Конкурс за ново лице

Конкурсът за нов главен архитект в София вече започна. За съжаление, не може да се каже, че най-лошото е отминало, имайки предвид, че Петър Диков е вече само спомен. Защото след него идва нещо далеч по-страшно: идва новото лице, заредено с невинност и обществен кредит на доверие.

Какъвто и резултат да получим от този конкурс, можем да сме сигурни само в едно – той ще е изцяло угоден на статуквото, което Петър Диков представляваше толкова успешно, и в никакъв случай няма да е съобразен с гражданите на София. Макар Столична община, в лицето на г-жа Йорданка Фандъкова, да говори за това колко прозрачен е процесът, фактическият избор на главен архитект носи в себе си четири основни порока.

#КОЙ го избира?

Йорданка Фандъкова обеща прозрачност…
Източник: Капитал

Главният архитект по смисъла на ЗУТ (Закон за устройство на територията) е администратор, не градостроител. Тази работа, по смисъла на закона, е поверена на кмета. В крайна сметка – той се е явявал на избори с някакви обещания, той е поел политическата отговорност някакви неща да (не) се случват.

Ако кметът не може сам да се занимава с градоустройството, би следвало да предостави тези функции на някой от политическия си екип: зам.-кметове и т.н. хора, които в случая на София са с ранг на министри. Всички те споделят политическата отговорност и се отчитат само и единствено пред гражданите.

В София обаче това не беше така – в София, със заповед подписана от г-жа Йорданка Фандъкова, на г-н Петър Диков му бе вменена цялата градоустройствена власт: той решаваше, той възлагаше и той приемаше. Наивно е да мислим, че е вършил това в пълна автономия от политическите интереси на хората управляващи столицата. Така че изненада ли е за някого, че в комисията, която се очаква да прави избор за нов главен архитект, администрацията изцяло подчинена на кмета, има мнозинство? Г-жа Фандъкова можеше по всяко време да го отстрани и да си назначи нов главен архитект, но вместо това, сега организира този конкурс, с който се очаква да се докаже отвореност и прозрачност, но всъщност от общо тринадесет члена, администрацията има седем. При това положение изниква въпросът: Кой избира главния архитект? Независима и обективна комисия, гражданите на София, лично кметът? Кой?

КАКВО е главен архитект?

Трудно е да се говори за Диков без да говорим за преовластяването му.
Източник: Дневник

Спаси София участва в Инициативния комитет за промяна на процеса на градското планиране в София, който работи неуморно последните няколко месеца, за да разработи концепция за това как би трябвало да се взимат решенията за развитието на града. Сухата материя на административните пируети, с които Столична община взима решенията си, е болезнено безинтересна тема, но за да разберем колко сериозно е положението, трябва да запомним само три неща:

• главният архитект е пряко замесен във възлагането за проучване, проектиране и разработване на почти всички значими градски проекти;
• главният архитект е пряк началник на членовете на експертните съвети, които се предполага, че трябва да отстраняват грешки и нередности във възложените проекти;
• главният архитект е човекът, който приема и оценява нещо, което сам е възложил (на себе си) и обсъдил със свои подчинени гласуващи фиктивно и под строй и често нежелаещи да противоречат, защото… кой спори с шефа?

Главният архитект е едноличен господар на всички отдели на Направление “Архитектура и градоустройство”, на две общински предприятия, един музей… и никой не знае защо. При такава организация как се очаква „Софпроект“ например да поправя грешките му, ако той е шефът и държи и ножа, и хляба?

Подобни еднолични управства се подчиняват много лесно, ако се намери правилният начин да се “убеждава” един главен архитект на София. А в държави като България – без правораздаване и без върховенство на закона много хора властват с твърдото убеждение, че всеки има цена. Уви, сегашният конкурс има намерението да запази (почти) всички правомощия за новия главен архитект. Пълно запазване на системата такава, каквато беше и при Петър Диков. Някой може ли да каже “статукво”?

Без нов модел няма значение кой ще е главен архитект – и да е най-безкористния и непорочен човек, издигнат и подкрепен от истински загрижени за София хора, системата ще го изхвърли. Тя не е пригодена да работи с такива хора. Тя е пригодена да работи с уговорки, с „Ела в кабинета“ и с обяснения, че те разбират, но не могат да те подкрепят пред съвета, защото инвеститорът имал връзки където трябва.

Обещанията за реформа, които се раздаваха на срещи извън протокола от г-жа Йорданка Фандъкова с представители на комитета не бяха препотвърдени публично. Напротив – очаква се новоизбраният кандидат сам да предложи от кои от новодадените му правомощия и абсолютна власт върху градоустройствения процес на София да се откаже, защото според сформиралите поканата за конкурса, главният архитект може да е проводник на реформата, вместо онзи, който гласува (СОС) и нарежда (кмета) правомощията му.

