Този петък бяха внесени два доклада до Председателя на Столичния общински съвет и до Председателя на Комисията по транспорт и пътна безопасност относно въвеждането на нови довеждащи до метрото автобусни линии:

– №167 с маршрут ж.к. „Студентски град“ – ж.к. „Малинова долина“ – кв. „Витоша“ – МС „Витоша“

– №210 с маршрут ж.к. „Люлин 5“ – МС „Западен парк“ – МС „Сливница“ – ж.к. „Люлин 1“

– №261 с маршрут „Кантона“ – в.з. „Горна баня“ – кв. „Горна баня“ – МС „Горна баня“

Предвид лошата транспортна свързаност на периферните квартали, особено в гъсто населените райони, тежката екологична обстановка, постоянно намаляващия брой пътници в градския транспорт, нарастващата степен на моторизация в София, увеличаващите се задръствания и липсата на места за паркиране, е необходимо трайно подобрение на транспортното обслужване на част от кварталите чрез въвеждане на нова довеждаща автобусна линия 167 ж.к. „Студентски град“ – ж.к. „Малинова долина“ – кв. „Витоша“ – МС „Витоша“. Подобен маршрут не само ще осъществи бърза връзка между тези квартали, но и значително ще подобри услугата на градския транспорт за ж.к. „Малинова долина“ и кв. „Витоша“, които към момента са едни от най-слабо обслужваните райони от транспортна гледна точка.

  • ТЕКУЩО ПОЛОЖЕНИЕ

Южните квартали на София и по-специално кв. „Витоша“ и ж.к. „Малинова долина“ дълго време страдат от слаба или изцяло липсваща транспортна свързаност с останалите части на града. Жилищните комплекси в района са сред най-бързо развиващите се, но и най-изолираните и откъснати от останалите части на София.

Общото на тези големи жилищни зони е, че години наред са оставени без нормален достъп до градския транспорт, като съществуващите линии не са достатъчни и не удовлетворяват нуждите на гражданите. Достигането до останалите периферни, включително съседни квартали, изисква смяна на поне едно превозно средство в центъра, ненужна обиколка през отдалечени райони и сериозна загуба на време. Докато ж.к. „Малинова долина“ все пак има някаква изградена инфраструктура за по-сериозно транспортно натоварване, то тежката ситуация с транспортна инфраструктура в кв. „Витоша“ няма изгледи да се промени в рамките на следващите години. Всички тези фактори правят градския транспорт в посочените квартали недостатъчен и неконкурентен спрямо автомобила.

Настоящата транспортна обстановка в горепосочените квартали изглежда по следния начин:

Кв. „Витоша“

Кварталът се намира в южната периферия на града и връзките му с останалите квартали на София, особено с центъра, са почти несъществуващи. Гражданите се обслужват единствено с автобуси 67 (кв. „Симеоново“ – Семинарията) и автобус 102 (ж.к. „Студентски град“ – ж.к. „Овча купел 2“), които обаче минават само по периферията на кв. „Витоша“. Същевременно тези линии са на достатъчно голям интервал и не осигуряват никаква връзка с центъра и други ключови места в града. Въпреки непосредствената си близост до едноименната метростанция, кварталът няма директна връзка с метростанция „Витоша“. Поради тази причина градски територии, намиращи се сравнително близо, като кварталите „Кръстова вада“ и „Хладилника“ са много трудно достижими с градски транспорт. Пътуването до тях изисква смяна на поне две линии, ненужна обиколка през отдалечени райони и сериозна загуба на време. Това прави градския транспорт в тези квартали неконкурентен спрямо личния автомобил от гледна точка на скорост, честота и удобство на пътуването, а използването му далеч под потенциала.

