ДОКЛАД
от
БОРИС БОНЕВ – ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК,
ОТНОСНО: приемане на (1) Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община (приета с Решение № 950 по Протокол № 120 от 11.10.2007 г. на СОС, последно изменена с изм. – Решение № 177 от 12.01.2021 г. на АССГ по адм. д. № 5928/2020 г.), (2) Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за общинска собственост (приета с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011 г., в сила от 10.05.2011 г. на СОС, последно изменена с Решение № 7615 от 12.12.2017 г. на АССГ по адм. д. № 2326/2017 г.), (3) Наредба за изменения и допълнения на Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община (приета с Решение № 81 по Протокол № 7 от 28.02.2008 г. на СОС, последно изменена с Решение № 294 по Протокол № 55 от 12.05.2022 г. на СОС).
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 68, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет представяме на Вашето внимание изменения и допълнения в действащата нормативна уредба на Столична община целящи интегрирането на градското земеделие в социалната и зелена политика на Столична община чрез регламентирането на механизми за достъп на градски земеделци до общински имоти и създаването на пълноценна мрежа от споделени зеленчукови градини на територията на Столична община.
При подготовката на предложените промени бе създадена работна група за актуализация на нормативната уредба на Столична община, в състава на която бяха включени експерти от Столичната общинска администрация, ОП “Софияплан”, неправителствени организации, учени, доброволци и активисти. Бяха получени предложения и становища по отношение на целесъобразни промени в нормативната уредба от следните неправителствени организации и активисти:
- Любомира Колчева – Фондация “ЕкоОбщност”;
- Дона Пикард – “Институт за изследване на обществата и знанието”, БАН;
- Никола Бончев – “Градско градинарство – София”;
- Иван Илиев – “Храна, не война – София”; и
- Божидар Емануилов – Фондация “Корен”.
ПРИЧИНИ, НАЛАГАЩИ ПРИЕМАНЕТО НА НАРЕДБИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ В ТОЗИ ДОКЛАД (съгласно чл. 28, ал. 2, т.1 от Закона за нормативните актове):
Със свое Решение № 324 от 23.07.2020 година, Столичния общински съвет прие Дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии до 2050 г., в която са заложени изготвянето на общинска програма и план за действие за развитието на градското земеделие на територията на Столична община, както и анализирането и актуализирането на релевантни общински нормативни документи с оглед на включването на градското земеделие в социалната политика на Столична община за интегриране на различни уязвими групи, както и инвестирането в производство на екологично чиста храна, включително и от градско земеделие, чиято продукция има нисък въглероден отпечатък поради ниската верига на доставка. Столична община си е поставила срок до 2026 г. да извърши следните дейности свързани със стимулирането на градското земеделие на нейната територия, включително:
- Да включи “градско земеделие” в нормативната база на СО и да актуализира на законодателната рамка, касаеща производството и консумацията на продукция от градски градини;
- Да изгради механизъм за фасилитиране, подпомагане и стимулиране на обществени инициативи, свързани с градското земеделие (подпомагане достъпа до вода, при необходимост, улесняване на достъпа до терени и др.;
- Да създаде финансови механизми за финансиране на инфраструктура нужна за дейностите на градското земеделие, когато тя е част от стратегиите и програмите на Столична община в различни направления – образование, социални дейности, управление на отпадъците; спорт и младежки дейности; и
- Да стимулира активен диалог с граждански организации, групи и активни граждани.
С този проектодоклад, приканвам Столична община, с оглед на геополитическите, икономически, енергийни и социални предизвикателства пред всяка една община в България в обозримо бъдеще, да взема проактивни действия за създаването на стабилна нормативна уредба, в която хилядите активни доброволци, активисти и организации да практикуват чисто и социално отговорно градско земеделие.
Предоставеният на Вашето внимание проектодоклад съдържа изменения и допълнения в следните няколко насоки:
- Определяне на конкретни отговорности на районните и общински администрации да стимулират практикуването на градско земеделие в СО;
- Дефинирането на “градско земеделие” в нормативната уредба; и
- Приобщаването на градското земеделие към здравните, образователни и социални дейности подкрепяни от Столична община и създаването на улеснен режим за достъп до общински терени от градските земеделци.
