Красив паваж – мисия възможна

Човек и добре да живее, понякога му се налага да излезе и да стъпи върху нашенски паваж. И тогава му настръхва косата, защото попада в реалността на софийските улици. А тя е дупки, пропадания, изровени павета и силно натоварени булеварди, наредени с гранит. Както всяко нещо, така и паветата си имат своите предимства и недостатъци. Кое обаче преобладава? Много хора не харесват паветата, и с основание. Чия е вината за това и могат ли настилките от естествен камък да бъдат добре изпълнени и по-подходящи от асфалтобетона в определени случаи?

ПЕТ ПРАВИЛА ЗА ДОБРЕ НАРЕДЕНИ ПАВЕТА

Какви са предпоставките настилка, изградена от паваж, да изглежда добре и функционалността ѝ да се запази за дълъг период от време?

Ето пет основни правила при подредбата на паважи :

  1. Добър проект

Проектът трябва да заложи всички необходими нормативни изисквания и функционални решения, които да осигурят дълготрайността и качеството на настилката още на етап планиране. От голяма важност е да има предварително изготвени детайли за зоните с особености или необходимост от преоформяне на начина на подреждане на настилката.

  1. Устойчивост на пътната основа

Цялото натоварване, на което е подложена пътната настилка от превозните средства, се предава на основата, върху която е положена. Независимо дали говорим за асфалт или павета, за да се съхрани тяхната здравина по-дълго те трябва да бъдат изградени върху здрав пласт от трошен камък. Често пъти се налага пластовете да бъдат повече от един, за да могат да са достатъчно устойчиви. Размерите на отделните камъчета във всеки пласт също са от значение. Те трябва да са такива, че след като се уплътни фракцията, да се създаде минерален скелет без празнини за максимална устойчивост. Правилното оразмеряване на пътната основа е определящо за функционално свързаните настилки и плочи. Стандартите за проектиране на горното строене на зоните за движение, са решаващи за дебелината на предпазващите от замръзване носещи слоеве. Трябва да се прецизира класът на натоварване, на който настилката трябва да отговори. Транспортното натоварване, климатичните условия в региона, както и параметрите, свързани със земната основа, са решаващи за определянето на класа на натоварване..  Като се вземат предвид тези основни изисквания, е възможно да се разработи дълготрайна концепция, съобразена с конкретния строителен казус. В допълнение към ежедневната експлоатация трябва да се предвидят и възможните специални стресове като отклонения или специални събития.

  1. Добро оттичане на повърхностните и дрениране на подпочвените води

Доброто отводняване е особено важно условие за паважните настилки, защото задържането на вода по повърхността води до отмиване на запълнените с пясък фуги и „разхлабване на превръзката” и в резултат се получават дупки и разпиляни павета. Водата в пътната конструкция може да доведе и до преовлажняване на естествената почва под носещите пластове, което да компроментира цялата конструкция. При задържането на прекомерна влага и цикличното замръзване и размръзване на почвите е възможно слягане, тоест да се компрометира настилката. 

  1. Избор на подходящ размер павета и “превръзка”

В зависимост от зоната на изпълнение и визуалните изисквания към паважните настилки биха могли да бъдат предвидени различни методи за полагане на паветата, различни размери и обработки на гранитните, базалтови, сиенитни и др. кубове. Не всички павета са подходящи за всички видове “превръзки”. Често пъти бихме искали да постигнем определен визуален резултат с наличните материали, но при паветата това не винаги е възможно. Размерите и формите, както и еднаквостта на отделните павета са определящи за това каква превръзка да бъде избрана. Основните размери паваж са: мозайка 5/5/5; дребен паваж 10/10/10; едър паваж 15-20/12.