Ж.к. „Малинова долина“

Един от новите столични квартали, в които строителството работи на пълни обороти – „Малинова долина“, също е със сходна съдба, като бива обслужван единствено по периферията си с автобусите, обслужващи ж.к. „Студентски град“ и кв. „Симеоново“. Въпреки, че уличната инфраструктура в квартала е с по-добри параметри от тази в съседния квартал „Витоша“, през вътрешността на „Малинова долина“ не преминават никакви линии на градския транспорт. Това принуждава жителите на този, все още не добре устроен комплекс, да вървят пеша големи разстояния през кални улици и пътечки, за да достигнат до най-близките спирки. Същевременно линиите, обслужващи тези спирки, не осигуряват добра свързаност с останалите квартали, което налага при пътуване до други райони, дори и близки като „Кръстова вада“ и „Хладилника“ да се сменят поне 2 линии през други отдалечени точки. Така времепътуването отнема много време, а в комбинация с трудната достъпност до спирките, това прави градския транспорт неконкурентен и силно непредпочитан от жителите на „Малинова долина“.

Ж.к. „Студентски град“ 

Ж.к. „Студентски град“ е сред най-бързо растящите квартали на столицата, като официалната прогноза на Столичната община сочи, че до няколко години ще стане третият най-многолюден столичен район след „Люлин“ и „Младост“. В него се помещават здравни и учебни заведения, студентски общежития, много други жилищни сгради, а също така е и концентратор на нощния живот в столицата. За квартала е характерен големият дял студенти и млади граждани, чиито нужди за мобилност са едни от най-големите спрямо други демографски групи. Въпреки сериозната концентрация на общежития, жилищни блокове, институции, учебни заведения и места за развлечение, районът се обслужва само от две редовни автобусни линии (94 и 280), които водят до едно и също място, а именно – Софийския университет. За съжаление, Столичната община така и не осъществи плана за възстановяване и разширяване на трамвайната мрежа в кварталите „Дървеница“, „Изток“ и „Студентски град“, което допълнително утежнява транспортната ситуация.

Въпреки факта, че „Студентски град“ може да се похвали с по-редовни линии от останалите квартали като „Витоша“ и „Малинова долина“, той все още не е достатъчен като честота, директни връзки и превозен капацитет, особено в пиковите часове, когато автобусите се движат претъпкани и често закъсняват. Към момента не съществува директна връзка на кварталите „Студентски град“, „Витоша“ и „Малинова долина“ с „Кръстова вада“ и „Хладилника“.

Разчитането само на автобусен транспорт, недостатъчния брой директни връзки и липсата на достатъчен превозен капацитет, както и честите закъснения, правят градския транспорт в „Студентски град“, „Малинова долина“ и „Витоша“ неконкурентен спрямо автомобила, а използването му далеч под потенциала. Доказателство за това е изключително големият брой безразборно паркирали автомобили по улиците в кварталите и в тревните площи и междублоковите пространства, предимно на студенти с постоянен адрес извън София, чиито транспортни нужди може и трябва да бъдат задоволени чрез адекватен, бърз и директен градски транспорт.

Липсата на транспортна обезпеченост в горепосочените квартали води не само до сериозно неудобство за гражданите и предпочитане на личния автомобил, но и дългосрочно увеличава шумовото и атмосферното замърсяване, което поставя в риск здравето на гражданите. Използването на лични автомобили пък генерира още повече трафик, увеличава човекочасовете, прекарани в задръствания и обостря нуждата от допълнителни места за паркиране в целия град. Всички тези показатели индикират по-нисък стандарт на живот в периферните квартали, което е недопустимо за съвременна европейска столица. Необходими са спешни мерки, които трайно да разрешат проблема.

Ж.к. „Люлин“

Жилищният комплекс се намира в западната периферия на града и се разпростира на голяма площ с население над 100 000 жители. Въпреки че районът разполага с 3 метростанции, достъпът до тях е силно ограничен, което често отказва гражданите от използването на градския транспорт. Оказва се, че далеч по-слабо населени софийски квартали имат много по-редовен транспорт от „Люлин“, където с интервал под 10 минути в пиковите часове са единствено трамвай 8 и автобуси 111 и 310. Въпреки това дори тяхната честота е недостатъчна, а в извънпиковите часове те също се движат на интервали, осезаемо по-големи от 10 минути, което е недопустимо за район с над 100 000 жители. Не са малко случаите в които от някои микрорайони на Люлин трябва да се чака автобус повече време, отколкото се пътува до центъра с метрото. Това прави градския транспорт в квартала неконкурентен спрямо личния автомобил от гледна точка на скорост, честота и удобство на пътуването, а използването му далеч под потенциала.