Градското земеделие е активно и в момента в Столична община, но е силно възпрепятстването от липсата на достъп до общински имоти. Въпреки подготвеното изследване на подходящи терени от Софияплан, достъпът до имоти остава затруднен. Според стратегията, за да бъде практикувано успешно, градското земеделие трябва да бъде интегрирано в нормативната база на Столична община с ясни технически стандарти и критерии за контрол, което да въведе активна политика за насърчаване на неговото развитие в диалог с граждански организации, групи и активни граждани.
Действията дефинирани в стратегията са свързани с дефинирането на “градско земеделие” в нормативната база на СО и изграждане на механизъм за фасилитиране, подпомагане и стимулиране на обществени инициативи, свързани с градското земеделие като улесняване на достъпа до терени.
Част от дългосрочните цели на стратегията е именно градското земеделие да бъде част от живота на града, да бъде в разцвет и много от хората сами да отглеждат храна, а младите да са информирани за веригите на доставка и земеделските практики, което им дава възможност да правят информиран избор с какво да се хранят.
С неспиращия процес на урбанизация по цял свят, включително и в България, и интензивното разрастване на градовете в космополитни центрове, местната администрация и управници трябва да действат проактивно при прилагането на нови иновативни практики за устойчиво градско развитие и повишаване качеството на живот на градските жители. Според Организацията на обединените нации, над 54 процента от населението на света живее в градове, като то ще нарасне до около 66 процента през 2050 г. Данни от НСИ показват, че между 2011-2021 година, населението на град София се е увеличило с над 13,000 души. Такава концентрация на населението в градските центрове поставя нови проблеми свързани с осигуряването на храна, ефективното използване на ресурси и борба с ефектите от климатичните промени. Редом с този процес на урбанизация, според информация от Eurostat от 2015 г., средно 8.5% от населението на ЕС не може да си позволи ястие от месо или риба всеки втори ден, като между държавите-членки този процент варира от 2.9% от населението на Финландия до 36.8% от населението на България. В допълнение, според оперативни данни на Министерство на земеделието и НСИ, българите засаждат все по-малко зеленчуци, като при някой култури, като зелето, спадът към 2021 г. е 82% спрямо предходната година.
Този доклад е продукт на дългогодишни практики от редица граждани, доброволци и граждански асоциации, както и на обширни дискусии с различни заинтересовани и ангажирани в екосистемата на градското земеделие страни, включително производители, районни кметове, организатори на фермерски пазари и тържища и граждански лидери на квартали и социални групи.
С приемането на този доклад, София ще утвърди имиджа си на зелен град и ще го постави в елитен списък от световни градове, които водят борбата срещу климатичните промени и замърсяването с новаторските си политики и технологии, ще бъде отключен цял нов икономически отрасъл с висока добавена стойност и редица положителни социални и културни ползи за местните общности, и ще се облагороди градската среда.
КАКВО Е ГРАДСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ?
През последните 15 години, градското земеделие придобива все по-голяма популярност сред управници и граждански общества като практика за отглеждане на чисти плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, подправки и билки посредством щадящи околната среда земеделски практики в споделени градини и други иновативни методи и практики в градска среда и в крайградските зони. За разлика от т.нар. класическа форма на селско стопанство и земеделие, градското земеделие използва и поддържа зелените и често запустели площи в населените места като използва типично градски ресурси (като въглеродни емисии, по-топла с 2-3 градуса околна среда, органични отпадъци под формата на компост и дъждовна вода за напояване). То стимулира пряката връзка с крайните потребители като формира част от градската хранителна система, и има пряко положително въздействие върху градската екология. Градските земеделски практики могат да допринесат за поддръжка на зелените площи в града, като в същото време отдава чиста и здравословна храна на детските ясли, градини и училища. Поради липсата на подходящи и свободни терени или парцели в града и деградация на почвите, в следствие на асфалтиране и други дейности, се етаблират други практики за отглеждане на зеленчуци и плодове като хидропоника, аеропоника, аквапоника и повдигнати лехи. Съгласно данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, 800 милиона хора по света практикуват градско земеделие.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ УЧАСТНИЦИ В ТОЗИ СЕКТОР?
