Проект - 07/01/2019
Категория: Управление и финанси
Вече ви разказахме за проблемите с паркирането в София и възможните им решения. Показахме че ЦГМ, институцията натоварена с отговорната задача да управлява паркирането в София, не прави нищо за дългосрочно и устойчиво решение, а просто чертае с боя по асфалта. За последните 10 години, въпреки че се събират по 50 млн. лв. всяка година, няма построен нито един нов публичен гараж или многоетажен паркинг. Това е ясен сигнал, че ръководството на центъра за градска мобилност не се справя с възложените му задачи и не може да управлява милионите събрани от софиянци. Тези #ВидимиРезултати изглежда не трогват нито кмета Йорданка Фандъкова, нито общинските съветници – въпреки многобройните скандали, съмнения за корупция, нагласени поръчки, новото ръководството продължава по старому. Изглежда, че никой не вижда проблем в непрозрачността на общинското дружество и начинът, по който се разходват десетки милиони левове.
[spasi_sofia_promo_post id=“3519″ caption=“Прочети също“]Тази повсеместна незаинтересованост и безотговорност не бива да продължава – гражданите трябва да получават видими и ясни резултати срещу своите такси и данъци. Крайно време е да бъдат предприети организационни мерки, които да задължат дружеството да започне да изпълнява функциите, заради които съществува.
Затова предлагаме нов прозрачен механизъм, по който да се разпределят и инвестират 50-те милиона лева, събрани от платеното паркиране в София. Този механизъм ще задължава Столичната община да инвестира тези приходи в решаването на проблемите с паркирането, тротоарите и градския транспорт. Предложението ни гарантира, че наличният финансов ресурс ще бъде използван за водене на истинска транспортна политика, а гражданите ще знаят точно какво се подобрява с техните пари.
Вече внесохме мотивираното ни предложение в деловодството на Столичната община, за това парите да се разпределят по равно за решаването на проблемите в три стратегически важни градски сектори:
34% от годишните приходи от такса Синя и Зелена зона, предлагаме да бъдат инвестирани в изграждането на подземни, наземни или етажни паркинги. Проблемът с паркирането не се ограничава само в центъра на София, където дори площадите и тротоарите около най-емблематичните сгради са окупирани от хиляди автомобили. В кварталите пък, планирани за далеч по-малко жилища и автомобили, на практика няма дори елементарни условия за паркиране.
Намиране на решение за паркирането в рамките на историческия градски център е сложна, но не невъзможна задача. Доказват го не само европейските, но и балканските столици – в Белград само в центъра има 7050 места в общински многоетажни паркинги, докато в Скопие числото е 2516. Колкото и да се въвеждат мерки за дестимулиране на навлизането на автомобили в центъра на София, не можем да избягаме от факта, че в района има много жилища, бизнес и административни обекти, част от които се нуждаят от автомобилно обслужване. Затова дори в европейските градове, които са пример за човешка инфраструктура, ориентирана към устойчиви методи за мобилност, съществуват подземни или етажни паркинги, които да осигурят нормални места за паркиране, на онези без друга алтернатива.
[spasi_sofia_promo_post id=“3541″ caption=“Прочети също“]
Такива могат да се построят под големите училищни дворове, градски пространства или площади. Бул. Македония, пл. Руски паметник, пл. Възраждане и бул. Стефан Стамболов са идеални локации за тази цел. Етажни гаражи могат да бъдат направени на мястото на недовършените сгради в комплекса на Медицинска академия, с което веднъж завинаги да бъде решен проблемът с паркирането около болниците. Недовършените подземни паркинги при метростанциите Централна гара и Стадион Васил Левски пък трябва да са част от Синята зона, а не от системата на буферни паркинги, тъй като се намират в центъра на града.
Пример за многоетажен гараж от гр. Скопие
Само постоянното инвестиране в комплексна и модерна инфраструктура ще сложи ред в паркирането в центъра и ще освободи улиците и публичните пространства от паркирани автомобили. Това, разбира се, няма как да се случи за 1 или 2 години, но вече повече от 10 дори не сме започнали да работим за това. Необходимо е последователно инвестиране в рамките на няколко мандата, а средствата от платените зони, в размер на 15 млн. лв. всяка година, дават нужната финансова стабилност.