Кв. „Горна баня“

Един от старите столични квартали, за които би следвало да има развит градски транспорт, всъщност разчита на едва две линии, които, освен че са недостатъчни, се и движат с големи интервали. Единствената линия, довеждаща до едноименната метростанция, е 107, която преминава по периферията на квартала с 20-минутен интервал в пиковите часове. Другата линия, обслужваща квартала, е 260, която е по-редовна, но за сметка на това прави връзката с метрото непривлекателна – чак при метростанция „Красно село“. Тъй като кварталът в голямата си част се състои от еднофамилни къщи и вили, обхваща голяма територия, която остава необслужена от гореспоменатите две линии. Въпреки построената метростанция „Горна баня“, достъпът до метро за по-голямата част от жителите на квартала липсва, тъй като разстоянията, които трябва да се преодолеят, са големи, теренът не е равнинен, в много от случаите улиците са без настилка, а тротоарите – рядкост. Недостатъчната транспортна връзка с метрото е сериозна причина жителите на квартала да предпочетат автомобила, който в случая е по-конкурентен от гледна точка на честота, скорост и удобство на пътуването. Липсата на адекватен довозващ транспорт до метростанция „Горна баня“ на практика я обезсмисля, тъй като тя не обслужва квартала, за който е построена.

В.з. „Горна баня“

Докато гореспоменатите квартали все пак имат достъп до някакви, макар недостатъчни и нередовни линии, то вилната зона „Горна баня“ е изцяло откъсната от мрежата на градския транспорт. За разлика от други вилни зони, в „Горна баня“ вече има много трайно пребиваващи жители, които имат своите ежедневни транспортни потребности, а не само през уикендите. Зоната е с лоша и инфраструктура, а освен всичко, е отделена от съседните си квартали „Горна баня“ и „Карпузица“ с река и жп линия, което е допълнителна пречка жителите на вилната зона да използват линиите, обслужващи съседните квартали. Големите разстояния до най-близките спирки на и без друго нередовни линии, пълната липса на тротоари и лошата инфраструктура правят невъзможно използването на градския транспорт за всички жители на в.з. „Горна баня“. 

Липсата на транспортна обезпеченост в горепосочените квартали води не само до сериозно неудобство за гражданите и предпочитане на личния автомобил, но и дългосрочно увеличава шумовото и атмосферното замърсяване, което поставя в риск здравето на гражданите. Използването на лични автомобили също така генерира повече трафик, увеличава човекочасовете, прекарани в задръствания и обостря нуждата от допълнителни места за паркиране в целия град. Всички тези показатели индикират по-нисък стандарт на живот в периферните квартали, което е недопустимо за съвременна европейска столица. Необходими са спешни мерки, които трайно да разрешат проблема.

  • ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НОВА ЛИНИЯ №167

За решаването на транспортната изолация на горепосочените квартали, подобряване на качеството на живот в тях и намаляване на зависимостта от личните автомобили, предлагам да се разкрие нова довеждаща автобусна линия 167, която да даде бърза, необходима, удобна и към момента несъществуваща алтернатива за живущите и работещите в тези райони. Тя не навлиза в центъра, а обслужва периферията по оста изток – запад и една от най-важните точки за прекачване в системата на градския транспорт: метростанция „Витоша“. Тази линия пресича важни транспортни коридори, създавайки нови, по-бързи и директни връзки както между съседните квартали, така и с по-отдалечени точки от транспортен интерес.