Основните участници и заинтересовани страни в този сравнително нов градски отрасъл са експерти по териториално планиране и общинската администрация, от една страна, и еколози и зелени активисти, икономисти, фермери и градинари, както и граждани, квартални екипи, социални, образователни, научни и медицински организации, както и неправителствени организации, търговски лица, частни и общински фирми и широката общественост, от друга страна.
КЪДЕ СЕ ПРАКТИКУВА ГРАДСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ?
Типичните места за градско земеделие са във вътрешността на градовете или в периферните градски зони. Според Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, площите, които могат да бъдат ползвани за градско земеделие варират от тераси, балкони, покриви на сгради, частна или общинска земя (паркове, консервационни зони, покрай пътища, потоци и реки или железопътни линии), на земя собственост на държавата като дворове на училища и детски градини, терени на болници или покрай индустриални и промишлени зони в рамките на града.
КАКВИ СА ПОЛЗИТЕ ОТ ГРАДСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ?
Видовете произведена продукция в градските ферми и общностните зеленчукови градини включва зеленчуци, зърнени, листни и коренови, плодове, и месо от домашни животни (птици, зайци, кози, овце, прасета, риба и т.н.), а също и нехранителни продукти (като ароматни и медицински билки, декоративни растения, храсти, дървесни продукти и пр.) или техни комбинации. Често се предпочитат по-нетрайни растителни и животински продукти със сравнително по-висока стойност.
Градското земеделие спомага за създаването на градове, които са издръжливи на екологичните проблеми на 21 век като климатични промени, замърсен въздух, осигуряване на достъп до качествена храна на населението и уязвими групи, и укрепване на физическото и психическо здраве на градските жители. Във връзка с осигуряването на достъп до качествена храна, доклад на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, твърди, че при развита мрежа от градски земеделци и споделени градини в един град, между 20% и 60% от нуждите на едно семейство могат да бъдат покрити от продукция реализирана с градско земеделие (Pro-poor legal and institutional frameworks for urban and peri-urban agriculture, FAO, 2012).
Инициативи свързани с градско земеделие могат да послужат за изпълнението на много конкретни градоустройствени, социални и културни цели на София, като достъп до качествена храна, увеличаване на хранителната грамотност, подпомагане на природосъобразен начин на живот на жителите на града, обучение за професионални умения, заетост и изграждане на общност, създаване на нови работни места, оползотворяване на пустеещи общински терени и демократизиране на комуникацията с общината, създаване на допълнително озеленяване. Пакетът от мерки, които предлагам в този доклад, ще спомогне за изграждането на нови стратегии за внедряването на градското земеделие и други зелени политики в обществото и ще бъде в синхрон със “Зелената сделка” предлагана и очаквана от ЕС.
Основните ползи свързани с градското земеделие са:
1. Икономически въздействия
Градското земеделие стимулира развитието на микро предприятия и социално предприемачество в този нов производствен отрасъл, както и свързани услуги към него – през производство на необходимите суровини и материали, обработка, маркетинг, опаковане, и продажби (през общински тържища, местни фермерски пазари или чрез директни доставки) и различни други услуги. Отглеждането на собствени хранителни продукти в кварталните градски градини също така спестява разходи на домакинствата, скъсява веригите за доставки, намалява СО2 емисии. Чрез включването на групи в риск от бедност в градското земеделие, те могат да набавят нужните за своята прехрана пресни хранителни продукти, което да облекчи значително техния бюджет. Според изследване, градските споделени градини могат да произвеждат продукция на стойност между 500-2000 долара на семейство на година, а всеки 1 долар инвестиран в такива градина има шесткратна възвръщаемост.
