Както всички знаем, последните години Изборният кодекс беше редактиран многократно. В началото изборите бяха изцяло с хартиени бюлетини. През 2021 г. бяха въведени машините, които преброяваха машинните гласове вместо членовете на СИК (секционните избирателни комисии).

За изборите от юли 2021 г. тези машини бяха единственият вариант за гласуване в секции с над 300 гласоподаватели, което на практика означава, че само в по-малките села и на места в чужбина имаше възможност за гласуване с хартиена бюлетина. После за изборите за Народно Събрание през 2023 г. Изборният кодекс отново беше променен като ГЕРБ, ДПС и БСП върнаха хартиените бюлетини в комбинация със същите машини, които вече не броят бюлетините, а просто принтират машинни бюлетини, които се преброяват ръчно от членовете на СИК. Изборният кодекс не е променян от тогава, но за първия тур на местните избори през 2023 г. (първи тур за всички видове кмет и единствен тур за общински съвети) решение на ЦИК отмени машинния вот след оповестяването на доклад от ДАНС с опровергани впоследствие данни.

За повечето избори в последните две десетилетия ЦИК (Централната Избирателна Комисия) публикува на своята страница отворени данни за резултатите от изборите. Тези стават налични няколко седмици след приключването на изборите и в тях може да се види подробно в коя секция как е гласувано, както по партии, така и дали с хартиена или машинна бюлетина.

Какво е невалидна бюлетина?

Хартиена бюлетина се брои за невалидна, ако има избрана повече от една партия или коалиция (или повече от един кандидат при избори за кмет/президент). Бюлетината също е невалидна, ако няма отбелязан кандидат. Бюлетината е невалидна, ако върху нея е поставен какъвто и да е знак. Спомням си как на изборите през 2023 година видях хартиена бюлетина с диагонален надпис „УРОДИ“ с големи букви през нея, което също я прави невалидна. Отбелязването на няколко преференции за изборите за НС или общински съвет НЕ я прави невалидна, стига да има избрана точно една партия или коалиция в другата част от бюлетината. При обявяване на дадена бюлетина за невалидна, такава по принцип се показва на цялата комисия с цел да се намери единодушие.

В изборите, в които се използваха машини, броящи гласовете ни, тяхната разпечатка се наричаше „машинна разписка“. На тези избори официално гласовете се брояха от машините и хартиената следа се броеше единствено в случаи с проблем с паметта на машината. Съответно това да изядем разписката от машината не означаваше, че гласът ни няма да бъде отчетен. Тези разписки се брояха ръчно от членове на СИК в част от секциите, избрани на случаен принцип, като данните от това се попълваха в отделен протокол, но не се взимаха предвид и не променяха резултата на изборите. (Също така много мързеливи членове на СИК просто преписваха данните от машината, за да спестят време и да се приберат по-бързо.)

В изборите, в които се използват машини, принтери на бюлетини, тяхната разпечатка се нариша „машинна бюлетина“. На тези избори официално гласовете се броят от членовете на СИК, като машината НЕ предоставя разбивка на броя гласове по партии, а само на общия брой гласове за всички проведени избори. Паметта на машината пази данните за резултатите, които после се публикуват на страницата на ЦИК, но те не носят юридическа стойност. Резултатът се определя от членовете на СИК, които преброяват хартиените и машинните бюлетини, които се въвеждат по отделно в протокола. И при двата вида избори с машина е НЕВЪЗМОЖНО да има невалиден глас, защото машината няма да ни позволи да изберем две партии/коалиции или да не изберем нито една, освен чрез бутона „Не подкрепям никого“.

След като се запознахме в какви случаи може да има невалидни бюлетини, нека се запознаем с данните в горната таблица. В случая са взети предвид и данните за броя невалидни бюлетини.

На изборите от юли 2021 г. до 2022 г., където се гласуваше изцяло с броящи машини, и само в малки секции нямаше машини и се гласуваше с хартия, невалидните гласове са между 0,17% и 0,42%. Ако разгледаме само секциите с хартиени бюлетини – там са около 3-4%, като този процент спада за втория тур на президентските избори, понеже бюлетината е много по-малка и е трудно да се направи грешка.

На изборите през април 2021 г. и изборите от 2023 г. насам (с изключение на първия тур на местните), когато имахме смесено гласуване, имаме около 2% невалидни бюлетини, понеже голяма част от гласоподавателите са гласували с машина, където няма невалидни бюлетини. Ако погледнем само хартиените гласове за тези избори – невалидните гласове варират около 3,5% отново. Следователно можем да приемем, че стандартният брой невалидни бюлетини е до 4%.

На изборите за общински съвет през 2019 г. и 2023 г. виждаме драстична разлика. На тези през 2019 г. 441 062 бюлетини са обявени за невалидни (16,82%), а на тези през 2023 г., където се намеси ДАНС, 412 711 бюлетини са невалидни (15,46%). Тези фрапантно по-високи дялове на невалидни гласове няма как да се обяснят от сложността на бюлетината, защото нейният вид е същият, като на изборите за НС.

Ако разгледаме тези данни по-подробно, разбити по общини, можем да видим, че не в цялата страна има толкова невалидни бюлетини. От общо 265 общини в Република България има 4, в които на изборите за ОС през 2023 г. има над 30% невалидни бюлетини:

  • Луковит, Ловечко – 33,86%
  • Димово, Видинско – 31,19%
  • Брусарци, Монтанско – 31,17%
  • Котел, Сливенско – 30,35%

В същото време в по-големите общини няма толкова много невалидни бюлетини:

  • Пловдив – 9,64%
  • Варна – 6,72%
  • Столична – 4,88%

Всъщност за изборите от 2023 г. Столична община е на последно място по процент невалидни бюлетини.

За местните избори за общински съвети от 2019 г. данните са подобни, но тогава рекордьор по брой невалидни бюлетини е община Димово във Видинско с 44,33%, следвана от Брезово в Пловдивско с 40,08%. Столична община е на 4то място по брой валидни бюлетини с 6,52% невалидни, а на 1во място е община Симитли в Благоевградско с 2,51% невалидни бюлетини.

Нека също така разгледаме последните ни избори – тези за Народно събрание от 27 октомври 2024 г. Тези избори ще останат в историята с това, че Конституционният съд взе решение за тяхното частично касиране. Беше извършена проверка на резултатите от 2204 секции в страната (от общо 12 879). На тези избори КС установява липсата на 780 бюлетини и също така намира допълнителни бюлетини за партия „Величие“, които са били преброени погрешно, така че те получиха достатъчно гласове, за да преминат четирипроцентната бариера. Взетите данни в таблицата са тези, установени от КС:

Тук можем да разгледаме данните по многомандатни избирателни райони (реално по области, но София се дели на 3, Пловдив се дели на град и област и има чужбина отделно). Както очакваме, най-ниската бройка недействителни гласове е в Столицата, поради това, че болшинството от гласоподавателите са използвали машинен вот. Най-висок брой невалидни бюлетини има в Сливенска област.

Изводите за това как и защо се получават толкова много невалидни бюлетини, когато Бай Ганьо прави избори, оставям на вас.