Проект - 23/12/2021
Категория: Образование и култура
Всяко пространство за потребление има своя собствена логика, като публичните пазари не са изключение. Особено внимание обръщаме на тези пазари, които се помещават в исторически сгради поради тяхното голямо социално и културно значение не само за района около тях, а и за целия град. Проследявайки развитието на такива търговски обекти, откриваме европейски пазари, които изцяло са трансформирали и модернизирали концепцията, като така са изградили не само едни успешни финансови модели, но и иновативен начин за потапяне на посетителите в автентична атмосфера.
Софийските централни хали може да предоставят на посетителите си едно невероятно изживяване, което да носи автентично усещане и енергия, която не може да бъде изживяно другаде в града. За тази цел, Халите трябва да имат своето специфично предназначение и цел в София – да бъдат притегляща сила за обществото, свързвайки хората чрез творчеството, култура, подхранването и съхранението на традициите, давайки възможност на търговци и клиенти да водят по-радостен живот, изграден от техните собствени перспективи. Успешните примери, които ще разгледаме могат да бъдат използвани за начертаването на стъпките, които могат да се приложат в Халите и ще групираме в следващите редове.
Единственият по рода си закрит пазар на София трябва да се превърне в туристическа забележителност, важна спирка в градската обиколка, като същевременно е модерно и актуално място за срещи и посещения сред жителите на София, както и част от културния афиш на града. Затова ние виждаме възможност за възраждането на традиционната функционалност на Халите, която да бъде адаптирана, за да отговаря на съвременните нужди на потребителите, но и в същото време да предлага на посетителите си едно неповторимо културно изживяване, което да олицетворява цялостния облик на историята и традициите на столицата.
Бидейки водени от убеждението, че Халите могат да бъдат един издържан икономически проект, който да съживи културно и социално целия район около себе си, ще се фокусираме върху проучването на успешни примери на пазари в Европа, което ще ни даде възможност да отсеем добрите практики, които могат да са приложими в софийските Хали. Следвайки резултатите от този анализ, ще ситуираме подходящия икономически модел, както и стъпките, необходими да направим трансформация на концепцията на сградата, които биха я превърнали в процъфтяващ търговски център, който може да се превърне в пример за целия Балкански полуостров.
Започваме с един португалски пазар с изключително новаторска идея, който за по-малко от 7-годишното си съществуване се превърна в тренд в световен мащаб. През 2014 година глобалната медийна и развлекателна компания Time Out Group вижда възможност историческият градски пазар на Лисабон да се превърне в Time Out Market. Тази идея е революционна за пазара тогава, бидейки първия опит на световно ниво, хранителният и културен пазар да се базира изцяло на редакционен подбор. Тази отсявка представлява оценяване на най-добрите храни, напитки, готвачи, проекти за събития от независим експертен екип, който да дегустира и проучва какво може да предложи градът. Само 4 години след отварянето си през 2014, пазарът в Лисабон бележи 11,4 милиона долара годишен приход за 2018 година, което е било цели 18% от общия приход на Time Out Group. През същата година пазарът е бил посетен от 3,9 милиона души, което го прави най-посещаваната атракция за 2018. Радвайки се на този голям успех, компанията решава да разшири пазарната идея и през 2019 година отваря още 5 нови Time Out пазари в други страни и градове.
Преминаваме в съседна Испания и се насочваме към пазара San Miguel, който е най-популярният в Мадрид сред туристите и местните жители. Възползвайки се от отлично местоположение в голям град и привличайки околна туристическа тълпа, той е задължителна атракция на сайтове като Tripadvisor, които оказват силно влияние върху поведението на туристите. След смяна на собствеността, само в рамките на няколко години, от един умиращ от липса на клиенти пазар, той се превръща в един от най-успешните проекти в цялата страна, като бива посещаван от около 10 милиона души годишно. Пазарът се продава като гастрономическо изживяване, допълващо испанската култура. С четирима готвачи със звезди Мишлен, локацията е затвърдила позицията си като дестинация за храна от световна класа. Ключов елемент на пазара е работата му до късно през нощта. Това е част от преобладаваща култура за вечерно хранене в Испания, което допълнително увеличава възможностите за продажби, оборота и следователно рентабилността както за доставчиците, така и за мениджмънта.
Връщайки се малко по на изток, откриваме и един от най-колоритните пазари на Централна Европа – централният пазар на Будапеща. Чрез впечатляващия си интериор и стил, този пазар кара посетителите да се чувстват сякаш са се качили на машина на времето, връщайки ги до стара Унгария, където може да изпитат традиционната пазарна култура и да опитат или закупят автентични унгарски стоки. Със своите рекордни 1,200 магазина, пазарът предлага на туристите и местните жители пресни хранителни продукти, сувенири, както и възможността да се впуснат в истинско гастрономическо приключение на традиционната за региона кухня. В допълнение, успехът на пазара също е благоприятстван от широката гама културни събития, организирани през четирите сезона. Всеки месец се представят продуктите на страна – гост от различни континенти по целия свят, където можете да бъдат открити културата и кулинарните изкуства на различни държави.
Тези пазари са само част от успешните примери, които засвидетелстват рентабилността и икономическата съдържателност на такъв тип пазари. Проучването ни показва, че Халите се вписват в генералната им идея и притежават най-важното – културно-историческо и социално влияние, централна локация, архитектурна значимост.
За трансформацията на Халите е нужно да се изгради изцяло нов икономически модел, който да даде нужната структура за успешно развитие. Поради липса на инвестиции в сградата, ангажираност от собственика и от общината, както и тотална липса на реклама и стратегия за развитие, сградата не успява да разгърне максималния си потенциал. Затова на база на вече ефективно приложените модели в други градове, отсяваме следните стъпки като възможни за приложение в Халите:
На първо място, отбелязваме текущата липса на културни събития и занимания, които дапривличат посетители. Организирането на културни вечери, възможност за туристическа обиколка с гид, организацията на дегустации, концерти и изложби са само част от дейностите, които могат да се провеждат в 3-етажния комплекс. В една след пандемична обстановка, когато хората имат нужда да излязат, да се социализират и да се “възнаградят”, то инвестиция в тази насока би дошла в точния момент.
Всички пазари, които разгледахме имат изключително добре развита комуникационна и рекламна стратегия спрямо потребителите. Собствен сайт на Халите е задължителен инструмент, който да позиционира обекта в онлайн пространството, а извън него – традиционните рекламни дейности трябва да наблегнат върху предлагането на пресни, качествени продукти, услугите, събитията и всичко това, изживяно в една автентична атмосфера.
Не на последно място, трябва да разгледаме каква може да е ролята на общината в такава дейност. Въпреки че Халите са 100% частна собственост, това не означава, че местните структури не могат допълнително да благоприятстват развитието на проекта. По примера, който други общини дават, Столична община може да използва партньорствата си с мрежи от асоциации и фондации, които да съдействат с организацията на културни събития и тяхното популяризиране.
Все още очакваме реакция от кмета, главния архитект, политическите групи в общинския съвет, които и до момента не са заявили позицията си по казуса! Къде са хората които управляват града? Тези които трябва да са най-активни при вземането на подобни решения и да имат ясна визия и цел за развитието на една от най-централните части на столицата.