Започната през 2013 г., частна инициатива за градско земеделие в град Кливлънд, щат Охайо, САЩ (Green City Growers Cooperative), която отглежда подправки и зелени салати на площ от 5 декара чрез хидропоника, залага да наеме 35-40 работника на пълно работно време и да акумулира над 65,000 долара печалба от продажби за 8 години. Друга подобна инициатива в град Детройт (SHAR – Self-help Addiction Rehabilitation), водена от 7 местни университета и над 50 местни доброволчески организации, цели да обработва над 30 декара земя, в която да отглежда зеленчуци, и да създаде 150 работни места за първите 6 месеца, и до 3,500 постоянни работни места за следващите 10 години, като заплащането да бъде между 10-12 долара на час за работниците.
Отглеждането на продукция в градски ферми позволява по-високи добиви поради намаленото влияние на околната среда и на сезонността при разнообразните видове земеделски култури, съчетано с по-широкото използване на иновативни технологии, които позволяват отглеждането на плодове и зеленчуци извън сезона им (чрез оранжерии, хидропоника и отглеждане на изкуствена светлина).
2. Социални въздействия
Градското земеделие е една от стратегиите на много европейски градове за намаляване на бедността и социална интеграция, което води и до намаляване на престъпленията и опазване и поддържане на обществения ред в кварталите с градини за градско земеделие, както и като инструмент за физическо и психическо разтоварване и намаляване на стреса на градските жители и терапия на хора с двигателни и психични проблеми.
Добър български пример за инициатива с такива цели е социално предприятие “Чудната градина” в Добрич, на което е предоставен общински имот от местната администрация, където млади хора с интелектуални затруднения отглеждат различни цветя, а продукцията се продава и на фермерски и общински пазари в града. В община Троян, общинската оранжерия и овощна градина, които се обработват от доброволци, осигуряват здравословна, местно отгледана, храна за детските заведения в района. Успешни примери от София е зеленчуковата градина “Светът на Мария” в кв., Надежда, която ползва градското земеделие като част от социалната подкрепа, която предоставя на хора с интелектуални затруднения, както и работата на еко-инициатива “Храна, а не война” и зеленчукова споделена градина “Градина ЗаДружба” за хора в нужда.
В Барселона, проект на градската администрация и общински институт за хора с увреждания през 2016 г. предоставя 8 площи на покривите на общински административни сгради на асоциации подкрепящи с хора с психични проблеми и физически увреждания с цел отглеждане на плодове и зеленчуци чрез хидропоника. В споделената градина работят над 170 души от 15 различни асоциации и НПО-та, които отглеждат 14 вида зеленчуци, и през 2020 г. инициативата произвежда 3590 кг. храна като излишъка се дарява на местни благотворителни организации и социални кухни.
В Солун, към Солунската психиатрична болница е създадено социално предприятие по градско земеделие. Работата на пациенти в градската градина е част от терапията на зависимости от наркотични вещества като най-вече предпазва хората, прекарали курса на лечение, от повторно прибягване към употреба на наркотици.
В градове като Ню Йорк и Чикаго, инициативи за градско земеделие като Added Value Farm и Growing Home реабилитират младежи в проблемни райони, бивши затворници и бездомни хора като ги обучават и по-този начин им дават по-добри умения, с които да излязат на пазара на труда. Според анализ на Growing Home инициативата в Чикаго, 95% от бившите затворници, които работят в градините не се връщат в затвори, при средно ниво на повторно попадане в затвор от 50% в щата Илинойс.
Градските ферми и градини предлагат на гражданите и възможности за развлечение (като места за посещение, за купуване на пресни храни директно от производители, за опитване на ястия, приготвени със свежи продукти на място, за разглеждане на специфични съоръжения, биометоди за оптимизиране на ресурси и отглеждане на продукция) или като чисти и безопасни места за създаване на курсове, презентации и работилници с образователна цел (за хранителна грамотност, обучение за професионални умения, заетост и изграждане на общност, запознаване на деца, ученици и подрастващи с животните, екологията и това как се произвежда храната, която консумираме и т.н.).