Нашият екип проведе анкета сред жителите на кв. „Витоша“ с предложени 2 варианта: 1) през бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Екатерина Ненчева“ и 2) през ул. „Данаил Крапчев“ и ул. „Асен Разцветников“. Предпочитаният от жителите вариант е първият – през бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Екатерина Ненчева“, изтъквайки като мотиви основно липсващата пропускливост на вътрешнокварталните улици и лошото им състояние. Поради тази причина предлагам новата линия 167 да бъде със следните параметри:

Маршрут: 

От ж.к. „Студентски град“ както следва: ул. „Академик Стефан Младенов“ – ул. „Проф. Живко Сталев“ – ул. „Проф. Крикор Азарян“ – ул. „Георги Русев“ – бул. „Симеоновско шосе“ – ул. „Екатерина Ненчева“ – ул. „Чавдар Мутафов“ – ул. „Могилата“ – ул. „Филип Кутев“ – бул. „Черни връх“ – МС „Витоша“. 

От МС „Витоша“ както следва: ул. „Сребърна“ – ул. „Могилата“ – ул. „Чавдар Мутафов“ – ул. „Екатерина Ненчева“, бул. „Симеоновско шосе“ – ул. „Георги Русев“ – ул. „Проф. Крикор Азарян“ – ул. „Проф. Живко Сталев“ – ул. „Академик Стефан Младенов“ – ж.к. „Студентски град“; Схемата е в Приложение 1.

Експлоатационни показатели:

Дължина на маршрута: 5,6 км в посока (общо 11,2 км двупосочно). Времепътуване: 17 мин. в посока в невърховите периоди и 20 мин. в сутрешен и следобеден върхов период.

Изчисленията, които направи нашият екип, показват необходимия брой автобуси спрямо възможните интервали както следва: 

  • 10 мин. интервал – 4 автобуса в невърховите периоди;
  • 10 мин. интервал – 5 автобуса в сутрешен и следобеден върхов период;
  • 14 мин. интервал – 3 автобуса в невърховите периоди.

Разписание с интервали от 10 минути през целия ден и 20 минути вечер следва най-ефективно да изпълни транспортната задача. За изпълнение на тези интервали ще са необходими 5 автобуса в пиковите часове и 4 автобуса извън тях в делничен ден. В празнични дни са необходими 3 автобуса за обслужването на линията с интервал 14 минути, който съвпада с интервала на метровлаковете по линия 2 в невърховите периоди.

Линията ще е дълга общо 11,2 км в двете посоки, които по горепосоченото разписание могат да се изминат за 40 мин. с включена почивка в ж.к. „Студентски град“ (50 мин. в пиковите часове). Средната експлоатациона скорост на автобусите по линията ще бъде 17 км/ч., което е сходно до средната стойност за натоварените автобусни линии в София. Стойността, която ЦГМ ще трябва да плати за всеки курс при цена от 5,07 лв. за километър пробег е 28,90 лв. Таблица с информация за годишния пробег и прогнозната стойност е представена в Приложение 2. Въпреки че основната задача на градския транспорт е да предоставя обществена услуга, вярвам, че линията може да бъде сред рентабилните, особено ако се вземе предвид потенциалът ѝ да привлече много нови пътници към градския транспорт. С цел оптимизиране на разходите считам за целесъобразно линията да започне да се движи експериментално в рамките на 6 месеца.

За ефективното използване на новозакупените от Столична община електробуси за довеждащ транспорт, в комбинация с факта, че стандартен автобус трудно би преминал през улиците в кв. „Витоша“ е обосновано линията да се обслужва с електробусите Higer KLQ6832GEV с дължина 8,5 метра. При доказване на необходимостта ѝ единичните автобуси следва да бъдат подсилени особено в пиковите часове.

