Доклад - 21/03/2024
Категория: Образование и култура
Гергин Борисов и арх. Росица Николова – общински съветници от Спаси София внесоха в администрацията на Столичен общински съвет доклад, с който се поставя началото на разработката на триизмерна туристическа информация, която да стане част от вече приетите Стандарти за туристическа навигация.
Всеки град, който уважава и пази своята история, иска тя да бъде не само видима, но и туристите да могат да си я представят във вида, в който е била в миналото. Целта на доклада е София да се сдобие с триизмерни и тактилни макети (за слепите ни гости) и всеки, вървящ по улиците на София да знае, ако под краката му лежи история.
Подобряването на видимостта и разпознаваемостта на археологическото наследство на София изисква вече приетото съдържание на Приложение № 6 към Решение № 629 по Протокол № 25/17.12.2020г., засягащо изработката и оформлението на туристическата навигация, която е на разположение на гостите на София, да се разшири и допълни с триизмерни и други пластични елементи, осигуряващи на туристите и жителите на София допълнителен контекст за вида и мащаба на археологическото и архитектурно наследство на София.
Такива макети са изработени от трайни материали (месинг, бронз, бетон и др.), позволяващи на наблюдателите да осмислят експонираната археология във вида, в който е съществувала в миналото, както и специални маркери по настилката в града там, където се намира неекспонирана археология.
Редица градове по света и в България прилагат подобни решения. Предлагаме Направление “Архитектура и градоустройство” да бъде натоварено със задачата за изработка на задание за конкурс, който да обхване:
Практика в много градове с археологически слой е силуетът на значимия исторически контекст да се бележи в съвременната градска среда, като растерът на настилката на тротоарите го следва и акцентира. В София такива практики са прилагани в района на Централни хали, където силуетът на крепостната стена на Антична Сердика е повторен на тротоара пред главния им вход с червена настилка. Друг пример е растерът на настилката на Ларгото, където се пресъздава трасето на Decumanus Maximus и значимите му преки от подлеза пред ЦУМ до Източна порта.
Въпреки това, растерът на настилката не е достатъчен сам по себе си, за да информира пешеходците, че тези акценти в него, бележат именно исторически контекст. Пример за подход, осигуряващ такъв, може да се намери в Берлин, където демонтираните отсечки от Берлинската стена са маркирани с два непрекъснати реда гранитни павета и метални плочи, поставени на регулярно разстояние една от друга в зоните, където силуета на Стената може да бъде възприеман от пешеходците. Така те дават информация, че Стената се е издигала на тази локация.
Вторият компонент на доклада съдържа предложение Стандарта за оформление на туристическата навигация да се обогати с макети на вече експонираните останки от Антична Сердика, пресъздаващи ги във вида, в който са изглеждали в историческия период, към който принадлежат. Пример за подобни макети, изложени in situ могат да се намерят както в чужбина, така и в България. Например на пл. Римски стадион в Пловдив е поместен макет на Пловдивския стадион, пресъздаващ в мащаб експонираните разкопки, както и допълнителни конструкции, загатнати в експонирания слой.
Третият компонент съдържа предложение макети да се изработят и на елементи от археологическото или архитектурно наследство на София, което или не е експонирано и достъпно публично, или е загубено завинаги. Пример за такива са Часовниковата кула, която се е издигала на източния ъгъл на пл. Желю Желев до ул. Московска или ул. Търговска – разрушена след Втората световна война, за да се освободи място за комплекса на ЦУМ, Партийния дом и Президентството.
Направление “Архитектура и градоустройство” следва да определи през заданието обхват и предпочитания/препоръки за материалите, които следва да бъдат използвани за изработване на макетите и плочите. Нужно е в заданието да се третират и принципни схеми за разположение, как макетите ще се вписват в средата, как се обвързват с потенциални туристически маршрути и как компонентите от триизмерната информация се асоциират с вече утвърдените в Стандарта за туристическа навигация елементи.
