Данъците и таксите са основният източник на приходи за финансирането на общинските политики и услуги. За да осигурим достатъчно финансови ресурси, които да бъдат инвестирани в развитието на града ни, е нужна добре разработена данъчна програма.

Нашата данъчна политика се фокусира върху създаването на справедлива и ефективна система, която е прозрачна, гъвкава и насърчава икономическия растеж. Таксите и данъците, които общината събира, предоставят стимули за инвестиции и подсигуряват нуждите на гражданите.

Туристически данък 

Текущият данък за туризъм, определен в Закона за местните данъци и такси, е от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка, съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване. Столична община ясно разделя в 5 категории местата за настаняване от клас А, клас Б и клас В. Разделението позволява справедливо таксуване на гостите на града, но ставката дори на най-високо таксувания клас за настаняване в София не е и на половината от границата спрямо закона. Така текущите приходи не позволяват разгръщането на потенциала на града.

За да осигурим средствата, нужни да поддържаме и развиваме София като атрактивна туристическа дестинация, а и за да имаме ефективен контролен механизъм, който да поддържа стандартите на местните жители стабилни въпреки типичния за туристическите дестинации скок в цените, целим изменение на ставките за туристическия данък в размер от 0,66 лв. до 2,00 лв., както и нов таван от 12 лв., ако престоят е по-дълъг.

Освен изменения в ставките, ще заложим намаление от 50% за посетители между 12 и 18 години, а децата до 11 годишна възраст ще са освободени от данък.

През 2022 г. събраните приходи от данък туризъм са 2,02 млн. лв. Предложените промени ще донесат допълнителни 3,3 млн. лв., което ще увеличи възможностите за развитие на туристически профил на София почти три пъти в сравнение с изминалите години.

През 2023 г. ръстът на туристите почти покрива нивата на туристическия поток от преди пандемията. В последните няколко години също се наблюдава тенденцията чуждестранните туристи процентно да надвишават този на българските, като през 2022 г. над 60% от туристите в София са чужденци. С оглед на тези данни и повишаването на броя места за отсядане в града, можем да заключим, че туристическият бранш е напълно възстановен след кризата.

Дори най-високите ставки в София са по-ниски от тези в други европейски столици. Дори град като Белград, който има два пъти по-малък БВП от София, изисква по-висок туристически данък от София, а други европейски столици вече са въвели плосък данък на база нощувка независимо от типа мястото на настаняване.

Данък върху превозните средства

Автомобилите в София са над 1 милион. Столична община е със степен на моторизация, надхвърляща почти двойно националните стандарти. Въпреки че градът не може да си позволи да стимулира увеличаваща се моторизация, през последните 20 години транспортните политики правеха точно това, а данъците, с които Столичната община облага превозните средства, оставаха по-ниски не само в международен план, а и в национален.

За да посрещнем разходите, нужни да поправим и надградим инфраструктурата в кварталите и да направим градската среда подредена и зелена, предлагаме повишаване на коефициента за мощност, с който се изчислява данъкът, с 15% спрямо текущите норми. 

След дълга борба на неправителствения сектор, Столична община наскоро предприе стъпки към въвеждане на принципа „Замърсителят плаща“ в определянето на стойностите на екологичния компонент. Що се отнася до имуществения такъв обаче, градът изостава в сравнение с останалите големи градове в България:

Така например, лек автомобил с мощност 85kW, произведен през 2019 г., би имал имуществен коефициент в размер на 317 лв. в Пловдив, но само 237 лв. в София.

Границите, в които може да варира коефициентът за мощност на двигателя, са определени в Закона за местните данъци и такси. Всяка община обаче избира точната стойност, която да прилага за автомобилите, регистрирани на нейна територия. Както е видно от таблицата по-горе, София е избрала да прилага коефициенти на долната граница или съвсем малко по-високи от нея. С предложения от нас по-висок коефициент за мощност, стойностите ще се променят с не повече от 10% по скалата, зададена от Закона за местните данъци и такси.

Предложението ни запазва досегашната практика данъкът да е по-висок за по-мощните коли. Така поощряваме софиянци да избират типични градски автомобили с по-малка мощност, които причиняват по-ниско шумово и въздушно замърсяване.

Данък недвижимо имущество 

София е най-бързо застрояващият се град в България. По данни на НСИ, между края на 2019 г. и края на 2020 г. жилищата в столицата са се увеличили с 3806, а през 2021 г. достигат рекорден брой от общо 620 528. Разглеждайки същите периоди, населението на София е намаляло до приблизително 1 308 000 души. Тези факти подкрепят тезата, че презастрояването на столицата не е вследствие на повишено търсене на „основни жилища“, а вследствие на масови инвестиции, насочени към закупуване на недвижимо имущество, което води до висок процент на презастроени зони в града. В същото време данни на Евростат сочат, че 25% от построените вече жилища са необитаеми, а общо 200 000 са празни, което показва, че има генерален проблем в управлението на жилищния фонд в града.

В София данък недвижимо имущество остава под средното за страната – недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица биват таксувани в размер на 1,88‰ при средно 2,06‰ за страната. Предвид икономическото състояние на София, както и проблема с презастрояването, такава ставка предразполага задълбочаването на кризата с перманентно увеличаващото се строителство.

Време е София да пренареди своите приоритети и на преден план да бъде осигуряването на качествена среда за живот, в която да има изградена модерна инфраструктура, зелени пространства, както и подредени и сигурни квартали. Тези приоритети не могат да бъдат изпълнени, ако продължим да толерираме изливането на още бетон в града ни.

Затова предлагаме индексация на данъчната ставка за недвижимо имущество от 0.1875% на 0.25% и увеличение на отстъпката за „основно жилище“ от 50% на 62%.

Тази мярка е първа стъпка към овладяването на проблема с прекомерното, но и некачествено строителство, което от своя страна изкуствено надува имотния балон в града. Важно е да отбележим, че текущото предложение няма да доведе до по-голям финансов натиск на домакинства, които са регистрирани в своите основни жилища.

Отстъпката, която се ползва за основно жилище, ще бъде увеличена, така че гражданите, които притежават само едно жилище да не бъдат ощетени или финансово натоварени. 

Допълнителният ресурс ще бъде инвестиран в изграждането на нова инфраструктура в кварталите, поддръжка на текущата материална база, както и изграждането на детски и спортни площадки.

Освен повишаването на ставката на данъка, е редно да бъдат предприети допълнителни стъпки, които да следват неговото прецизиране:

  • ново райониране и създаване на формула за изчисляване на коефициент на облагородяване на районите. Използваните днес райони са от 1998 г. и не отразяват развитието или нуждите на града от XXI век;
  • изготвяне на рейтингова статистика за функционалността на инфраструктурата в различните райони. Предложението ни е наличието на детски градини, болнични заведения, паркове и зелени площи, училища да бъдат включени във формулата за инфраструктурна обезпеченост, както и да се вземе предвид наличието на комунални и транспортни съоръжения;
  • прилагане на отстъпка за енергийна ефективност и използване на възобновяеми източници на енергия в бита.