Целите на линията са да:

  • осигурява бърза връзка между големите и гъсто населените периферни квартали, намиращи се на юг от центъра, по оста изток-запад;
  • свързва големите интермодални точки като бул. „Симеоновско шосе“, метростанция „Витоша“ и „Студентски град“. Метростанция „Витоша“ във времето се наложи като основен възел за градския транспорт на София, където десетки хиляди пътници ежедневно се прекачват от метрото на автобусния транспорт и обратно. Станцията се ползва като основен интермодален терминал и за пътувания към ж.к. „Лозенец“ и бул. „България“, както и към центъра на града;
  • улеснява достъпа на големи квартали както „Витоша“, „Малинова долина“ и „Студентски град“ до метролиния 2 и други важни линии на градския транспорт. Това е особено важно за пътуващите в посока Хладилника като място с голяма концентрация на работещи и особено търсена дестинация за много от живущите в южните квартали; 
  • дългосрочно да насърчи използването на градския транспорт, да намали шумовото и праховото замърсяване, да редуцира здравния риск за населението, както и да намали задръстванията и нуждата от осигуряване на допълнителни паркоместа в целия град; 
  • осигури удобна връзка на периферните квартали, без да навлиза в центъра. Предлаганата линия ще бъде много популярна сред живущите в ж.к. „Малинова долина“ и кв. „Витоша“ и бързо ще стане доста използвана.

Мотивите за обособяването на линия 167 са:

  1. Стимул за развитие на изолирани квартали като „Витоша“ и „Малинова долина“;
  2. Свързване на южните квартали на града по оста изток – запад;
  3. Прекъсване изолацията между съседни квартали, намиращи се от двете страни на бул. „Симеоновско шосе“;
  4. Значително подобряване на транспортното обслужване в засегнатите квартали;
  5. Предлагането на повече директни транспортни връзки;
  6. Предоставяне на удобен и бърз достъп на „Витоша“, „Малинова долина“ и „Студентски град“ до метростанция „Витоша“ и втория метродиаметър;
  7. Намаляването на ежедневната употреба и зависимост от личните автомобили;
  8. Използване на маршрут, избран и предпочитан от живущите;
  9. Подобряването на екологичната обстановка и околната среда;
  10. Подобряването на качеството на живот в засегнатите квартали.

  • ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НОВА ЛИНИЯ №210

За подобряване на транспортната свързаност на ж.к. „Люлин“, намаляване на зависимостта от личните автомобили и подобряване на качеството на живот, предлагам да се разкрие нова довеждаща автобусна линия 210, която да даде бърза, необходима и удобна алтернатива за стотиците хиляди граждани, живеещи и работещи там. Тя не излиза от квартала, а осигурява свързаност между различните микрорайони и две от метростанциите – „Западен парк“ и „Сливница“, които с времето са се доказали като основни интермодални точки в квартала.

Маршрут: 

От автобусното ухо „ж.к. Люлин 5“ както следва: бул. „Петър Дертлиев“ – бул. „Джавахарлал Неру“ – бул. „Луи Пастьор“ – ул. „Търново“ – ул. „Проф. д-р Александър Станишев“ – бул. „Панчо Владигеров“ – бул. „Сливница“ – бул. „Добринова скала“ – спирка „ж.к. Люлин 1,2“ и обратно.

Схемата е представена в Приложение 1.

Експлоатационни показатели:

Дължина на маршрута: 7,6 км в посока, а времепътуването е 24 мин.

Изчисленията, които направи нашият екип, показват необходимия брой автобуси спрямо възможните интервали както следва: 

  • 6 мин. интервал – 10 автобуса;
  • 10 мин. интервал – 6 автобуса;
  • 15 мин. интервал – 4 автобуса;
  • 20 мин. интервал – 3 автобуса.

Поради финансовите ограничения на системата, разписание, в което линията се движи само в сутрешните (ок. 7:30 до 10:00) и следобедните (ок. 17:00 до 20:00) пикови часове с интервали от 10 минути в делничните и 15 минути в празничните дни следва най-ефективно да изпълни транспортната задача. За изпълнение на тези интервали ще са необходими 6 автобуса в делничните и 4 автобуса в празничните дни. При доказване на необходимостта от линията, следва тя да работи целодневно.

