бъде – една от най-удобните и живи улици на София?
През 2017 г., като част от проекта „София – град за хората“, част от доклада на арх. Ян Геел, бе проведено професионално преброяване на всички участници в движението – пешеходци, автомобили и велосипеди, на няколко ключови точки от улицата. Целта беше да се преброи кой и как всъщност ползва улицата и дали ограниченото публично пространство е справедливо разпределено. Проучването беше направено по международно призната методология, с която масово се работи по целият свят. И данните са красноречиви и еднозначни.
Преброяването, проведено през Април 2017 г., показа че огромната част от преминаващите през ул. Цар Шишман са пешеходци – цели 74%, докато автомобилите са значително по-малко – 25%. Оставащите 1,6 процента са велосипедисти. В абсолютни числа, за 12-те часа, през ул. Цар Шишман са преминали 7440 пешеходеца, 2544 автомобила и 144 велосипеда. Въпреки сериозния превес на пешеходците, те разполагат с минимален процент от публичното пространство. Едва около 20% от наличната площ е на тяхно разположението под формата на два тесни тротоара, които са осеяни с препятствия – колчета, улични стълбове, ел. табла, шахти… Останалото пространство е заето от преминаващи и паркирали автомобили.
Именно на база на тези данни, в Плана за действие на арх. Ян Геел, поръчан от г-жа Фандъкова и единодушно приет от Столичния общински съвет, се предвижда ул. Цар Шишман да стане пешеходна зона. Допълнителни аргументи за тази промяна са, че улицата свързва много важни за центъра на София пространства (ул. Граф Игнатиев, пл. Народно събрание и храм-паметника Св. Александър Невски), а значимият пешеходен поток активно спомага за развитието на малкия бизнес – множество търговски обекти, заведения и ресторанти.
Въпреки конкретните препоръки на Плана на арх. Ян Геел, широко рекламиран от кмета, през последните години в транспортната и пешеходна схема на града няма почти никаква промяна.
За да не разчитаме на остарели и неактуални данни, през февруари 2020 г. направихме ново транспортно преброяване по абсолютна същата методология и на същите локации. (Преброяване в рамките на 12 часа на 4 пункта). Нашето предположение беше, че въпреки бездействието на Столична община, градът по естествен път се саморегулирал и улиците започват да променят характера си. Ето и резултатите:
Сравнявайки данните между 2017 г. и 2020 г. трябва да се има предвид, че април е по-топъл месец от годината, когато традиционно има увеличаване на пешеходното и велосипедното движение. Това води до обосновано предположение, че делът на автомобилите вероятно би бил още по-малък, ако проучването беше проведено и през април на 2020 г., както и планирахме, преди здравната криза.
Така съотношението коли към пешеходци, важно за определяне на начина на ползване на ул. Цар Шишман, е в порядъка 1 към 7, при това без никакви мерки от страна на Общината за стимулиране на пешеходното движение или ограничаване на автомобилите.
Изводът от двете проучвания е ясен – градският живот през последните години значително се е променил в посока повече пешеходци и по-малко автомобили, които влизат в тази централна част на София. Това не е учудващо, имайки предвид, че по ул. Цар Шишман съществуват и продължават да се отварят нови заведения, ресторанти, барове и магазини, които не само привличат повече пешеходен трафик, но и обогатяват културния живот и туристическия продукт на столицата.
Тази тенденция, която от години се наблюдава и във всички европейски градове, със сигурност ще се засили след здравната криза. Затова е наложително да бъдат обособени много повече пешеходни зони и зони за споделено придвижване.
Не само данните от преброяванията, но и чисто човешките възприятия за приятна, удобна и безопасна градска среда с човешки мащаб, наситена с различни дейности, услуги и забележителности, показват, че улицата трябва да бъде пешеходна. Всъщност, едва ли ще намерим по-подходяща за целта улица в София.
Затова, възползвайки се от отлагането на ремонта и възложеното препроектиране, настояваме да се отразят даденостите на улицата и нуждите на различните участници в движението. Ето конкретните ни предложения:
Мотивираното ни становище е изпратено до г-жа Фандъкова и ресорните зам.-кметове по строителството и транспорта. Искрено вярваме, че ул. Цар Шишман, бидейки една от най-прекрасните улици в София, заслужава да бъде представителна и красива пешеходна улица, с която да се гордеем. Но аргументите ни не се изчерпват само със субективни виждания – към тях прикрепяме и обективните научни измервания и преброявания, които ясно показват в каква посока трябва да се случи промяната. Времето за преосмисляне на това пространство е сега и не бива да се допуска Общината да налее поредните милиони в преповтаряне на сегашната ситуация, която е остаряла и нефункционална. И не на последно място – това е шанс за управляващите Столичната община да поправят редицата грешки, които бяха допуснати при ремонта на Графа и да докажат, че София се развива в унисон със световните градоустройствени тенденции и започва да се превръща в истинска европейска столица.