3. Принос към градската екология и климат
Градското земеделие е част от градската екосистема и може да играе роля в управлението на градската екология, климат и зелена система. Градове като София произвеждат все по-голямо количество органични отпадъци и градското земеделие може да помогне за разрешаването на проблеми със сметосъбирането и третирането на градските отпадъци като ги превръща в производствен ресурс. В много градове, включително в София, съществуват местни и общински инициативи за събиране на битови отпадъци и органичен боклук от пазарите за плодове и зеленчуци и от домакинствата за производство на компост или фураж. Този компост се използва от градските фермери като алтернатива на химически и неорганични торове, което предотвратява замърсяването на подпочвените води. Такъв тип ферми също така използват градските дъждовни води за напояване, като непременно са обвързани със системи за пречистване и повторна употреба на водите. Технологии като хидропоника, аквапоника или органипоника, капково напояване, и нулева обработка на почвата (“no till farming”), които намират широко използване между градските фермери, намаляват значително нуждата от вода и риска за здравето свързан с вредители в почвата и по растенията. Градското земеделие оказва и положително въздействие върху изчистването и „позеленяването“ на града, като превръща пустеещите междублокови пространства и площи в покрайнините на града, както и буферни и резервни незастроени зони, в зелени зони с положителен ефект върху микроклимата (сянка, балансиране на температура, намаляване и ‘задържане’ на въглеродните емисии, ограничаване на прахови частици във въздуха, намаляване на повърхностния отток на дъждовните води и задържането им в градината и оттам повишаване на влагата на въздуха, подобряване на циркулацията на въздуха).
В допълнение, отглеждането на пчели в градски условия е основна част от този отрасъл. Чрез стимулирането на градските фермери да използват неизползвани площи за зеленчукови градини и пчелини, се отключват редица ползи за цялата околна среда свързани с функцията на пчелите да опрашват растенията. Примери за отглеждането на пчелини в градска среда има от различни градове в Европа, като особено интересна инициатива е тази за отглеждането на кошери на покрива на оперите в Париж и Виена. В София от няколко години работи Музей на пчелата, който е разположен близо до метростанция „Г. М. Димитров“. Според граждански организации над 200 човека отглеждат пчели в София, като кошери са слагани на тераса на НДК и на покрива на хотел „Хилтън. ЕС по Програма УРБАКТ е подкрепил и удостоил с титлата Добра практика проекта „Пътят на пчелите“ (http://urbact.eu/bee-path), който стартира през 2015 г. и се изпълнява от община Любляна (Словения). „Пътят“ е проектиран така, че посетителите да могат да разберат значението на пчелите за оцеляването и безопасността на нашите храни, да открият необходимостта от меда в ежедневната ни диета, също така да научат повече за пчеларската култура. В инициативата участват различни заинтересовани страни: образователни, културни и здравни институции, предприятия, неправителствени организации и, разбира се, пчелари. Любопитно е, че две трети от общата площ на Любляна са селски райони, в които функционират 826 ферми. Подобни практики са постижими и наложими в София с оглед на все по-острите екологични проблеми, с които жителите на градове из цяла България се сблъскват.
Градското земеделие е част от концепцията за кръгова икономика, опазването на биоразнообразието и намаляване на вредните емисии, които са в основата на зелената сделка по която се очакват сериозни финансирания.
ПРИМЕРИ ЗА УСПЕШНИ ПРАКТИКИ ПО СВЕТА СВЪРЗАНИ С ГРАДСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ
бновяеми енергийни източници – http://gothamgreens.com/(link is external). Тя произвежда близо 10 милиона едногодишни растения без никакви пестициди – в това число листни зеленчуци и билки. Изоставен офис в Хага е преобразуван в оранжерия на покрива, а на етажа под него е поместена рибна ферма. В тази бетонна сграда в Хага се намира модерен експеримент: най-голямата градска ферма в Европа. Домати, зеленчуци и модерните „микро-зеленини“ растат на 1 200 кв. м. в оранжерия на покрива. Надеждата на инициативата е да обслужва 900 местни семейства плюс ресторанти и училище по готварство със своите 50 тона зеленчуци годишно и рибата от фермата на шестия етаж. Собствениците на фермата вярват, че през идните години това ще се превърне в най-важната пазарна ниша – на храни с високо качество от местен, прозрачен източник.