Линията ще е дълга общо 7,6 км, които могат да се изминат за 24 мин. Средната експлоатациона скорост на автобусите по линията ще бъде 19 км/ч., което е малко над средната стойност за натоварените автобусни линии в София. Стойността, която ЦГМ ще трябва да плати за всеки курс при цена от 5,07 лв. за километър пробег е 38,53 лв. Таблица с информация за годишния пробег и прогнозната стойност е представена в Приложение 2. Въпреки че основната задача на градския транспорт е да предоставя обществена услуга, вярвам, че линията може да бъде сред рентабилните, особено ако се вземе предвид потенциалът ѝ да привлече много нови пътници към градския транспорт. С цел оптимизиране на разходите считам за целесъобразно линията да започне да се движи експериментално в рамките на 6 месеца.

Важно е да се подчертае, че предвид интензивността на пътникопотоците н ж.к. „Люлин“, линията трябва да се обслужва със стандартни единични автобуси. При доказване на необходимостта ѝ единичните автобуси следва да бъдат подсилени или заменени от съчленени, както и да се обмисли вариант за целодневната ѝ работа.

Целите на линията са да:

  • осигурява бърза връзка между микрорайоните на ж.к. „Люлин“ и метростанциите в района;
  • улеснява достъпа на големия жилищен район до метрото, съответно и до градския транспорт като цяло. Това е особено важно за пътуващите от по-отдалечените от метростанциите части на ж.к. „Люлин“, които към момента нямат достатъчно редовен транспорт до трансферните точки; 
  • дългосрочно да насърчи използването на градския транспорт, да намали шумовото и праховото замърсяване, да редуцира здравния риск за населението, както и да намали задръстванията и нуждата от осигуряване на допълнителни паркоместа в целия град.

Мотивите за обособяването на линия 210 са:

  1. Привличане на десетки хиляди потенциални нови пътници;
  2. Стимул за развитие на най-големия жилищен район и подобряването на качеството на живот;
  3. Необходимост от по-редовен транспорт между микрорайоните и към  метростанциите;
  4. Чувствително подобряване на транспортното обслужване в комплекса;
  5. Повече удобни транспортни връзки и удобен достъп до метрото;
  6. Намаляването на ежедневната употреба и зависимост от личните автомобили;
  7. Подобряването на екологичната обстановка и околната среда.

  • ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НОВА ЛИНИЯ 261

За решаването на транспортната изолация на кв. „Горна баня“ и в.з. „Горна баня“, подобряване на качеството на живот в тях и намаляване на зависимостта от личните автомобили, предлагам да се разкрие нова довеждаща автобусна линия 261, която да даде бърза, необходима, удобна и към момента несъществуваща алтернатива за живущите и работещите в тези райони. Тя не навлиза в центъра, а обслужва единствено споменатите квартали, като осигурява връзка с прилежащата метростанция „Горна баня“, което ще даде достъп на жителите на „Горна баня“ не само до метрото, но и до мрежата на градския транспорт като цяло. Нашият екип взе предвид различни мнения и съображения на жителите на „Горна баня“, въз основа на които изготви следния:

Маршрут: 

От МС Горна баня: ул. „Николай Хрелков“ – ул. „Еделвайс“ – ул. „Дон“ – ул. „646-та“ – ул. „Обзор“ – ул. „Вечерница“ – ул. „Равнище“ – ул. „742-ра“ – ул. „Маджарица“ – до спирка „Кантона“ и обратно.

Представена схема в Приложение 3.

Експлоатационни показатели:

Дължина на маршрута: 4,2 км в посока, а времепътуването е ок. 18 мин.

Изчисленията, които направи нашият екип, показват необходимия брой автобуси спрямо възможните интервали както следва: 

  • 10 мин. интервал – 5 автобуса;
  • 13 мин. интервал – 4 автобуса;
  • 17 мин. интервал – 3 автобуса;
  • 25 мин. интервал – 2 автобуса;
  • 45 мин. интервал – 1 автобус.

