Г-жа Йорданка Фандъкова по професия е учителка. Благородна професия не по-малко изискваща съвест и грижовност, колкото тази на кмет на една европейска столица. Като учител, г-жа Фандъкова е свикнала да оценява и проверява как се справят учениците ѝ със своите задължения. Затова в края на миналата година решихме да поставим нея на “изпит” пред вас – нашите съмишленици. Обхващащ първите три години от третия ѝ пореден мандат, той е оценка на това как и защо кмета на София (не) се справя с проблеми, за разрешаването на които вече над десетилетие е отговорна в следните сфери:
- Градски транспорт
- Автомобилна инфраструктура
- Пешеходна инфраструктура
- Публични пространства
- Паркиране
- Качество на ремонтите
- Екология и чистота
За разлика от училище, където двойка означава, че ще повтаряш, слаба оценка в този тест би трябвало да е сигнал, че е време г-жа Фандъкова да преосмисли дали присъствието ѝ на ул. Московска №33 е полезно за софиянци. След три мандата неоспорвана власт и мнозинство в Столичния общински съвет, близо осем години безрезервна подкрепа от страна на кабинета в лицето на партийния ѝ шеф и предшественик – Бойко Борисов, г-жа Фандъкова би трябвало да мине този тест без никакъв проблем. Как обаче се представи тя?
Кой оцени кмета Фандъкова?
В анкетата ни се включиха над 7000 човека от всички квартали и райони на София. Внушително мнозинство от тях са трудово заети (90%) образовани и млади хора. 85% от анкетираните са на възраст под 46 години и близо ⅔ от тях са мъже. Преди да обобщим финалната оценка за кмета, нека първо да видим как участвалите в анкетата са оценили основните проблеми на столицата във най-важните секторни политики в града.
Кой е най-големият проблем на градския транспорт?
Зададохме серия въпроси, в които анкетираните да посочат най-големите проблеми във всяка от най-важните градски теми и системи. На въпроса какви са проблемите в градския транспорт най-много отговори (23%) събра отговорът, че транспортната схема на града не отговаря на нуждите на софиянци. Липсата на повече директни линии между различни точки на София е основен фактор в това дали някой ще реши да остави колата си вкъщи, или ще участва с нея в увеличаващия се градски трафик.
21% от анкетираните смятат, че времето за чакане на най-бавния градски транспорт в Европа и неадекватните интервали са най-острите проблеми на сектора, а 18% не смятат, че 1,60 лв е добра цена за качеството на транспортната услуга, която получават от Столичната община.
Липсата на категорично изразен основен проблем ни навежда на заключението, че според софиянци транспортната услуга изпитва системни проблеми, за чието решаване е нужен системен подход и сериозна експертиза. Резултатите ясно показват, че закупуването на нови автобуси изобщо не е единствения или водещ фактор при ползването на градския транспорт. Изключително важни са удобството, скоростта, свързаността и достъпността на мрежата. Въпреки обещанието за европейски транспорт при увеличаването на цената на билета с 60%, градския транспорт не се подобри и продължава да губи пътници.
Кой е най-големият проблем на пешеходната инфраструктура?
За проблемите с пешеходната инфраструктура софиянци са категорични – най-лошо е състоянието на тротоарите в кварталните улици (47%) и фактът, че тротоарните площи в града са почти изцяло превзети от паркирани автомобили (36%). Тъжната реалност е, че е невъзможно да се придвижваме комфортно – по равни и добре поддържани тротоари и безопасно – без да се налага да заобикаляме паркираните върху тях автомобили. 84% от отговорилите смятат, че състоянието на инфраструктурата за пешеходци е крайно незадоволително.
През годините многократно настоявахме да се вземат спешни мерки, предложихме специална програма за ремонт на тротоарите и механизми за финансиране на ремонтите на пешеходната инфраструктура, но и до днес те остават без отговор.
Кой е най-големият проблем на автомобилната инфраструктура?
Какво е най-осезаемото свойство на софийските задръствания? Че по повечето градски артерии има една на практика неизползвана лента, в която паркирането не само е позволено, но често е част от зоните за платено паркиране. Софиянците, включили се в анкетата ни много точно са посочили точно паркирането на платното като най-острия проблем с автомобилната инфраструктура в София. Радващо е, че все повече хора осъзнават, че далеч по-полезно ще бъде лентите за паркиране да се премахнат и така да се улесни движението в града. София няма нужда да разширява булевардите – повечето от тях са достатъчно широки и могат да увеличат капацитета си с ⅓, само ако се премахне паркирането по тях.
