Проект - 15/06/2021
Категория: Град за хората
Зона с ограничение на скоростта за движение до 30 км/ч или Зона 30 е утвърден в световната практика инструмент за управление и успокояване на трафика. Освен поставяне на знаци и маркировка, въвеждането на такава зона задължително включва и изграждането на физически мерки с цел намаляване на скоростта за движение, гарантиране на видимостта и повишаване на комфорта и безопасността на всички участници в движението. Подобни зони се обособяват предимно в жилищните квартали, като целят подобряване пътната безопасност и повишаване на качеството на живот заради намаляване на транзитното движение, шума и замърсяването.
Особено подходящи места за въвеждане на успокоено движение се явяват кварталите с интензивно пешеходно и велосипедно движение и множество малки търговски обекти, тъй като увеличава пространствата за екологична мобилност и стимулира малкия бизнес. По-ниската скорост на колите води до намаляване на инцидентите, както и за тежестта на последствията от тях и така се постига основната цел на Зонa 30 – да се повиши безопасността на всички участници в движението, особено най-уязвимите (децата, пешеходците и велосипедистите).
Зони с максимална скорост до 30 км/час има в почти всички европейски държави, като пионер в тази област е Германия, която въвежда първите такива зони още през 1980 г. Следва Швейцария, а първият град, който изцяло въвежда успокоена зона (с изключение на основните булеварди) е Грац в Австрия, направил това през 1992 г. Само в Германия са обособени над 17 000 такива зони, а един от водещите градове е тримилионният Мюнхен, където 80% от цялата улична мрежа е част от успокоена зона. 70% пък от улиците в Холандия (с обща дължина от над 30 000 км) са в режим на Зона 30 и не е случайно, че именно в тези държави, жертвите по пътищата, както и самите инциденти, са едни от най-ниските в Европа. Подобни зони има и в балканските държави – Словения, Хърватия, Сърбия, Румъния…
Зона 30 не само поставя всички участници в движението на равни начала, но би трябвало да дава и изрично предимство на пешеходците. Корекция на съществуваща настилка и изграждане на допълнителни съоръжения правят движението на пешеходците и велосипедистите много по-комфортно и безопасно, но ползите от Зона 30 не се изчерпват до там:
За да е успешна и да постигне целите си, всяка Зона 30 задължително трябва да включва следните компоненти.
Те са задължителен елемент на всяка зона, целяща да постигне повишена сигурност и удобство на по-уязвимите участници в движението. Тротоарни уширения са особено важни там където се пресичат различни участници в движението и в различни направления. По-широките тротоари за сметка на пътното платно, имат няколко положителни ефекти:
Затова при изпълнение на Зона 30 в София, Столичната община е длъжна да проектира и построи типизирани кръстовища с изнесени тротоари по малките улички в центъра. Тяхната типизираност ги прави по-разпознаваеми и видими в градската среда и всеки участник в движението, наближавайки кръстовищата ще знае, че навлиза в зона с успокоено движение.
Подвигнатите кръстовища намаляват скоростта на автомобилите и значително улесняват придвижването на пешеходците и велосипедистите. Нека си припомним колко често се налага да прескачаме високи бордюри или различни препятствия по софийските тротоари и нека се замислим колко неудобно е това за родителите с колички, по-възрастните или хората с увреждания. Повдигането на нивото на уличното платно до нивото на тротоарите изцяло ще премахне препятствията и ще направи улиците ни достъпни за всички граждани. Не трябва да забравяме, че в града няма само млади и мобилни хора и отстраняването на препятствията ще се отрази положително върху оживлението на кварталите и малкия бизнес в района.
Изграждането на тротоарни уширения на мястото на част от местата за паркиране е начин за увеличаване на публичното пространство, което е в полза на пешеходците. Превръщането на едно на всеки десетина паркоместа, отваря възможност за засаждане на дървета по малките улици, чиито тротоари са прекалено тесни за подобни елементи. Нещо повече, там могат да бъдат поставени пейки, велосипедни стоянки или подземни кофи за смет, които имат положително естетическо и физическо влияние върху околното пространство. Алтернативно – подобни тротоарни уширения може да се използват срещу заплащане от близките заведения като малки тераси за поставяне на ограничен брой маси, освобождавайки тротоарите изцяло за пешеходците.
Пешеходните острови се разполагат в средата на пътното платно на улици с по-широки ленти за движение, които предполагат по-висока скорост на автомобилите. Островите са обезопасени части на улицата, които улесняват пресичането на пешеходците и канализират движението на автомобилите в заобикалящите го ленти. Обикновено се изграждат в зоните на кръстовищата, пешеходните пътеки и преди и след кръговите движения.
Ефективна и евтина мярка за ограничаване на скоростта в правите участъци на еднопосочни улици се явява и шиканирането чрез разположението на лентата за паркиране. В участъците между различните перпендикулярни улици, местата за паркиране се разполагат зиг-загообразно – ту отляво в посока на движението, ту отдясно. Тази практика значително намалява скоростта на колите, принуждавайки шофьорите често да криволичат. По този начин среднощни гонки по вътрешно квартални улици или преминаването с висока скорост биха били сериозно възпрепятствани. Подобна организация не струва нищо – решението за отбелязване и сигнализиране на зоната е в ръцете на проектантите, а разходите за обособяване на места за паркиране са еднакви, независимо къде са разположени те. Затова би било крайно нелогично паркоместата в рамките на Зона 30 в центъра на София да не бъдат изпълнени именно по този начин.
