Обособяването на отделни жизнени пространства за хора, които принадлежат на различни социални групи се изостри особено много в последните десетилетия. В София сегрегацията доведе до това ромските деца масово да посещават сегрегирани училища, да ползват отделни социални услуги и публични пространства. На практика достъпът до спорт, култура и подкрепа е пряко свързан със социално-икономическите възможности, както и с произхода на родителите.
Голяма част от т.нар. „джобове на бедността“ в София са части от ромските квартали, но нищетата категорично не е само и единствено ромски проблем. Неравенствата водят и до системно задълбочаване и нерешаване на редица социални проблеми, а връзката държава/община – граждани отдавна се е скъсала, което води и до изключване от множество възможности, институции, услуги и процедури.
На първо място ще насочим усилия, за да разберем какви са проблемите. В София има няколко големи ромски квартала и макар проблемите да изглеждат еднакви, за да се работи с тях ефективно е необходимо познаване на спецификите на всяка отделна част от тях.
Това ще стане чрез обходи на терен, домакинство по домакинство, с провеждане на анкети, а не чрез обобщаване на налична статистическа информация.
За целта ще съберем и обучим екипи, които ще извършат картографирането. Резултатът от обходите ще е точно и конкретно назоваване на липсващите социални услуги за подкрепа за деца, но и идея за капацитета на тези услуги (т.е. колко деца от каква подкрепа биха се ползвали, вкл. деца с увреждания и проблеми в развитието). На базата на проучването ще актуализираме Националната карта на социалните услуги (АКСУ), за които услуги в последствие можем да търсим държавно финансиране, като картографирането ще ни въоръжи със солидни, емпирично проверени аргументи да търсим и получим необходимите средства.