В делнични дни разписание с интервали от 10 минути в пиковите часове, 17 минути през останалата част на деня и 25 минути вечер следва най-ефективно да изпълни транспортната задача. За целта са необходими 5 автобуса в пиковите часове и 3 автобуса извън тях в делничен ден. В празнични дни e целесъобразно интервалите в пиковите часове да бъдат по 13 минути, а през останалата част на деня – 25 минути, за което са необходими 4 автобуса в пиковите часове и 2 извън тях. В периодите с по-големи интервали, както и последните за деня курсове, часовете на заминаване от спирка „Метростанция Горна баня“ следва да бъдат съобразени с разписанието на метрото.

Линията ще е дълга общо 4,2 км в посока, които по горепосоченото разписание могат да се изминат за 18 мин. Средната експлоатациона скорост на автобусите по линията ще бъде 14 км/ч., което се дължи на по-лошата инфраструктура и тесните улици. Стойността, която ЦГМ ще трябва да плати за всеки курс при цена от 5,07 лв. за километър пробег е 21,29 лв. Таблица с информация за годишния пробег и прогнозната стойност е представена в Приложение 4. Вярвам, че линията може да привлече много нови пътници към градския транспорт, като осигури липсваща към момента връзка с метрото. С цел оптимизиране на разходите считам за целесъобразно линията да започне да се движи експериментално в рамките на 6 месеца.

За ефективното използване на новозакупените от Столична община електробуси за довеждащ транспорт, в комбинация с факта, че стандартен автобус трудно би преминал през улиците в квартала, е обосновано линията да се обслужва с електробусите Karsan e-Jest с дължина 6 метра. При доказване на необходимостта ѝ автобусите следва да бъдат подсилени особено в пиковите часове.

Поради лошата настилка на ул. „Еделвайс“ в участъка от ул. „Николай Хрелков“ до улица „Гръстниче“ и на ул. „742-ра“ между ул. „Равнище“ и ул. „Люлинско поточе“, е необходимо да се положи асфалт в участъка с дължина около 600 метра. С цел подобряване на комфорта и запазване на доброто техническо състояние на автобусите, е необходимо дупките в настилката по целия маршрут да бъдат запълнени. Прогнозната стойност за извършването на подобен тип дейности е 300 000 лв. без ДДС.

Целите на линията са да:

  • осигурява несъществуващата към момента връзка между в.з. „Горна баня“ и останалата част на града;
  • свързва кв. „Горна баня“ и в.з. „Горна баня“ с метрото, съответно и с останалата част от мрежата на градския транспорт;
  • дългосрочно да насърчи използването на градския транспорт, да намали шумовото и праховото замърсяване, да редуцира здравния риск за населението, както и да намали задръстванията и нуждата от осигуряване на допълнителни паркоместа в целия град.

Мотивите за обособяването на линия 261 са:

  • По-ефективно използване на съществуващата скъпа инфраструктура с висок транспортен капацитет като метрото; 
  • Привличане на хиляди нови потенциални пътници към градския транспорт;
  • Стимул за развитие на изолирани квартали като „Горна баня“;
  • Свързване на кварталите извън СОП с удобен градски транспорт;
  • Прекъсване изолацията в.з. „Горна баня“;
  • Използване на маршрут, изготвен след събиране на мнения от живущите;
  • Значително подобряване на транспортното обслужване в засегнатите квартали;
  • Предлагането на повече удобни транспортни връзки;
  • Предоставяне на удобен и бърз достъп на „Горна баня“ до метростанция „Горна баня“, а оттам и до цялата градска мрежа;
  • Намаляването на ежедневната употреба и зависимост от личните автомобили;
  • Подобряването на екологичната обстановка и околната среда;
  • Подобряването на качеството на живот в засегнатите квартали.

Ползите от новите довозващи линии не могат да бъдат измервани само в икономическо отношение. Те са далеч по-широки и имат обществени, градоустройствени и екологични измерения, всичките пряко свързани с качеството на живота в засегнатите квартали. Подобряване на транспортните връзки и взаимното им свързване ще ги направи по-малко зависими от личните автомобили и по-привлекателни за живот.