Анализи от практиките за градско земеделие в два европейски града – Болоня и Амстердам – говорят за огромния потенциал за сериозно производство скрит в неизползваните градски площи. Наблюденията в Болоня сочат, че градините на градските покриви могат да осигурят повече от три-четвърти от зеленчуците, които градът консумира, или повече от 12, 500 тона зеленчуци годишно. В Амстердам изследванията показват, че 12.5% от повърхността на града (без да броим покривите, парковете и частните имоти) лесно може да бъде преобразувана в място за производство на хранителни продукти. По този начин могат да бъдат осигурени зеленчуци, подправки и плодове за 25% от населението на града. Ако този резултат се съчетае с покриви, подземни площи, частни имоти и места на закрито, числото може да нарасне до 90% от населението на града. Редица учени – като професор Диксън Деспромиер от Колумбийския университет (САЩ) – наричат това „начин за изхранване на световното население през 21 век“, който придобива все по-големи размери.
Относно градското земеделие и неговото място в дневния ред на Европейския съюз (в отговор на Глобалния Дневен ред – Agenda 2030), по проект на COST (The European Cooperation in Science and Technology) наречен Urban Agriculture Europe, е разработен европейски подход за градско земеделие. Основните заключения и важни препоръки на база на анализ на съществуващите практики на градско фермерство в над 25 държави (вкл. и в България) са поместени в книгата „Градско земеделие в Европа “ („Urban Agriculture Europe“).
Основните заключения на изследването са, че развиването на политики свързани с градско земеделие имат директен ефект върху бизнес средата, зелената инфраструктура, градската култура на града, както и по-ефективното използване на ресурсите и рециклирането на битови отпадъци.
Според доклада, градските фермери и земеделски предприемачи могат да допринесат към съществуващия традиционен земеделски отрасъл, както и да бъдат съществени икономически играчи в сектора на производство и преработка на храни чрез имиджово разграничение от големите търговски вериги, като например чрез отглеждането на традиционни/местни сортове плодове и зеленчуци от тези за масова консумация или чрез различни начини на отглеждане и производство на земеделски култури (включително чрез традиционни за българския бит техники на отглеждане, или иновативни технологии като хидропоника, аквапоника и повдигнати зеленчукови лехи), както и поради по-ниската цена на производство и близостта на фермите и тяхната прясна и свежа продукция до крайния потребител.
Според доклада, освен производството на храни, градското земеделие има и косвен икономически принос в градовете като допринася за екологичните функции на един град, включително върху управление на водите и контрол на наводненията, социалните грижи и социалната кохезия, организирането на образователни и социални дейности, управлявано зелено открито пространство, агробиоразнообразието, както и поддържането на културните и природно наследство в градовете.
В заключенията на доклада, основен фокус имат позитивите от градското земеделие върху така наречената “Зелена Инфраструктура на Европейския Съюз”. Зелената инфраструктура се дефинира от Европейската Комисия, в своето комюнике Green Infrastructure (GI)—Enhancing Europe’s Natural Capital (2013), като стратегически планирана мрежа от природни и полуприродни области и площи, проектирани и управлявани с цел предоставяне на широка гама от екологични и климатични ползи. Зелената инфраструктура е основна цел в политиките за планиране на европейско, регионално и местно ниво. Тя може да се счита за един от основните инструменти за постигане Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие 2030 (2020).
Зелената инфраструктура предоставя на градското общество множество предимства едновременно, които често са наричани “еко услуги” или “еко ползи” като мултифункционални силни и защитени системи на гори и земеделски терени, инвестиции и заетост, туризъм, образование, здраве и благосъстояние, по-ефективно използване на природни ресурси, намаляване на ефекта от промените в климата, управление на води, управление на почва и земя, предотвратяване на бедствия, консервационни цели, по-малко замърсяване от транспорт и от използването на енергия. Градското земеделие може да спомогне за горе-изброените цели, съответно, чрез по-висок процент на залесяване и по-високо ниво на опрашване в градска среда, заетост в земеделие и инвестиции свързани с поддържането на градските градини, развлекателни и образователни дейности в градините заедно с експерти и доброволци земеделци, по-добро физическо и психическо здраве чрез градинарство, поддържане
