След цяла година на провали в областта на транспортната политика и градския транспорт и когато цялото ни внимание е насочено към предстоящите празници, а коледното настроение е навсякъде (въпреки почти липсващата украса), бяхме неприятно изненадани от 3 твърде притеснителни за градския транспорт новини. Като зле опакован и нежелан подарък ни се съобщи, че София ще закупи 110 китайски дизелови автобуса, ремонтът на трамвайните релси по бул. Дондуков се отлага за поредна година, а още едно трамвайно трасе, този път на 6-цата, отива в небитието, за да се осигури допълнителен достъп до новата сграда на софийския районен съд.
Зелена столица vs. китайски дизел?
Преди няколко седмици ВАС излезе с решение, с което отхвърля жалбата на италианската Ивеко срещу процедурата за избор на доставчик на нови 110 автобуса за градския транспорт, с което китайската Джънджоу Юйтун бус става победител, въпреки констатациите на КЗК, че
липсва документация, има несъвпадения между техническите данни на предлаганите от тях автобуси и параметрите от каталозите на производителите, а също така техническите им параметри не отговарят на предлаганите цени.
Така излиза, че София ще се сдобие с китайски дизели за 34 млн. лв. Това не е първият опит на китайската фирма да спечели търг в София, но досега винаги беше отстранявана. Очевидно след посещението на китайска делегация през месец май в София нещата са си дошли на мястото. Мнението ни, разбира се, може да бъде счетено за субективно, но все се надявахме, че ще спечели някоя доказана европейска фирма като МАН (вече доставила 126 съчленени автобуса в София), Ивеко или Соларис (доставили над 200 автобуса и тролейбуса в цяла България), макар и предложените от тях цени да са малко по-високи.
Критериите за избор на доставчик на нови 110 солови автобуса бяха следните: 60% от точките идват от цената, а само 40% – от техническите параметри на возилата. Редно ли е при закупуването на техника, която ще превозва милиони пътници, фокусът да продължава да бъде най-ниска цена, вместо най-качествен продукт? Всъщност отдавна имаме пример за добри практики – при доставката на превозни средства за Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен оценката бе формирана на база 70% техническо предложение и едва 30% цена. При подобно съотношение при поръчката в София победител щеше да е Ивеко, която и сега събира най-високата техническа оценка, но не побеждава заради малко по-високата си цена, въпреки значително по-добрите технически, експлоатационни и екологични параметри. Остава и неразбирането ни защо въпреки претенциите на Столична община да кандидатства за Зелена столица на Европа, търгът е за дизелови автобуси, вместо за такива, задвижвани от природен газ. Парадоксално е, че едновременно с тези нелогични действия на Столична община, кметицата г-жа Йорданка Фандъкова обяви, че “екологията е приоритет номер едно за Общината през 2016г.”. Само за сравнение, същата банка (ЕИБ) финансира целево закупуване на автобуси и в Тбилиси (Грузия), но там Общината явно по-добре разбира съвременните нужди и поръчката е за екологични автобуси на природен газ.
Ремонт на Дондуков? А дано, ама надали!
Сагата с ремонта на този знаков булевард се точи вече години и точно когато си мислехме, че в началото на 2016г. реконструкцията най-сетне ще започне, кметът Йорданка Фандъкова заяви, че всичко се отлага за 2017г., заради строителството на третата линия на метрото (?!?). Само че, третата линия ще се строи 4 години и значи ли това, че ще се наложи да чакаме до 2020г., за да “спасим” широкорелсовите трамваи от разпад в движение заради окаяното състояние на трасето? Това твърдение на г-жа Фандъкова е още по-нелогично, предвид, че трасетата предвидени за реконструкция и третата линия на метрото (М3) не се пресичат никъде.