Следващият най-сериозен проблем, идентифициран от анкетираните е организацията на движението: липсващите или противоречащи си знаци, пътната маркировка, нарисувана сякаш с водни боички, сгрешените концепции за провеждане на трафика, пълната липса на синхронизиране на светофарите и т.н. са събрали 26% от отговорите, с 1% по-малко от най-популярния отговор. Третия най-осезаем проблем е лошото състояние на кварталните улици – 22% от отговорилите не виждат обещаното “влизане в кварталите” и поставят проблема като основен в сферата на инфраструктурата за автомобили.
Липсата на градските рингове, които да изведат трафика от центъра и да свържат съседни квартали в периферията е най-сериозният проблем според 14% от анкетираните, 8% смятат, че София се нуждае от още кръстовища на две нива, а 2% са най-недоволни от състоянието на големите булеварди в столицата.
Кой е най-големият проблем на паркирането?
Отговорите на въпроса “Кой е най-големият проблем на паркирането?” са красноречиви – трите най-популярни опции се равняват на общо 92% от отговорите, и демонстрират черно на бяло, че софиянци ясно осъзнават, че живеят в град, който не взима никакви мерки за улесняване и контролиране на паркирането. 32% смятат, че паркирането е хаотично защото в столицата има твърде много автомобили, следвано от острата липса на паркинги където и да е в града – и в периферията, и в центъра, събрали по 30%. Това ясно изразява недоволството на столичани от пълната абдикация на Столичната община да строи нови или разширява и ремонтира съществуващите паркинги. В центъра не бе построен нито един подземни паркинг, а кварталите оставят забравени. Осъзнавайки големия проблем, внесохме официално предложение в Столичната община за механизъм, който гарантира финансирането и строителството на нови паркинги, но към този момент няма отговор или реакция.
Липсата на буферни паркинги е идентифицирана от 7% от анкетираните, като над половината от тях са заявили, че живеят извън града – в Банкя, Владая, Нови Искър и т.н., а само 2% смятат, че цената на платеното паркиране е висока.
Кой е най-големият проблем на екологията?
Екологията е другата “гореща тема” за този мандат на г-жа Фандъкова. Макар че в предизборната си кампания тя обеща да номинира София за титлата Европейска зелена столица, това обещание беше забравено почти веднага след като бюлетините бяха преброени. Последните две зими за мръсния въздух се изговори и изписа много, а софиянци се организираха на протести. Липсата на доверие в институциите накара съгражданите ни да измерват сами колко точно е замърсяването с платформи като airsofia.info. Замърсяването от битово отопление беше определено като основен източник на замърсяване от НСИ и от попълнилите нашата анкета. 43% от тях му отдават най-голямо значение, следвани от 22%, преценили, че замърсяването от автомобилите е най-ключовата спънка пред това София да е град с чист въздух.
Инсинераторът, който Столичната община иска да построи до Централна гара е определен като основен проблем от 16% от анкетираните, а 12% обвиняват кмета Фандъкова, че не полага достатъчно грижи за сметосъбиране и миене на улици. Състоянието на зелените площи пък е основен фактор за 6% от включилите се в анкетата.
Кой е най-големият проблем на публичните пространства?
Паркингите по площадите и липсата на естетика са почти наравно определени като най-сериозните проблеми на публичните пространства със съответно 37 и 34% от анкетираните. За 17% междублоковите пространства са основен фокус на недоволство в темата с публичните пространства. По-малко изразени проблеми представляват окупираните от тенти и маси пространства, както и пълната липса на градска мебел на повечето места в града, съответно за 7% и 6% от софиянци.
[spasi_sofia_promo_post id=“3466″ caption=“Припомни си за…“]Покрай ремонта на бул. Дондуков многократно обръщахме внимание на г-жа Фандъкова, че един модерен град трябва да работи за доминирани от и проектирани за хората пространства, да залага на утвърждаване на характерна за него естетика и да подканва всеки да прекарва времето си навън. Тези ни призиви бяха подкрепени и от доклада на архитекта Ян Геел, който дойде по покана на г-жа Фандъкова да учи нея и екипа ѝ експерти как се прави “Град за хората”. Жалко, че за две години нито тя, нито поверената ѝ администрация показаха, че са научили нещо. Освен ако “съчетанията и красотите” по Графа не са техният опит да прилагат “наученото”?
