Едва около 40% от кварталите имат подробен устройствен план (ПУП). Липсата на ПУП за едни от най-активно застрояващите се квартали е основна причина за безредието. Без влязъл в сила ПУП всеки инвеститор използва процедури за частично изменение, като при работата на парче изкушението да се нарушават нормативите, заложени в ОУП и потенциалът за корупция са големи. Точно те създадоха грозните и неудобни квартали като Манастирски ливади и Кръстова вада. Това е и оправданието за безконтролното застрояване на Студентски град, Младост, Стрелбище, Полигона и др. Друг сериозен проблем е, че дори влезли в сила ПУП, предвиждащи публична инфраструктура, не се спазват не от кого да е, а от Столичната община. Неуважението на правилата дори и от онези, които трябва да ги прилагат, не само е противопоказно, но и е използвано от множество строителни компании като оправдание за надвишената етажност, неизпълненото озеленяване, неизползваемите подземни гаражи и т.н. Щетите, които бяха нанесени на града от подобен маниер на градообразуване, ще са видими десетилетия напред.
За да спрем този процес и да запазим максимално градската среда в жилищните комплекси в автентичния ѝ вид, ще предприемем спешни мерки по приемане на ПУП за всички квартали в София, като в кварталите с комплексно застрояване ще ограничим новото строителство и ще отредим максимален брой конфликтни терени, попадащи в междублоковите пространства за отчуждение, включително по схема за взаимноизгодни замени на земя. При необходимост ще разработим нови комуникационно-транспортни схеми към вече влезли в сила ПУП, които да отразяват желаното разпределение на пътуванията по вид транспорт. Във все още незастроените територии на новите квартали ще реорганизираме строителните линии така, че където е възможно сградите да оформят споделени дворове, в синхрон с изискванията на ОУП за висока растителност и озеленяване.
Практиката всеки имот да е “сам за себе си” трябва да бъде заменена с единно комплексно проектиране.
Така не само се хармонизира градската среда, но и съвместяването на зелените площи увеличава ефекта от съществуването им. Вътрешните дворове увеличават достъпа до зеленина на жителите на сградите. Съвместно с жителите, собствениците и инвеститорите ще проведем обемно-пространствени проучвания, за да установим и въведем съобразена с инвестиционните намерения трайна регулация на уличната мрежа в кварталите, в които все още такава не е защитена през ПУП. Това ще ни позволи да постигнем консенсус за необходимата площ за транспортна инфраструктура и ще можем да планираме прехвърлянето му в общински ръце. Следващата стъпка ще е изграждането на функционална улична мрежа с тротоари, озеленяване, осветление и подземни комуникации, като в рамките на същия процес ще идентифицираме терени за детски градини, училища, поликлиники и квартални паркове и градини. Ще работим и за по-строги дефиниции, определящи общовалидни правила за етажността в кварталите, както и правила за съобразяване на етажните коти с тези на съседните сгради, особено при свързано застрояване. Смятаме, че в София трябва да останат зони за по-ниско застрояване, където максималната височина да е ограничена до 3-4 етажа. Ще спрем унищожаването на старите квартали на София, като района около Женския пазар, северната част на центъра, старата част на Лозенец, Драз махала и др., в които до 2-3 етажни къщи изникват 8-9 етажни сгради на калкан. Типични със своите тесни улици, тези райони не са способни да обслужат адекватно подобна плътност.
