Ако някога си се питал как функционира системата за разделно събиране на отпадъци в София, кой е отговорен за различните процеси и други въпроси, свързани с рециклирането, то тогава настоящият материал е точно за теб! 

Съгласно законодателството, всяка фирма производител или вносител на продукти в опаковки трябва да гарантира събирането, рециклирането и оползотворяването на определен процент от генерирания отпадък вследствие на техните опаковки. Обичайно фирмите изпълняват тези свои задължения чрез Организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки и плащат за това членски внос, който от своя страна служи за финансиране на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки – закупуване на познатите ни цветни контейнери, тяхното обслужване и оползотворяването на посочените отпадъци.

Системата за разделно събиране на отпадъци в София

На територията на Столична община оперират три организации – Екобулпак България АД, Екопак България АД и Булекопак АД. Всяка от тях е избрала система, чрез която да изпълнява задълженията на своите членове. Екобулпак България АД прилага основно двуконтейнерна система, Екопак България АД разполага три различни цвята контейнери на локация, а Булекопак АД оперира само с двуконтейнерен модел на територията на града.

Съществена разлика между двата модела няма по отношение ефективност на системата. При всички случаи отпадъкът преминава през последващо ръчно сепариране в завода. 

Защо контейнерите са с малки отвори? 

Това е така поради три основни причини:

  • Да минимизират изхвърлянето на отпадъци, чието място не е в цветните контейнери;
  • Да минимизират изваждането на вече готов разделен отпадък с цел нелегална продажба;
  • Да се съобрази с големината на отпадъците от опаковки. 

Няма да рециклирам, защото няма контейнер в близост до дома ми

Общината е институцията, която отговаря за локациите на контейнерите, както и за графика за тяхното изпразване. Въпреки обаче че заложените критерии в регулаторната уредба са изпълнени и броят съдове съответства на населението на града, в някои случаи избраните локации не са адекватни спрямо гъстотата и потребностите на гражданите. Често сме свидетели на препълнени контейнери или такива, които са абсолютно неизползваеми. 

Проверка на най-близката локация на контейнери може да бъде направена в картата на сайта www.waste.sofia.bg. За съжаление обаче, опитът показва, че не всички точки, отбелязани на картата съответстват на реалността. 

Провери къде е най-близкият контейнер и графика за извозването му в сайта на Столичен инспекторат – shorturl.at/mAEMX

Дотук нещата звучат добре и организационните проблеми преодолими, защо тогава доверието в системата е подкопано и хората отказват да събират разделно отпадъците си? Според данни на НСИ през 2021 г. общо образувани битови отпадъци на територията на Столична община са 683 хил. тона, а според информация, дадена ни от Столична община, количеството рециклиран битов отпадък от цветните контейнери е 11 хил. тона –  или това е под 2% от общо генерирания битов отпадък.

Няма да рециклирам, защото така или иначе всичко отива на едно място

Смеем да твърдим, че това е един от най-разпространените митове, свързани със системата за разделно събиране на отпадъци в София. Това е така, защото при старта на системата, по време на проучващата фаза, бяха разположени съдове, които се обслужваха от един камион и в резултат разделеният от гражданите отпадък се смесваше отново. Въпреки краткия период на събиране по този модел, много граждани с право се демотивираха.

С развитието на системата, нещата се промениха и в момента всеки вид контейнер се събира в определен ден. Например – в понеделник се събират всичките зелени контейнери със стъкло, вторник – тези с хартия и т.н. Приходите на събиращите отпадъка дружества се определят от курсовете на обслужване на контейнерите и не зависят от събраното количество. Затова не вярвайте, когато някой ви каже, че “така или иначе всичко отива на едно място”. Попитайте го дали го е видял с очите си и кога се е случило това. Ако все пак случаят е такъв, подайте сигнал – към телефоните на обслужващата организация или към Столичен инспекторат. Това е начинът за сигнализиране и на други нередности по системата като например – неспазване на графика или препълнен контейнер.  

Ако след всичките изредени проблеми, все пак не сте се отказали да рециклирате, ето и няколко насоки как да го правите правилно

  • Преди да бъде изхвърлена една опаковка е нужно да бъде изпразнена от съдържание, да бъде изплакната, а обемът ѝ да бъде намален;
  • Силно замърсеният отпадък няма място в цветните контейнери – нужно е тяхното измиване/изплакване. Например, мазната кутия от пица не може да бъде преработена, а ако се озове в контейнер за разделен отпадък, ще замърси останалите опаковки и ще попречи тяхната преработка; 
  • Контейнерите за пластмаса не са предназначени за блистери от лекарства, туби от масло и други опасни вещества, за събирането на които общините са длъжни да осигурят алтернативно събиране (виж www.waste.sofia.bg);
  • В контейнерите има място само стъклото от буркани и бутилки, но не и това от прозорци, тъй като то има различна структура и различен начин на преработка;
  • Порцеланът не се топи при същата температура както стъклото, затова е много важно да не се изхвърля в тези контейнери, за да не възпрепятства процеса;

Ще използвам материали, които са по-малко вредни за околната среда или биоразградими и няма да рециклирам

Използването на алтернативи е чудесна идея. В днешно време вече има голям избор от такива, но е нужно да бъдем внимателни. “Биоразградимите” алтернативи на пластмасата и найлона (например, найлонови торбички от захарна тръстика) често подлежат на т.нар. greenwashing, тъй като са биоразградими само в определени индустриални условия, при висока температура и ако попаднат в природата или на сметището, ще останат там завинаги, точно както всяка друга пластмаса. Същото важи и за композитни материали като картонената чашка за кафе – тя не е редно да бъде класифицирана като „по-екологичния“ вариант от пластмасовата, тъй като има тънък пластмасов слой, който пречи на преработката ѝ.

Нужна ми е по-голяма мотивация – грижата към природата не е достатъчен аргумент

И ще сте абсолютно прави, ако кажете това! Нужна е и друга мотивация, разбира се, и общината има възможността да я предостави… стига да поиска! Отговорът е промяна на модела по определяне на такса „битови отпадъци“. В София таксата се формира на база данъчната оценка на имота. Освен размерът на жилището, при определянето й не се вземат предвид нито количеството генериран отпадък, нито брой обитатели в имота. В допълнение, по никакъв начин не са стимулирани гражданите, които полагат усилие да изхвърлят разделно отпадъците си или се стремят към генерирането на по-малко такива.

Време е таксуването в София да се случва на база генериран смесен отпадък, както е масово в други европейски градове, а и е започнало в някои български. Предлагаме въвеждането на “умна“ система, при която количество изхвърлен смесен отпадък се измерва в момента на попадането му в контейнера. Разделно изхвърлените отпадъци няма да се таксуват. Така ще стимулираме гражданите да разделят своя отпадък, а и таксата им ще бъде справедлива спрямо тази на останалите, базирайки я на количеството, което е изхвърлено.