Тротоарите в центъра на София могат да бъдат описани с две думи – разбити и тесни и именно това възпрепятства пешеходното движение. Тротоарите по централните улички са пълни с препятствия – разбити плочки, пропаднали шахти, стари колчета, множество знаци, реклами и табели, издадени стълбища и превзети от заведенията пространства. Даже младите и смелите срещат сериозни затруднения в придвижването, а какво остава за децата, възрастните или гражданите с намалена подвижност?
Затова всяка програма, целяща да направи тези улици място за съжителство между пешеходци, велосипедисти и автомобили, трябва задължително да започне с целенасочена програма за цялостен ремонт на тротоарите. Не козметични, половинчати и мърляви ремонти, които не решават трайно проблема, а качествен, естетически издържан и обмислен ремонт, който да отстрани трудностите пред пешеходците. Такава програма не изисква големи финансови средства или време за реализация, нито ще предизвика сериозни неудобства за града. Затова тя може и трябва да бъде осъществена в рамките на следващите 2-3 години, така че до 2023 г. да забравим за срамните и непроходими тротоари в сърцето на столицата ни.
Общото между тези компоненти, неразделни части на всяка Зона 30 е, че изграждането им не изисква големи финансови средства, а ремонтите на уличните профили и тротоарите могат да бъдат направени за само няколко месеца. Чрез изпълнение на изброените 5 задължителни мерки, предимството на пешеходците става по-видимо и гарантирано физически, чрез самата инфраструктура. Нужни са само добри проектанти, знание как реално да се успокои движението на колите и политическа воля то да се реализира по правилния начин. Ключово е ограниченото градско пространство да бъде справедливо разделено за ползване между различните участници в движението и значително да подобри удобството и безопасността на пешеходците, които са най-уязвими.
Важно е и кварталите, попадащи в зоната, да получат и естетическа промяна – обмислена и хармонична визия, нови тротоари, повече дървета, пейки и повдигнати и обезопасени кръстовища. Не съществуват нормативни пречки за осъществяване на всички изброени елементи за изграждане на успокоена зона, като има редица наредби, чиито възможности досега не са били използвани ефективно (наредбата за достъпна среда, наредбата за изкуствени неравности на пътя и за ограничение на скоростта и др.). Нещо повече, нормативната база дава ясни изисквания към общини и проектанти да поставят на първо място безопасността и комфорта на пешеходците, а вече е улеснен и съкратен административният процес за проектирането на изброените мерки.
Обещанието на екипа на Фандъкова бе Зона 30 да бъде въведена в центъра на София още през 2016 г., като по проекта се работи няколко години преди обявената дата. От тогава, всеки един от следващите трима зам.-кметове по транспорта периодично рециклират идеята, обявявайки пред обществото, че този път наистина обещанието ще бъде изпълнено. И така в празно говорене и нищоправене минаха пет години – време, достатъчно да бъде ремонтиран целият център и зоната за успокоено движение да бъде въведена напълно.
Но от Столичната община се готвят да реализират проекта за въвеждане на успокоена Зона 30 в центъра на София по напълно погрешен начин – без физически елементи и подобрения, а само чрез поставяне на знаци. Няма смисъл от успокоена зона, ако “проектът” ще бъде изчерпан само с това – знаците не са достатъчни и не могат да гарантират намаляване на скоростта или безопасността на пешеходците. Управляващите Столична община, начело със зам.-кмета Кристиан Кръстев, не трябва да допуснат поредната симулация на дейност, и да отчетат, че са направили Зона 30 само поставяйки знаци. Това не само ще бъде подмяна на идеята за Зона 30, но и нито ще реши проблемите, нито ще подобри пътната безопасност и комфорта на пешеходците и велосипедистите в центъра на София. Зона 30 не е самоцел – тя трябва да постига конкретни резултати и да доведе до чувствителни подобрения!
Даже и МВР ясно заявява в официалния си сайт, че Зона 30 задължително се изпълнява заедно с инфраструктурни мерки, за да може наистина да бъде постигнато успокояване на скоростта, както и за нуждата да се отдели значително, безопасно и комфортно пространство за пешеходци и велосипедисти:
Затова сегашният зам.-кмет по транспорт, Кристиан Кръстев, няма никакви оправдания, ако за пореден път побългари доказала се световна практика. Сгрешеният проект, който се изчерпва просто с поставяне на знаци с ограничение на скоростта от 30 км/час, без реконструкция на улиците и инфраструктурата, както и без изграждането на всички гореописани задължителни елементи, ще бъде просто отбиване на номера с цел отчитане на някаква дейност и усвояване на пари. Това действие няма да подобри нито пътната безопасност, нито мобилността в центъра, а ще представлява единствено загуба на време и средства. Познавайки добрите световни практики, ние няма да приемем такива посредствени и повърхностни резултати, а София ще остане с поредния проект, който функционира и работи добре само на хартия!