  1. Спазване на основните правила за полагане на паважни настилки

Основните правила за работа стриктно трябва да се спазват при класическото подреждане на паважните настилки. Посоката на работа винаги е от ниска към висока точка, като за равниността и спазване на нивелетата се използват предварително нивелирани шнурове. Отделните павета се поставят върху пясъчна “възглавница”, като материалът трябва да е не повече от 4 см., за да се осигури достатъчна носимоспособност на основата и да се предотврати “плаването” на паветата. По-голямата дебелина на пясъчната “възглавница” (особено ако е с неподходяща зърнометрия) е предпоставка за задържане на вода и нейното замръзване, което би довело до разместването на паветата и образуването на пропадания. Всяко паве се поставя и се намества с чук, с 3 до 5 удара. Това се прави с цел пясъкът под паветата да бъде равномерно уплътнен след първоначалното им полаганене. За различните големини паваж се използват павьорски чукове с определена маса: за мозайка – 500 гр.; дребен паваж – 900 гр.; едър паваж – 2000 гр.

Допустимата фуга между отделните камъни за мозаечните паважи е 5 mm, за средните – 10 mm, а за едрите – 15 mm. След като се нареди определена площ, тя веднага се засипва с пясък, който се разнася във фугите. Не е допустимо преминаването на механизация, преди настилката да бъде уплътнена с виброплоча, чиято маса също зависи от размера на паветата, и фугите да бъдат повторно запълнени.  Важно е използваният пясък да бъде максимално сух, за да запълни фугите напълно.

Всички тези мерки променят качествата на крайната настилка и изборът на най-подходящите материали, превръзка и метод на полагане са от изключително значение за това как ще изглежда павираното пространство след 10 или 20 години. Предвид, че работата се извършва ръчно е задължително да се спазват всички правила за редене, както и да се осъществява непрекъснат контрол.

Видове конструкции

Конструкциите, които биха могли да се изпълнят за настилки от естествен камък, са два вида: свързани и несвързани. 

➤ Несвързаните са описани по-горе  и се изпълняват върху пясък. Предимството им е, че те биха могли да се пренареждат многократно, без да се променя характеристиката им. Полагането на този вид настилки има вековна традиция, но също така има и недостатъци, и достига границите си при големи натоварвания.

➤ Свързаните са тези, при които настилката е подредена върху свързан водопропусклив слой подложка, върху която се нареждат паветата, лепилна суспензия и павета с водонепропусклив фугиращ пълнеж, базиран на реактивни минерални компоненти и специални свързващи вещества. Този тип конструкция е подходяща за пространства с необходимост от интензивно почистване, измиване и голям пешеходен трафик, защото запълнените по този начин фуги не се отмиват, могат да се почистват с високо налягане и равността на настилката е подходяща дори за обувки с висок ток.

Особеността е, че така изградената конструкция има по-големи температурни деформации, които трябва да бъдат неутрализирани, за да не се деформира настилката при топло време. За целта се изграждат така наречените дилатационни фуги през определено разстояние, които поемат деформациите и настилката запазва първоначалния си вид. Именно липсата на такъв детайл при изграждането на ул. “Граф Игнатиев” е причина за част от проблемите, които наблюдаваме по нея – надигането на паветата през топлите дни.

➤ Принципни разлики между свързаните и несвързаните конструкции 

  1. Несвързани При несвързаните настилки, натоварването се прилага предимно чрез паветата при пряк допир от колелото. При търкаляне на товара, силата се движи от средата на камъка през ръба на павето до следващото паве.

    Свързани В свързаните конструкции, товарите се разпределят върху по-голяма площ и триенето при спиране, тръгване и търкаляне не оказва негативно въздействие върху отделните павета. Всички отделни елементи са свързани и работят заедно.
  1. Несвързани Значителна част от силите се разсейват в съединителната фуга. При тази вълнообразна деформация на повърхността, възникват силни механични сили, които могат да доведат до раздробяване на материала във фугата. 

    Свързани Монолитните фуги са по-устойчиви, спомагат за по-доброто разпределяне на товара към основата и съседните павета.
  1. Несвързани Натрошеният фугиращ материал може да пропадне в дрениращата подложка и да намали водопропускливостта ѝ. В резултат на това фугата, която вече не е запълнена, не може да предава никакви сили и превръзката се разхлабва.

