Случвало ли ви си е да се приберете в България от чужбина и да се потресете от невзрачния облик на София? Колко пъти на ден минавате през дупки на пътя, плюещи плочки по тесните тротоари или избягвате подлези, без това вече да ви прави впечатление? Сещате ли се за някой ремонт в столицата ни, който да се е запазил нов и непокътнат за повече от няколко месеца? Отговорът на тези въпроси показва доколко крещяща е нуждата от решителни и резултатни действия за подобряване на контрола върху качеството на проектите, занимаващи се с облика и функционирането на София. Защото няколко десетилетия вече столицата е оставена на самотек и саморазруха, като Столична Община (СО) прави само плахи стъпки в посока подобряване на градската среда. Да не говорим за липсата на генерален план за развитие, целенасочена и единна политика за стандартизиране и унифициране на елементите на градската среда, още по-малко за дългосрочна стратегия или политика (приетият нов Общ устройствен план от 2009г не се спазва от самата СО, която го е създала). Некачествените ремонти са симптом за административен произвол в СО и разглеждането и дискутирането им като такъв е от първостепенно значение, ако искаме трайни промени към по-добро.

Пари има. Финансирането на капиталовата програма на София винаги е едно от най-големите пера в градския бюджет и на него винаги лежат най-наболелите проблеми на града. Причината София да е в този си окаян вид не е „липса на пари“! Факт е, че след влизането ни в ЕС към нас потече огромен финансов ресурс именно с идеята да настигнем останалите страни-членки, като инвестираме в човешки ресурси и инфраструктура. Еврофондовете обаче не са единственият ресурс, който СО може да използва, за да осъществява плановете си. Ето няколко източника на СО, както и някои примери за осъществени проекти с тези средства:

Откъде общината се сдобива с финансов ресурс?

  • Японската банка за международно сътрудничество – за удължаване на метрото от Сердика до Младост 1,
  • Европейската банка за възстановяване и развитие – за купуване на нови автобуси през 2002г и за нови тролеи през 2009г,
  • Европейската инвестиционна банка – за строителството на пет кръстовища на две нива на ключови места в София,
  • Европейските фондове – Втори метродиаметър (ОП „Транспорт“), Интегриран проект за столичен градски транспорт (ОП „Регионално развитие“),
  • Държавни средства – ремонтиране на училища и детски градини със средства от държавен фонд „Козлодуй“, отсечката на втори метродиаметър от Дж. Баучер до Хладилника,
  • Собствени средства – рехабилитиране на улици, тротоари, зелени площи, улично осветление, подземни комуникации.

Както се вижда, има достатъчно опции за финансиране, затова задавам повторно въпроса – защо градът ни е в такъв окаян вид? Отговорът не е много труден – Столична община не се разпорежда с парите си целесъобразно, ефективно и с максимална добавена стойност.

Когато се хвърлят стотици хиляди левове за ремонт на улица, която след това бива разкопана, заради спукана ВиК тръба (както стана с ул. Костенски водопад, както и с велоалеята в Младост), това не е разумно управление на средствата. Когато напълно се реконструира пешеходна улица с нискокачествени материали и некомпетентни работници (както се случи с главното пешеходно стъргало – бул. Витоша) и след година-две се наложи тяхната подмяна – това е крайно неефективно и дори граничи с престъпна липса на управленски способности. Когато се строи метро за стотици милиони левове, а след пуска му то протича или се разлепят плочки – това си е направо професионален нихилизъм!

2Епопеята на един ремонт.
Ул. Костенски водопад, пропаднала два пъти след ремонт.
Източник: monitor.bg

Тук бих искал да посоча един пресен и конкретен пример за безхаберието на СО спрямо средствата, които управлява. Безумно бе слагането на грозния и неестетичен фонтан в сърцевината на София – пресечката на бул. Витоша и ул. Парчевич. Този фонтан струва 17 хил лв., а два месеца след построяването му (юли 2013) – той вече не работи, заради проблем с дюзите. През юни 2014г., след сериозни критики от страна на гражданското общество и медиите, СО взе решение за премахването му. Но не и без да направи опит да се замаже положението с един абсурден проект за неговата модернизация. Дълго време след решението за премахване, “пъпката” както започнаха да го наричат софиянци, още стои, въпреки думите на гл. арх. Диков, че той също не го харесва. Да се чуди човек защо ли изобщо имаме главен архитект, ако той не може да влияе на естетическото качество на изпълняваните градски пространства.

