Манастирски ливади – елитното гето на София

Необяснимо защо съществува митът, че ж.к. Манастирски ливади е “престижен квартал”. Ако вярваме на рекламите, с които строителните компании продават апартаменти, той е добре уреден квартал с много зеленина и “множество удобства, места за отдих и забавление”. Ако отидем обаче на място и се разходим между кооперациите, няма да видим многото удобства: няма да видим улиците, защото са погребани под паркирани автомобили, а през нощта не са осветени както подобава на престижен квартал; може да не забележим и тротоарите, защото такива липсват; няма да видим детските градини и училищата, защото такива не са построени. Няма да открием и споменатите места за отдих, защото обществени зелени площи просто не съществуват.

Ще видим един дивашки застроен квартал, жителите на който всеки ден може да се окажат без рекламираната “прекрасна гледка към Витоша”, защото пред кооперацията им изведнъж може да се появи двойно по-висока.

Въпреки нестихващия интерес към закупуване на нови жилища в ж.к. Манастирски ливади през последните петнадесет години, инвеститорите не се оказаха достатъчно мотивирани да проектират и построят нормален квартал. Можем, разбира се, да ги обвиним, че извличат максимална полза от терените, с които са се сдобили, но не е ли това тяхната работа? А ако заявим, че сме стигнали дотук, заради пълната липса на обществен контрол върху това как и защо се строи в ж.к. Манастирски ливади няма да изненадаме никого.

Хората, закупили жилищата си там не са виновни, че обещаната инфраструктура така и не се появява, защото изпълнението й остава в мъглявото бъдеще на “когато свършат околните строежи”.

Преди повече от година жителите на ж.к. Манастирски ливади се свързаха с нас със зов за помощ: единственият им изцяло пешеходен достъп от и до квартала осъмва препречен с ограда и обявление, че там ще се издигне 12-етажен блок. На въпроса “Откъде да минаваме?” инвеститорът отговаря, че не е негова работа, а общината гузно мълчи. Следват протести, сформиране на обществен съвет и месеци на безрезултатни срещи, от които единствено станаха ясни следните неща за “елитния” ж.к. Манастирски ливади:

• Почти всички улици на територията на ж.к. Манастирски ливади са частни. Собствениците им или са незаинтересовани от съдбата им, използват ги за шантаж или са неизвестни. Общинските улици в квартала са на практика черни пътища.
• Няколкото общински терена, предвидени за детска градина и две училища, мистериозно се оказват частни. Как, защо и дали приватизацията им е станала в рамките на закона – никой не знае.
• Кварталът няма подробен устройствен план, базиран на новия Общ устройствен план, приет през 2009 г. Това е позволило на десетки инвеститори да заобикалят закона и да правят каквото и както си поискат.

С една дума – хаос. И насред него и неспиращото му разширяване с нови и нови кооперации живеят над 5000 човека, в квартал с всичко на всичко две улици, през които да влизат и излизат с автомобилите си и два и половина пешеходни маршрута, водещи до “многото удобства”, спирките на градския транспорт, “местата за отдих” и единствените налични детски площадки – тези в съседния, строен по времето на социализма, ж.к. Гоце Делчев.

След като се запознахме с хората, създали инициативния комитет за справяне с проблемите в квартала знаехме, че трябва да им помогнем. За целта с приятелите ни от сдружение “Градски транспорт и инфраструктура” и екипът ни доброволци студенти от ВТУ „Т. Каблешков“ с ръководител проф. Антоанета Кирова, проведохме може би първото в историята на квартала транспортно проучване, целящо да отговори на три важни въпроса:

1. Какви са транспортните нужди на хората от квартала: с какво, как и колко пътуват?
2. Какъв трафик преминава през и покрай квартала и как той се отразява на инфраструктурата?
3. Какво трябва да се направи, за да стане ж.к. Манастирски ливади годен за обитаване?

Нека ви разкажем какво узнахме.

Какви са транспортните нужди на хората от ж.к. Манастирски ливади?

Проведената анкета, в която се включиха над 700 човека, очаквано показа, че личният автомобил доминира като форма на превоз. Почти половината (46,7%) от включилите се в проучването съобщават, че всеки ден избират автомобила си пред градския транспорт, а 26% заявяват, че автомобилът им е нужен, за да изпълняват служебните си задължения. Но отговорите им на другите въпроси показаха, че изборът да пътуват с автомобил не винаги е доброволен.

Основна причина жителите на ж.к. Манастирски ливади да избират автомобилите си е липсата на алтернатива

Близо 40% от ползващите автомобилите нямат алтернативен транспорт, други 36% избират автомобила, защото е по-бърз от наличния градски транспорт, а 73% от избралите автомобила биха го оставили, ако градският транспорт можеше да ги отведе бързо и удобно там, където работят.