    Свързани Опасността от раздробяване на свързаната фугата от прякото осово натоварване е незначителна при добре изпълнена основа и хубаво запълнени фуги. Фугите се разрушават при не добре оразмерени температурни деформации.
  1. Несвързани Несвързаната конструкция не може да предава напрежения на опън. С нарастващото съотношение на размерите на камъка спрямо дебелината, страната, обърната встрани от товара, може да се повдигне от центъра на тежестта. Фугиращият материал би попаднал под камъка или плочата. Резултатът са кухини и явлението “плюещи плочки” , което води до разрушаване на настилката/счупване на плочата.

    Свързани В монолитните конструкции, опънните напрежения се разпределят по-добре и опасността от разместване на настилката е значително по-малка. А, ако това се случи, би било в следствие на компрометирана или не добре изпълнена основа. 

От тази гледна точка са очевидни предимствата на свързаните конструкции, като те най-лесно могат да бъдат обобщени така:

  • Хомогенно разпределение на натоварването върху голяма площ;
  • Без механично напрежение от усукващи движения;
  • Фугите в зоните с голям наклон не се отмиват при силни валежи;
  • Без изпразване на фуги поради засмукващия ефект на преобръщането на гумите;
  • Без мръсни или зелени фуги;
  • Без изсъхване и разпрашаване на фугиращата смес; 
  • Опции за интензивно механично почистване с високо налягане или измиване;
  • Ниски разходи за поддръжка – не е необходима периодично запълване на фугите.

“Превръзки” и начини на подреждане

“Сегментна арка”

Един от най-разпространените по нашите ширини начин за подреждане на паважите е така наречената “сегментна арка” /гер. segmentbogen/.

За този тип превръзка са подходящи павета с трапецовидна форма, които да позволяват подредбата на дъги без да остават празнини между отделните камъни, по-големи от 10 мм. Върхът на дъгата винаги трябва да сочи по посока на изкачването на терена, т.е. ако надлъжният наклон на пътя се промени, се сменя и посоката на редене на паважа. Така трябва да бъде оформена най-ниската точка на дадена пътна отсечка и подредбата на паважа да се преоформи по начина, показан на схемата.

За всички паважни настилки е важно да бъде осигурен достатъчно голям напречен наклон и добра възможност за бързото оттичане на повърхностните води чрез улични оттоци, линейни отводнители и Rinne (специално оформено понижение до бордюра, което помага за по-бързото оттичане на водата.) 

Ширината на “арката” се определя от размера на паветата, които ще бъдат използвани, така и от общата широчина на пространството, което трябва да бъде павирано.

“Рибени люспи”

Друг познат начин за подреждане на паважа е /Schuppenbogenverband/ или  “Рибени люспи”. Един от най-красивите площади в София – “Бански”, е павиран точно по този начин, с лека модификация. Характерната, повтаряща се шарка обаче присъства и се е превърнала в неразделна част от площада.

За този вид подредба на паважа отново са подходящи трапецовидни камъни с различен размер, които да могат да се подредят с минимална фуга, затова тази е една от най-трудните за изпълнение превръзки, която изисква голямо майсторство. Това е класическият изглед на подредбата, като при нея височината на фигурата е равна на два пъти ширината ѝ. За да бъде изпълнена, трябва в най-изпъкналата част от дъгата да бъдат избрани най-големите павета, а в краищата най-малките – така се оформят дъгите.

Както при всички останали подредби, когато става въпрос за павета, е важно отделните камъни да са разминати на минимум ⅓ от дължината на страната си, за да бъдат запънати един в друг и да не се позволява разместването им при преминаване на автомобили по настилката.