Проблемите с тази поръчка не свършват само с поредното отлагане. При първоначалното обявление преди години цената беше фиксирана на 6,6 млн. лв, като в нея се включваха както ремонт на релсовия път, така и цялостно преасфалтиране на булеварда. Днес, цената вече е 10 млн. лв., но вместо преасфалтиране ще получим пренареждане на паветата. Общината остава глуха и за официално внесеното предложение на Спаси София за изграждане на бетонни ограничители, чрез които трамвайният транспорт да се ускори, а движението по булеварда да бъде вкарано в ред. Наистина ли 7 години не и стигат на Общината, за да извърши една реконструкция на централен булевард? За поредна година и за пореден път става повече от видимо, че наземният градски транспорт не е приоритет. Докога, питаме ние?!
Трамваен геноцид
Последната неприятна новина, касаеща градския транспорт, която ни беше поднесена е започнала процедура за избор на изпълнител за реконструкцията на бул. Скобелев и тунела на НДК (при новия Софийски районен съд). Целта за пореден път е за сметка на екологичния, бърз и ефективен електротранспорт да се приоритизира автомобилното движение и да се даде комфорт на паркиращите и това за 7 млн. лева. Трамвай 6 ще бъде закрит, заедно с цялото автономно и правещо връзка с 2 метростанции трамвайно трасе в тунела на НДК, бул. Черни връх и бул. Арсеналски. Столична община обещаваше, че на мястото на трамвая ще пусне тролейбус, но предвид завидните ѝ “успехи” до този момент с изграждането на нови тролейбусни трасета, нямаме съмнения, че и този път всичко ще остане само на думи. През 2010г. Общината обеща и заложи в транспортната си стратегия до 2015г. да е построила 8 нови тролейбусни трасета с обща дължина 33,4км, но не построи НИТО ЕДИН МЕТЪР. (бел. авт.: На провелото се заседание на Транспортна комисия към СОС на 14/12/2015г. зам. кметът по транспорт Любомир Христов, след зададен въпрос, отговори, че тролейбусно трасе сега не се предвижда).
Проектът за реконструкция на булеварда предвижда преместване на трамвайното трасе откъм училището чрез удължаване на тунела. Заради това, на пътниците ще им се налага да чакат на светофар и да пресичат 3 ленти, за да направят трансфер между трамвайните и тролейбусните спирки. Недоумение буди и фактът, че сред основните аргументи за тази реконструкция се посочва нуждата от достъп до новата града на Софийския районен съд (бившето военно НДК), а същевременно предложената организацията на движение по околните улици е необмислена и разполага с големи резерви за подобрение.
Този проект ще бъде поредният пирон в ковчега на трамвайния транспорт в София, който е подложен на срамен институционален геноцид. Докато в цяла Европа и света тази форма на транспорт преживява своя Ренесанс, Столична община в лицето на “експерта” Любомир Христов полага титанични усилия максимален брой трасета да бъдат закрити, нито едно ново да не се реализира, а ремонтите да бъдат отлагани за много години напред.
Екипът на Спаси София разработва собствено предложение за реорганизация на транспорта в района, което да осигури така желания достъп до сградата на съда без премахване на трамвайното трасе, осигуряване на нова тролейбусна линия и спиране на временното еднопътно трамвайно преминаване под прозорците на хората. Ангажираме се да внесем това наше предложение и да се борим за неговото осъществяване, за да не допуснем необсмилените решения да продължават да водят до разрушаване на съществуващи автономни травайни трасета.
Докога така?
Защо Столична община продължава да не разбира нуждата от приоритизация на градския транспорт никой отдавна не знае. Дали е заради некомпетентност, незнание или бизнес и други интереси с таксиметрови, петролни, автомобилни и т.н. компании можем само да гадаем, но е сигурно, че ако тази безотговорна и вредна политика продължи, София не само няма да се откъсне от дъното на най-замърсените градове в Европа, но ще можем с тъга да обявим, че геноцидът не е само срещу транспорта на града, но и срещу всичките му жители. С рекордно високи нива на астма и алергии при деца и възрастни, бронхити, пневмонии и множество други здравословни проблеми свързани с мръсния въздух, взимането на радикални и спешни мерки отдавна не е пожелание, а абсолютна необходимост.