Как биха искали да се придвижват жителите на ж.к. Манастирски ливади, ако имаха възможност да избират

Въпреки принудителната зависимост от автомобилите, домакинствата с повече членове използват автомобилите си по-ефективно – споделят колкото се може повече от пътя си и комбинират пътуванията, докато 62% от членовете на малките домакинства (един или двама членове) пътуват сами.

Данните от анкетата ни показаха, че зависимостта от автомобила за жителите на ж.к. Манастирски ливади се увеличава с разстоянието, което трябва да изминават. Половината от пътуващите на 5 до 10 км от дома (42% от всички анкетирани) избират автомобила.

Хората, пътуващи с автомобили не са привързани към тях

Когато попитахме анкетираните как биха искали да се придвижват, най-голямо разминаване между това как се придвижват сега и как биха искали да се придвижват видяхме у шофьорите: нямаше изразено предпочитание на придвижване с автомобил сред нито една от анализираните групи на отдалеченост. Едва 22% от анкетираните имат изразена нужда от ползването на автомобил, която не може да се замести с добър градски транспорт или нежелание да оставят автомобила си. Зависимостта на жителите на ж.к. Манастирски ливади от автомобилите е свързана със състоянието на инфраструктурата в квартала им: повечето анкетирани изтъкват, че няма как да не използват автомобил, като трябва да заведат децата си до детска градина или училище (в квартала няма нито едно от двете) и след това да стигнат до работните си места. Другата най-изтъквана причина е, че няма градски транспорт във вътрешността на квартала.

Близо половината от пътуващите с автомобил не го използват за нищо друго, освен за придвижване от и до работа

Близо 67% от анкетираните заявяват, че биха използвали градски транспорт, ако можеха да разчитат на него. Ако сравним транспортните нужди на пътниците в градския транспорт и шофьорите, ще видим, че съществени разлики няма: и двете групи пътуват на относително еднакви разстояния, но автомобилите водят, защото позволяват пътуване от врата до врата за почти двойно по-малко време. Отдалечеността на спирките на градския транспорт от жителите на ж.к. Манастирски ливади ги изолира от услугите му, а неадекватните интервали на движение и липсата на БУС ленти, свързващи квартала с останалата част от града, правят градският транспорт неконкурентоспособен спрямо автомобилите.

65% от жителите на ж.к. Манастирски ливади, пътуващи над час с градски транспорт имат още 10 минути, докато стигнат спирката, от която започва пътуването им

Друго интересно откритие е, че автобусна линия №65 е търсена и ползвана от жителите на квартала, въпреки големия ѝ интервал на движение. Причината за нейната популярност е връзката, която осигурява с метрото на МС Витоша. Данните от популярността на линиите показват, че хората търсят най-бързата възможна връзка с центъра на града или метрото, което обяснява защо обикалящата и бавеща се по ул. Тодор Каблешков автобусна линия №204 е по-малко популярна от линии като №65 и 76.

Превозните средства на най-ползваните линии в ж.к. Манастирски ливади потеглят значително пълни от първата си спирка.

Времето за достъп до различни точки на града е изключително в полза на личния автомобил, от което страда не просто градският транспорт – страдат и жителите на ж.к. Манастирски ливади, които против волята си шофират, за да стигнат до работните си места. Избраните на случаен принцип 14 дестинации на долната графика показват, че ж.к. Манастирски ливади е на практика изолирано гето за онези, които не могат или не искат да шофират.

Градският транспорт е в пъти по-бавен от автомобилите. А, не трябва!

Неуредиците с транспорта не се отразяват само на времето за пътуване. Анкетата показа, че най-близкият до квартала пункт за продажба на билети се ползва от едва 2% от ползващите градски транспорт, а над 40% нямат идея къде могат да закупят билет или да си заредят картата близо до дома си.

Пунктът за билети на НДК обслужва мнозинството от пътниците от ж.к. Манастирски ливади

Колко и какъв трафик преминава през и покрай ж.к. Манастирски ливади?

В рамките на проучването, освен анкетата, проведохме преброяване на трафика: автомобилен, обществен транспорт, пешеходен и велосипеден през три кръстовища, оформящи единствените входове в квартала. Кръстовищата са тези на ул. Шарл Шампо и ул. Боянски водопад – една от двете входни точки през ул. Тодор Каблешков; на бул. България и ул. Флора – единствената входна точка през бул. България и на ул. Тодор Каблешков и ул. Луи Айер – единствената връзка с кв. Лозенец, Хладилника и Парадайс Център.