“Редове” 

Това е най-логичната подредба, но като че ли не сме свикнали да я виждаме. Така, защото за този тип превръзка са необходими добре оформени павета с кубична форма и прави ръбове. Може да се изпълнява с всеки един размер камъни. Важно е всеки ред да бъде с еднаква ширина от край до край. Редовете се разполагат перпендикулярно на оста на пътя или по късата страна на даденото поле. Задължително се прави “Leufer”/рамка по външния контур и около всеки капак или шахта.

➤  “Диагонал”

Това е още един вид превръзка, която се използва за подреждането на паважните настилки. Тя е добре позната на столичани, защото емблематичните за София жълти павета са подредени точно така.  Започва се от бордюра, като първо се нареждат петоъгълните камъни,  които да поведат редовете под 45 ͦ ъгъл спрямо оста на пътя. За гранитните паважи не е от значение дали широчината на платното е кратна на размера на паветата, защото размерите им варират и биха могли да бъдат напаснати в зависимост от необходимостта. При клинкерните павета обаче нещата са малко по-различни. Това се дължи на точните им размери и необходимостта широчината на пътното платно или пространството, предвидено за павиране с този тип настилка, да бъде съобразена с размера на кратния брой, павета които ще бъдат поставени. Върхът на растера на настилката винаги се разполага по посока повишаване на надлъжния наклон.

➤ “Пассе” 

Привидно хаотично наредени камъни, при подредбата на които обаче всъщност има правила. Първо е добре да кажем, че има два различни варианта на тази подредба, като основната разлика е в начина, по който се започва:

  • С начална дъга – това е единият вариант за започване на превръзката. След като се нареди “рамката” на площта, която трябва да бъде павирана, се правят малки дъги, използвайки трапецовидни камъни. Това се прави, за да се поведат “редовете” с ъгъл 45 ͦ спрямо контура на цялото пространство.
  • С триъгълници – тук вместо цели камъни се използват триъгълни такива, за да се постигне желаното разположение на отделните павета и на редовете, които образуват.

“Jeder Stein passt” –  всеки камък пасва. Това е мотото при подредбата на този растер. За него са подходящи различни по големина павета, защото е необходимо фугата да бъде прекъсната на всеки 4 до 6 камъка в един ред . А това става, като следващият камък е по-голям или по-малък. Тази “превръзка” е една от най-старите, защото не е необходима прецизна обработка и правилна форма на паветата, а могат да се използват дори тези парчета, получени при цепенето на скалата, които са нестандартни и неподходящи за останалите подредби на паважната настилка. 

 “Рибена кост” Една подредба, която по-скоро свързваме с паркета вкъщи, отколкото с паветата на улицата. Тя притежава отлични визуални характеристики и би могла да внесе разнообразие в пейзажа на града. За нея са необходими подходящо обработени, продълговати елементи с правилна геометрия, за да се постигне желаната шарка.

Устойчивост и естетика

Настилките от естествен камък са едни от най-устойчивите на външни въздействия и дълготрайни като визия, разбира се, ако са добре проектирани и изпълнени. В редица европейски градове именно паважите и мозайките са неразделна и дори характерна част от градския пейзаж. Чрез комбинациите на различни типове павета биха могли да се постигнат визуални резултати, които са недостижими за алтернативните унипаважи, бетонови и асфалтови настилки. Паветата имат безкрайно много варианти на подреждане в зависимост от формата, размера, цвета и количеството си. За съжаление, те са трудни за обработка и значително по-скъпи от останалите “имитиращи продукти”, но за сметка на това имат изключително дълъг живот. Често пъти желанието за използването на наличните павета предопределя начина, по който трябва да бъдат подредени. Това обаче не означава, че не трябва да се инвестира в нови, качествени и красиви настилки с подходящи визуални и механични качества за даденото пространство. 

В съвременния свят на силно урбанизирани територии е важно да се инвестира в качествена градска среда и да не се подценява потенциалът на на пръв поглед неугледни пространства. Подмяна на настилката и създаване на акцент може да подобри и оживи градското пространство.

Коментари

коментари