Къде се корени проблемът и какво трябва да се промени?

Качество, контрол, глоби, обществени обсъждания, конкуренция. Това са ключовите елементи, които трябва да станат ядро на една нова политика на СО по отношение на проекти като гореизброените, а и не само.

Качество – Ясно и професионално формулирани задания за обществените поръчки, дефинирани и наложени стандарти за качество на използваните материали, компетентност на работната ръка, конкурсно начало за изпълнявания проект – всичко това е изцяло в прерогативите на Столична община, а тя е пряко отговорна за лошото изпълнение на проекти като бул. Витоша, ул. Костенски водопад, ремонтираното трамвайно трасе по бул. България и др. Понастоящем качеството не е приоритет на СО. Общината се стреми да изпълни колкото се може повече проекти с възможно най-малко средства, за да видят хората, че се прави нещо. Очевидно е, че за общинарите, количеството е по-важно от качеството, което следва да се отчете като огромна грешка, която вече ни струва скъпо! Освен това, макар и недоказани, в публичното пространство има редица твърдения, че фирми производителки предлагат на общините материали с по-ниско качество с цел до 2-3 години да има нужда от нов ремонт. Което ни води автоматично и към следващия ключов елемент – контролът.

3Или след няколко седмици…
Ремонт на ул. Софийски герой.
Източник: atthegates

Контрол – Без контрол няма как да очакваме качествено изпълнение. Да се разчита на съвестта на фирмите изпълнителки не е и никога няма да бъде добра стратегия. За съжаление, по-голяма част от проблемите при строително-ремонтните дейности в София не са заради некачествени материали, а заради некачествено строителство. Това означава, че ако имаше добре работещ контролен орган, днес нямаше тротоар ремонтиран преди месец отново да е с разместени плочки. Нямаше улици да пропадат многократно, а павета да бъдат пренареждани по 3-4 пъти. Темата за контрола следва да бъде ключова както за Столична община, така и за гражданите. Големият финансов ресурс, с който разполага града, позволява изпълнението на множество проекти, но не успеем ли да постигнем качество посредством стриктен контрол, голяма част от инвестициите само до няколко години ще се окажат проблемни. Ще си позволя да перифразирам известната английска поговорка, че не сме толкова богати, че да си позволим некачествено строителство. Част от решенията, които може да приложи СО, са създаване на черен списък на фирми, които доказано са изпълнявали некачествено своите проекти, както и създаването на ново звено по подобие на Специализиран съд, което да има за цел само и единствено контрол над качеството на място. В момента, кой какво точно контролира не е достатъчно ясно, а в сайта на общината дейностите на отговорните дирекции са разписани твърде скромно.

6Експертната комисия е дошла, видяла е тази професионална работа и е казала: „Да, това е качествен ремонт.“
Реконструиране на трамвайното трасе по бул. България.
Източник: Tego

Глоби за всяко нарушение на договорите. Налагането на глоби е една от мерките, които целят да повишат качеството на изпълнение поради страха от финансови загуби. В София обаче налагането на глоби не е рутина, а сензация. В началото на юли 2014г. във всички медии се появи “шокиращата” новина, че фирма “ПСТ-13 Трансстрой” ще бъде глобена заради забавяне и некачествено изпълнение на ремонта на линиите на трамвай №7 по бул. България. Цитираната сума беше 45 000лв. на ден, а забавянето беше 20 дни. До тук добре, но нито некачественото строителство беше отстранено за този период, нито стана ясно дали фирмата въобще е била глобена, а сумата не бе никак малка – над 800 000лв. Склонността на Общината да обявява сензационни глоби, а след това да мълчи относно тяхното реално прилагане, е твърде странна и поражда основателни съмнения, че в крайна сметка глоби едва ли се налагат или поне не на обявената стойност. Съвсем отделен е и фактът, че стойността на глобите често предизвиква горчиви усмивки, когато те са за няколко хиляди лева при проекти за милиони. СО следва сериозно да преосмисли своята политика за налагане на глоби, за да може те да се превърнат в реален инструмент за гаранция на качеството на изпълнение. Освен това глобите биха били и сериозен допълнителен приход в бюджета, като това важи не само за глобите по отношение на строителството и ремонтите, но и всички други.