Интересно впечатление прави, че безразборното паркиране в публичните пространства е проблем №1 както в темата за автомобилната инфраструктура, така и в темата за публичните пространства. Това означава, че сред софиянци се формира критично мнозинство, което не е съгласно с водената до момента политика за допускане на пълна доминация на колите в градската среда. Вече има очакване и политическо одобрение към идеите за по-рестриктивни мерки към паркирането за сметка на по-добри площади, проходими тротоари и по-бързи градски транспорт и придвижване из града.
Какви са основните проблеми в твоя квартал?
В анкетата ни се включиха хора от всички квартали на София. В последния въпрос те имаха възможност да отбележат какви са основните проблеми в собствените им квартали и резултатите са красноречиви. Основно недоволство отново поражда трагичното състояние на тротоарите, следвани от задълбочаваща се криза с паркирането, резултат от липсата на нови паркинги, лошо състояние на пътната инфраструктура и запуснати междублокови пространства. С този въпрос искахме да поставим под въпрос резултатът от обещаваното през годините “навлизането в кварталите”. Получените резултати показват колко добре се е справил кмета със задачата да подобри живота на хората в близост до домовете им.
Разбит по оценяваните теми, успехът на г-жа кмета не е никак добър. Ясно се вижда, че след поредицата ремонти на булевардите Цариградско шосе, Кн. Ал. Дондуков, Константин Величков, Шипченски проход и ул. Граф Игнатиев, софиянци са изключително недоволни от станалия описателен за управлението ѝ “ремонт на ремонта”. Като недостатъчни се определят и усилията, които се полагат София да е чист и екологичен град. Паркирането е третият най-неуреден аспект на градското управление според тях, следван от състоянието на пешеходната инфраструктура – трагичното състояние на тротоарите и алеите из целия град.
Над половината от анкетираните смятат, че в транспортната си политика, г-жа Фандъкова не е положила достатъчно усилия, но са оценили по достойнство непрестанно изтъкваното обновяване на автобусния състав, защото тази сфера е с най-висока средна оценка – 3,12.
Кой е най-големият успех на Йорданка Фандъкова за последните три години?
Един обективен преглед на работата на кмета на София трябва да оцени както успехите, така и провалите. На въпроса “Кой е най-големият успех на г-жа Фандъкова в последните 3 години?” 53% от отговорилите са посочили, че не намират такъв, а за 32% това е стартът на строителството на М3. 8% пък смятат, че работата на г-жа Фандъкова е изцяло успешна, а “навлизането в кварталите”, за да се строи инфраструктура в кварталите, което тя обявява ежегодно, е достигнало до под 1% от анкетираните.
Жителите на София ясно и правилно констатират, че строителството на метро в европейска столица, имаща достъп и до европейско финансиране не е някакво невъобразимо постижение и за разлика от кмета си, не го възприемат като самодостатъчно за позитивна оценка на свършеното през мандата ѝ. Въпреки това, безспорен победител в тази категория е разширяването на метрото.
Кой е най-големият провал на Йорданка Фандъкова за последните три години?
Разбираемо, хората, които на предния въпрос са изтъкнали, че г-жа Фандъкова няма успехи, тук са избрали да заявят, че цялото ѝ управление е неуспешно. Некачествените ремонти и разтеглящите се до безкрай срокове са отбелязани като провал №1 от 18% от анкетираните, следвани от мръсния въздух (8%) и презастрояването. В същото време софиянците, които са напълно доволни от работата на кмета са 5%.
Софиянци поставиха оценка Слаб 2,80
Попитани каква оценка биха поставили на г-жа Фандъкова за последните три години от мандата на г-жа Фандъкова, 47% са избрали да й дадат Слаб 2, 36% – Среден 3, 9% – Добър 4. Доволните от работата на кмета са избрали съответно Мн. добър 5 (5%), а онези, смятащи, че се справя безупречно и дали ѝ оценка Отличен 6, са едва 3%.
В заключение, оценката на г-жа Фандъкова от Слаб 2,80 е повече от заслужена. Въпреки непрестанният бараж от медийни хвалебствия колко много се върши и как всички критикуващи са “хейтъри” или Фотошоп мастъри, администрацията на Йорданка Фандъкова и подчиненият на партията ѝ общински съвет не успява да убеди софиянци, че проблемите им не съществуват.
До изборите остават по-малко от девет месеца. Вече няма за кога г-жа кмета да доказва каквото и да е. Окончателната ѝ оценка ще е тогава.
