От години получаваме безброй сигнали от много столични квартали за почти денонощния шум, който създават прелитащите над града самолети. Особено сериозен е проблемът над квартали като центъра, Подуяне, Сухата река, Хаджи Димитър и Христо Ботев заради кацащите над тях самолети. Но има ли решение този дългогодишен проблем и защо той е по-дълбок отколкото изглежда на повърхността?
Летищата, макар и шумни, са ключова част от транспортната инфраструктура на всеки голям и модерен град. Независимо от негативите, именно аерогарите са най-бързата връзка с далечните дестинации и света. Затова те са ключов компонент в утвърждаването на един град като интернационален бизнес център, но и необходима инфраструктура за цели сектори от икономиката сектори като туризма. С разрастването на София и стремглавото развитие на авиационния транспорт (до началото на COVID-19 кризата), столичани се сблъскаха с неизбежния проблем – шума от ниско прелитащите самолети. Всички си задаваме въпроса: защо това се случва и има ли начин да бъде избегнато?
Противно на инстинктивното очакване, изключително опасно е самолет да излита или каца по посоката на вятъра – това нарушава неговата аеродинамика и го прави много по-трудно управляем. Силен вятър, перпендикулярен на посоката на кацане пък създава предпоставки за сериозен инцидент като избутва самолета странично от пистата и е най-лошият възможен метеорологичен сценарий. Следователно, за ефективното и безопасно излитане или кацане, е необходимо той да бъде насочен именно срещу вятъра. В първия случай, това му помага да набере височина по-лесно, а във втория – да намали скоростта си.
Летище София е проектирано в направление изток-запад в съответствие с обичайните посоки на въздушните течения в града. В столицата изключително рядко се наблюдава значителен северен или южен вятър, поради планинския релеф на региона. Именно заради това, при наличие на силен източен вятър (което се случва в приблизително 25% от времето), се налага BULATSA (държавното предприятие, отговорно за аеронавигационното обслужване на страната) да инструктира самолетите, захождащи към летище София, да преминават над града, а не откъм Елин Пелин. Кацащите над Елин Пелин самолети създават значително по-малко шум защото не прелитат над София и нейните квартали, но това не винаги е възможно.
Единственото цялостно решение в тази ситуация е да бъде построено изцяло ново летище, което да поеме част от или целия пътникопоток към столицата ни – амбициозна цел, чието изпълнение със сигурност няма да бъде лесно, бързо или евтино.
Същият проблем, който в момента наблюдаваме в София, беше налице в друга европейска столица – Берлин. Летище Tegel (TXL), построено в средата на XX-ти век не успя да се адаптира към промените на новото хилядолетие: неговият капацитет достигна горната си граница и с разширяването на града все по-често се повдигаше темата за шумовото замърсяване в околните квартали. През ноември 2020 година, след колосални разходи от над 14 млрд. лв. (седем годишни бюджета на Столичната община) и 9 години отлагания, самолетите бяха изцяло прехвърлен към новото летище Берлин Бранденбург (BER). То е разположено на югоизток от града, което предпазва по-голямата част от населението на града от шум. Важно е да отбележим, че основният мотив за построяването на новото летище BER бе нуждата от терминали, които да поемат растящия трафик, а не шумовото замърсяване.
Начинание от такъв мащаб, независимо къде, винаги включва следните дейности: изграждане на нови писти, комплекс от сгради и хангари, транспортни връзки с града , автомагистрали, паркинги, нови булеварди и пътни възли, връзка с метро или градска железница и др. Цената на подобен проект варира според обстоятелствата, но неизбежно се измерва в милиарди.
В заключение, теоретично е възможно изграждането на ново летище около София, което да направи така, че самолетите да не прелитат над града, но това би бил изключително тежък за реализиране проект. Основни фактори са огромната цена и продължителността на строителство на летищния комплекс и съпътстващата го инфраструктура. Такава инвестиция със сигурност не би могла да бъде приоритет в град като София, който все още не е решил основните си комунални проблеми – 30% от хората в града нямат канализация, парковете и улиците трябва да бъдат отчуждени, кварталите имат огромна нужда от ревитализация, а пътната инфраструктура и градският транспорт са в предаварийно състояние.