ЗАЩО са ни гражданите?

[fb_embed_post href=“https://www.facebook.com/spasisofia/photos/a.1687444144873593.1073741882.1525636387721037/1687444251540249/?type=3&theater/“ width=“650″/]

Участието на гражданите в градоустройствените процеси отдавна е неглижирано и общото впечатление е, че са нежелани

Процесът ще бъде публичен. Това беше обещано от г-жа кмета. И, разбира се, ние вярваме. Но дойде време да започне процесът по избор и се оказа, че под “публичен” от ул. Московска №33 разбират “по желание”: концепциите на кандидатите няма да се представят напълно и изцяло на гражданите на София, няма да бъдат публикувани някъде, нито разлепени във фоайето на Общината. Не – кандидатите ще могат, ако евентуално и на добра воля изразят желание, да участват в публично представяне на своята концепция.

Тогава къде е факторът на гражданите и тяхното мнение? Сигурно в наблюдателите, които г-жа Фандъкова обяви, че ще присъстват по време на заседанията и интервютата? Да, ама не – наблюдателите нямат право да изнасят информация за случващото се докато конурсът тече, т.е. каквото и мнение да сформират гражданите на база обявеното от наблюдателите, то ще е “след дъжд качулка”.

Подобно на всичко в България процедурата е на хартия безупречна, но машинациите, уговорките, нашите хора, мои, свои, се просмукват и покваряват системата отвътре. Тази процедура очевидно се изражда в нещо вредно за София, но не тя е проблемът, а онези, които трябва да я следват. Щом гражданите са сведени до ролята на странични наблюдатели, които даже нямат възможността да видят всичко, а само каквото се благоволи да им се покаже, то цялата система, играеща си на “конкурси” не работи за обществения интерес, а за нечий друг. Не и за хората. Не и за София.

Дръж си реформата

Предложението на Инициативния комитет е резултат от експертността на десетки организации, прочуили чуждия опит и анализирали нашите грешки.

Предложението на Инициативния комитет беше дело на множество часове упорита работа. То нито е единственото, нито е смятано от някой от многобройните му членове за единствено вярно. Но то се отличава с две много важни качества:

1. Може да се приложи веднага – то не предполага никакви промени в законите и всички промени, които са необходими за да се случи, са изцяло в ръцете на кмета и общинския съвет. Това означава, че отказът да се проведе реформа в такъв формат може да е само защото няма желание за промяна. Означава, че статуквото е доволно от себе си и не иска правилата на играта да се изменят;
2. Измества вземането на решения в политическия апарат на Общината – както казахме, кмет печели с предизборна програма. И се предполага, че кметът решава с риск за поста си да вземе или не дадено решение. Отстъпването на тази отговорност на член на администрацията е бягане от отговорност и криене зад бюрокрацията. Предложението на Инициативния комитет връща властта по отношение на градоустройството там, където й е мястото – при общинските съветници, избрани пряко от софиянци, и при кмета, който е спечелил доверието им.

Е, реформа няма да има. Каквито меки обещания бяха загатнати нейде из поканата за конкурс бързо ще бъдат забравени щом изборът приключи и новият човек седне в креслото на ул. Сердика №5. Тогава всички ще са твърде заети да питат какви ще са първите три неща, които ще променя, и кои му качества са му спечелили титлата.

Без реформа в НАГ, която да вкара направлението в XXI век няма смисъл да питаме какви качества има.

Гражданите ще кажем, че искаме човек със смели идеи, способен да защитава интересите на града, човек разбиращ важността на устойчивото развитие, на иновациите, на далекоперспективното планиране, на интегрирания подход. Но това са качества за кмет, или зам.-кмет – не за бюрократ, който подписва разрешителни за строеж.

Но не това иска статуквото: то не иска взимането на решенията да става сред хора, чиято оставка може да се поиска, или които зависят от неудобните четиригодишни мандати. То търси удобен апаратчик, който успешно отблъсква критиките без да се изнервя и да повишава тон. Винаги любезен и дипломатичен с молещите го за разумни инвестиции граждани, но не и съпричастен с техните надежди за промяна, защото не зависи от тях: не го гони рейтинг, не го грозят избори…

Не се търси политически консенсус, съобразен с обществените нужди и обоснован и защитен пред жителите на София по начин, подобаващ на една европейска столица, а се търси човек, който невъзмутимо да прави каквото се е решило на някой от ведомствените експертни съвети винаги с пълно мнозинство и който да не се стеснява да обяснява в национални медии как: „Няма смисъл да мислим за бъдещето – важното е да правим нещо тук и сега”.