И трите кръстовища потвърдиха изводите от анкетата: основният проблем за квартала е, че градският транспорт и пешеходната инфраструктура са недостъпни. Именно затова жителите на ж.к. Манастирски ливади са задължени да изберат автомобила. В резултат на това и на липсващата улична мрежа, съществуващите входни точки са истински кошмар по време на пиковите часове. В същото време, пешеходното натоварване на ул. Луи Айер е изключително сериозно. Толкова, че предполага нуждата от безконфликтно пешеходно пресичане, когато някой ден се построи бул. Тодор Каблешков в пълния му габарит. Дали това ще се реши с подлез или надлез за пешеходците, или с вкарване на булеварда под земята – това е решение, което трябва Столичната община да вземе.

Натовареността на кръстовището показва, че има остра нужда от повече входно-изходни точки

Анализът на трафика демонстрира, че кварталът има нужда от улична мрежа, позволяваща транзитно преминаване. В момента отделните му застроени групи нямат връзка помежду си и това заставя целия входящ трафик да излиза откъдето е влязъл. Данните от преброяването показаха, че има остра нужда от реорганизация на изследваните кръстовища, премахване на възможността да се паркира на тях и създаване на разпознаваеми пешеходни пресичания и тротоари.

Какво трябва да се направи, за да стане ж.к. Манастирски ливади по-човешки квартал?

На база на проучването ни със сдружение “Градски транспорт и инфраструктура” изведохме няколко мерки, които трябва да се предприемат. Някои са спешни и трябва да се имплементират веднага, повечето са обвързани с инвестиции от страна на общината и промени в параметрите на вече обявени обществени поръчки.

Нова автобусна линия, осигуряваща бърза връзка на ж.к. Хладилника и Южния парк с Бизнес парка и ж.к. Младост IV

Най-спешните мерки са поставяне на пункт за продажба на билети и зареждане на карти за градския транспорт на територията на квартала, намаляване на интервала на движение на автобусна линия №65 до максимум 8 минути в час пик. Трябва да се създаде БУС лента по бул. България от бул. Гоце Делчев до бул. Черни връх и да се създаде нова автобусна линия, свързваща МС Витоша с Бизнес парка.

Изградено трамвайно трасе по бул. Тодор Каблешков позволява създаване на бърза трамвайна връзка с МС Витоша, ж.к. Лозенец, УАСГ, МС Стадион Васил Левски и Съдебната палата

По-скъпоструващите, но също толкова приоритетни мерки са свързани със строителството на трамвайното трасе по бул. Тодор Каблешков, реконструкцията на улиците в квартала и създаването на улица във вътрешността на квартала, достатъчно широка, за да може в нея да навлезе линия на градския транспорт.

Проучването ни показа, че дори частично строителство на трамвайното трасе – от бул. България до ул. Луи Айер ще е подобрение на положението за хиляди пътуващи дневно.

Изградено трамвайно трасе от ж.к. Манастирски ливади до бул. Черни връх намалява времето за пътуване с около 20-25%

За подобряване на автомобилното движение в квартала, проучването показа нуждата от спешни мерки по довършване на уличната мрежа: пробиване на ул. Боянски водопад до ул. Флора, обособяване на широки тротоари, способни да поемат пешеходния трафик към спирките на градския транспорт, и обособяване на Зона 30 в целия квартал. Завзетите от паркирани автомобили улици и тротоари трябва да се освободят за пешеходците, а за нуждите за паркиране трябва да се намерят терени, на които да се построят обществени паркинги. Безконтролното паркиране при толкова ограничено пространство не е възможност, която може и трябва да се толерира. Общината трябва да намери начин да въведе зона за платено и контролирано паркиране, балансираща нуждите на живущите от добре уредени паркинг площи и проходими, озеленени улици, свободни за нормално движение за пешеходци, автомобили и велосипедисти.

Трябва да се създава инфраструктура, отдаваща предимство на пешеходния и велосипеден трафик и предотвратяваща паркиране в кръстовищата

Заради дългогодишното отсъствие на институциите от случващото се в ж.к. Манастирски ливади, кварталът стана символ на упадъка на софийското градоустройство. Броят на жертвите на този упадък се увеличава с всяка сграда, с всеки продаден апартамент. Гетоизираните “елитни” комплекси са грешка, която може да се излекува само с твърди мерки, които успяват да убедят инвеститорите, че кварталът и жителите му имат нужда от нормални улици, които не се насичат от кооперации; от зелени площи и училища; от градски транспорт и по-малко паркирани по тротоарите автомобили.

Кварталът може да бъде поправен. Въпросът е, ще има ли кой да се заема с нелеката задача да го изправи на крака. Дали ж.к. Манастирски ливади ще остане гетото на лъскави кооперации със стъргалки за кал пред входа или живеещата на недовършената ул. Боянски водопад г-жа Фандъкова ще го въведе не просто в 21-и век, а в цивилизацията въобще.

Снимка на публикацията: 1kam1.com