Когато гражданското общество спи властта се изражда. След десетилетия на приспивано насила гражданско общество, сега то трябва не само да се събуди, но и да хване в ръце институции, които са забравили какво е да му служат. С много малки изключения, София е единственият град, в който има активно гражданско общество, което успява да влияе (донякъде) върху политическото статукво. То се е нагърбило с тежката задача да осъществява контрол над случващо се в страната. Извън големите градове, обаче, където няма дейни и идейни млади хора, властва упоителна летаргия и авторитарност. И въпреки това дори в София – бастионът на гражданския активизъм все още ставаме свидетели на злоупотреба с власт или на откровено неразбиране какви са обществените интереси. В такава среда на управление, нормалността е инцидентна.
“Който не е спал, е разбрал”
Това изказване принадлежи на зам.-кмета на район Младост Ганета Николова. На събралите се недоволни граждани тя обясни, че няма нищо незаконно в поредното отхапване от парк Въртопо и от зелените междублокови пространства в ж.к. Младост. Трябвало е да реагират навреме – вече е късно.
[fb_embed_post href=“https://www.facebook.com/normalnadarzhava/videos/vb.218387605171998/304880203189404/?type=2&theater/“ width=“550″/]
Причината още да слушаме този рефрен е, че между институциите и хората съществува едно огромно неразбирателство:
Гражданите очакват от институциите да оценяват всичко по целесъобразност, а институциите желаят да работят само по буквата на закона.
От тук се множат софийските абсурди. В общината просто не разбират защо хем спазват закона, хем обвиненията още валят. Гражданите, от своя страна, пък не разбират как е възможно администрацията да си въобразява, че във времето на Фейсбук и Туитър, залепено във фоайето и публикувано нейде из дебрите на www.sofia.bg обявление е достатъчно.
Изчезващите зелени клинове са резултат от дългогодишното нежелание на общината да защити обществения интерес от частните апетити
От 2007 г. досега общината не успя да създаде работещ консултативен процес. Дори на най-високите нива на политическата власт в Столичния общински съвет все още си нямат и идея за какво се използват обществените обсъждания. Годините прекарани в безидейно бутане на процедури са вменили на управляващите глуповатото схващане, че гражданството трябва само да се информира за вече взетото решение, а не да участва в процеса.
В края на 2015 г. бе създадена работна група от градския омбудсман, целяща да позволи на гражданските организации да дадат своите предложения за нова наредба за обществените обсъждания, разширяваща обхвата на темите, които могат да се дискутират и уреждаща по-доброто участие на гражданите. Включените в групата общински юристи обаче защитиха нейното нежелание да излезе извън тесните параметри на закона. Очевидно са пропуснали лекцията в първи курс, на която е обяснен един от основните принципи на правото:
Всичко, което не е изрично забранено, е позволено
Страхът на администрацията е разбираем: без да има законова рамка, с която да оправдава (без)действията си, може да попадне в неудобната ситуация да трябва да разчита на визионери. А такива на ул. Московска №33 все още няма.
Проектирайте си канализацията и ще кажем “Да”
Това изказване пък идва от представители на ВиК, по време на среща с протестиращи от кв. Драгалевци. От десетилетия на един от уж най-елитните софийски квартали се обещава прокарване на заветния канал, който да отстрани нуждата от поддържането на септични ями. С началото на ремонта на бул. Черни връх у жителите му се събуди нова инициатива да настояват някой да им обърне внимание.
Протест, медии, ударна среща с институциите и наситени с обещания разговори. За всеки занимаващ се с активизъм в София тази последователност е кажи-речи ежедневие. На срещата става ясно, че ремонтът на бул. Черни връх става по план, който не предвижда тръба до кв. Драгалевци – за него е предвидена друга и от другаде. Оправдания не липсват. Когато обаче от общината са поискани срокове и гаранции, някой се сеща, че може да прокарат метро до квартала, за да дойде и канала.