9Ако искаш, можеш да си вземеш павенце. Само след две зими и половина.
Ремонтът на бул. Витоша.
Източник: temanews.com

Обществени обсъждания и широка информационна кампания за всеки нов проект на СО – при едно такова обсъждане, недоносчета като “льо фонтан дьо Витошка” нямаше да се случат. Друг е въпросът, че софиянци нямат практиката и опита да присъстват на подобни обсъждания, именно защото СО ги оставя на заден план и ги смята за досадни подробности, които само забавят изпълнението на проектите. Всички известия за обсъждания се намират в регионалните сайтове, в рубрики, неприсъстващи дори в главна навигация, под формата на сканирани (и невидими за търсачките) документи. Както вече беше отбелязано в статията за Спаси метрото, провеждането на достатъчно на брой и качествени обществени обсъждания е от ключово значение за успеха на всеки един проект.

Конкуренция при кандидатстването за общественозначимите поръчки – добър пример за конкуренция е конкурсът за архитектурно оформление на МС 20 в Дружба от първи метродиаметър. Проведен през 2011г., с участието на 130 проекта от 22 страни (11 от България) и с двама избрани победители, конкурсът се оказа пълен провал не поради начинът си на провеждане, а поради резултатът – изцяло нулев. До изпълнението му така и не се стигна, а арх. Петър Диков изтъква като причина наличието на топлопровод на мястото на бъдещата метростанция който изникнал изневиделица, а това правело невъзможно изпълняването на който и да е от спечелилите проекти. Бих казал, типичен пример за некомпетентност и нежелание от страна на СО да свърши нещо както трябва от начало до край. Показателно е, че дори не беше дадена възможност на участниците да преправят проектите си според новопоявилите се обстоятелства.

11Без конкурсно начало получаваме нечии, но не и общоприети интерпретации върху това какво е метростанция, фонтан или пешеходно пространство…
Злополучният фонтан на бул. Витоша.
Източник: whata.org

Все пак ситуацията не е необратима. Столична община е показала, че при достатъчно граждански контрол нещата биха могли да се случат по правилния начин. Затова е и важно живеещите в София да приемат за своя лична кауза превръщането на града в едно по-добро място за живеене. Това би могло да се случи не със съботници за полагане на павета, а чрез сигнали за всяка нередност, участие в обществени обсъждания и търсене на отговорност за поети обещания.

Какво може да направите по въпроса?

  • Информирайте се за проектите, които реализира Столична община;
  • Информирайте хората около вас за това какво се строи и променя в София;
  • Сигнализирайте СО при всяка нередност и пропуск, който забележите;
  • Изисквайте по-строг контрол от СО при изпълнение на проектите;

София е град с растящо население и големи перспективи. Управлението и реализирането на потенциала са изключително голяма отговорност, която изисква общинарите да имат високи познания, опит и необходимия експертен капацитет, за да може София малко по малко да се превърне в нормален европейски град. За да се постигне това, обаче, е задължително СО да осъзнае нуждата от активна работа заедно с гражданското общество, което вече е представлявано от голям брой организации. Разбира се е ясно, че няма как да бъдат удовлетворени всички искания, но комуникацията с гражданските организации е не само така необходимият коректив на работата на общината, но също така и огромен извор на идеи.

Сигурен съм, че ще се съгласите с мен в нежеланието ми нашите данъци да бъдат прахосвани за недообмислени и некачествено изпълнени проекти. Сигурен съм и, че не е нужно да сте обиколили света, за да стане ясно, че в София има проблем и неговото решаване не зависи само от общината, но и от всички нас. Затова ние, гражданите на София, трябва да изградим нетърпимост към посредствеността във всичките й форми и да участваме активно в прилагането на граждански контрол. Целта е да спасим София от порочния кръг, в който е попаднала, и от онези в нейната администрация, които са намерили начин да се обагодетелстват от системния недостиг на адекватни решения.