В ОУП се предвижда кв. Драгалевци да се обслужва от колектор по Драгалевска р. и по ул. Емилиян Станев.
Това е класически пример за липса на координация на проектите, на непознаване на проблемите на града и на пълно отсъствие на инвестиционно планиране: какъв е смисъла от този ОУП, ако всеки може да го пренебрегва, когато му изнася и ако не поставя никакви срокове за изпълнението си?
Тесният фокус в метрото го превърна в универсално оправдание за бездействието във всички други дейности. То е любимият проект, демонстриращ, че нещо се прави без да се прави кой знае колко; единственият номер, с който все още може да се разсеят хората:
Имаме нужда от позитивен ПР? Пускаме метрото еди-кога си!
Градският транспорт е нередовен! Да, ама построихме Х километра метро!
Защо няма канализация тук? Ще има, като ви пуснем метрото!
Защо улиците са разбити? Е, строим метро – имайте търпение!
Метрото не е панацея!
[fb_embed_post href=“https://www.facebook.com/spasimetroto/posts/1110313475670940/“ width=“550″/]
Ангажирането на инж. Братоев да отговаря дали е възможно да се пусне метро, за да се прокара канализация и колко би струвало това удоволствие, е плашещо с абсурдността си. Да, възможно е, каза той – срещу 70 милиона. Метрото има далеч по-натоварени, все още непроектирани, но по-важни отсечки, за да се хаби ресурс, компенсиращ неадекватността на общината. Без обяснение къде е спала последното десетилетие, тя вика инж. Братоев, за да го ползва за параван. Все пак, кой ще откаже метро до квартала си?
В желанието си да получат отговори, жителите на Драгалевци стигнаха и до Бойко Борисов, който с радост заяви, че ще даде нужните милиони щом са за метрото.
За него – може, за канализацията, която драгалевчани всъщност искат – не?
И докато общината и министър-председателят обмислят дали да строят метро, за да прокарат канализация, драгалевчани започват да събират пари, за да я проектират сами, отказали се да чакат общината да го направи. Жителите на София вече не просто не разчитат на институциите, явно вече започват да ги заобикалят, когато те не могат или не искат да им помогнат.
Вместо заключение
Пред Столичната община седят три големи въпроса, на които задължително трябва да отговори:
- Защо допуска с (без)действието си проблеми?
- Защо проблемите, предизвикващи недоволството на гражданите, не се отстраняват?
- Докога виновните няма да понасят политическа и съдебна отговорност?
Паркът Въртопо и междублоковите пространства нямаше да се застрояват, ако някой в общината се беше сетил, че устройствените планове ощетяват софиянци.
Протестите и последвалият диалог щяха да са много по-конструктивни, ако администрацията признаваше, че има проблем: че застрояването на парка е неправилно, че детската площадка или междублоковото пространство не бива да е блок. Но не – вместо да се признае, че проблем има, общината изпраща г-ца Николова да обяснява, че хората са били проспали времето за реакция.
Градът ни (и държавата ни) щяха да изглеждат много по-различно, ако отговорниците за планове, предвиждащи паркове да стават квартали бяха подлагани на експертна оценка, разследвани за корупция, изправяни пред съда, а политическите им покровители – държани отговорни пред избирателите си.
Но не живеем в такава държава. Гражданското общество е последната линия на защита в един град, в една държава, в която институциите са на автопилот. То носи на плещите си отговорността да предпазва хората от недалновидните решения и да изисква адекватност от администрация, лишена от чувство за принадлежност към собственото си общество.
Цялата сложна машинария на местната власт е като падащ самолет без пилот, в който стюардесите сервират чай и представят неизбежния сблъсък като атракция. Гражданското общество трябва не просто да тропа по кабината, но и да вземе кормилото в ръцете си и да не го пуска, докато неговите приоритети не станат неделимо цяло от приоритетите на хората, чиято заплата плащаме, за да управляват града ни от наше име.