В кварталите проблемът е още по-сериозен, тъй като често зелените площи, тротоарите, междублоковите пространства и даже детските площадки са превърнати в кални паркинги. Въпреки нарастващата моторизация, бурното и хаотично строителство, до момента Столичната община не успя да построи нито един етажен паркинг в жилищните комплекси.
Затова предлагаме в най-кратки срокове да се изготви програма за строителство на етажни паркинги от лека конструкция, започвайки от най-големите столични комплекси. Много междублокови пространства все още не са застроени и дават възможност за сериозно увеличение на броя регулирани места за паркиране, без да се налага отнемането на допълнителна площ. Чрез изграждането на двуетажни паркинги по подобие на тези в Скопие ще имаме двойно увеличение на наличните паркоместа без да се заема допълнителна площ. Тези гаражи ще освободят зелените и развлекателни площи и ще позволят тяхното облагородяване и ползване по предназначение, а леката им конструкция дава възможност за допълнително подобрение на градската среда чрез озеленени стени, например.
Изграждането на етажни гаражи за около 150 места струва не повече от 500 000 лева, като те биха били изключително подходящи за софийските условия. Могат да бъдат построени за няколко месеца, с което дългогодишният проблем с паркирането да бъде решаван бързо по квартали. Ако всички 15 милиона лева бъдат инвестирани в строителство на монтажни паркинги в кварталите, то тези средства ще бъдат достатъчни за изграждането на около 5000 нови паркоместа за една година! Така само за няколко месеца, живущите в района ще усетят значително подобрение, а след няколко години на последователни инвестиции, софийските квартали получават шанс да станат комфортни и приятни места за живот. Крайно време е този проблем да бъде решен бързо и интелигентно, като средствата от Синя и Зелена зона осигуряват необходимия ресурс за започване на програмата.
На всички ни е известно, че градският транспорт на София не може адекватно и качествено да задоволи транспортните нужди на столицата. От години транспортната задача (общият брой километри, които градския транспорт извървява) се намалява, заради което все по-малко превозни средства обслужват линиите, а интервалите се увеличават. В резултат често по основни линии се чака и по над 20 минути. За сравнение, годишната транспортна задача през 2012г. е била над 74 млн. км., а през 2017 под 60 млн. км., въпреки новите удължения на метрото. За да живеем в приятен и подреден град, които не зависи само от автомобилното движение, тази опасна тенденция трябва да се преобърне още сега.
Логично е част от парите събирани от паркирането да се заделят за развитие на градския транспорт, който да бъде реална транспортна алтернатива за придвижване в града. Рестриктивните мерки, каквато е платеното паркиране, винаги трябва да бъдат придружавани от поощряващи – повече и по-качествен градски транспорт. Само след прекратяване на зависимостта на гражданите от личните автомобили, градските политики за чист и приятен град могат да бъдат успешни.
По тази причина предлагаме една трета от приходите от Синя и Зелена зона да се инвестират в развитието на градския транспорт. С подобна сума може да се увеличи транспортната задача с около 4 млн. км. годишно или около 6,66% увеличение на общия годишен пробег. Това осезаемо ще намали времето за чакане по спирките и ще позволи разкриването на нови линии. Алтернативно, всяка година може да се купуват по 5 нови модерни трамваи или около 30 модерни съчленени автобуси, които да направят пътуването по натоварените линии (111, 204, 72) далеч по-комфортно.
За трагичното състояние на базовата инфраструктура в София няма нужда да говорим – всеки ежедневно се сблъсква с непроходими тротоари, дупки по улиците и неработещи, изкривени и ръждясали осветителни стълбове. Това е недопустимо за столицата на европейска България и затова средства за цялостен ремонт на много повече улици трябва да бъдат намерени незабавно. 15 млн. лв. допълнително за цялостен ремонт на уличната инфраструктура в районите с платено паркиране ще представлява увеличение с около 50% спрямо отделянето досега и е възможност за качествена и много по-бърза промяна на градската среда в София.
Събраните средства обаче, не трябва да се управляват и инвестират от ЦГМ – общинско дружество с коренно различни функции, задължения и експертиза от ремонтирането на кварталната инфраструктура. Ако таксите от Синя и Зелена зона остават в районните кметства, те няма да бъдат васали на голямата община и да зависят от благоволението ѝ, за да им бъде отпуснат поредния транш от жълти стотинки за кръпки тук-там. С повече пари, районните кметове ще бъдат далеч по-мотивирани да работят усилено за подобряване на уличната и тротоарната мрежа. Този модел ще позволи и ремонтирането на улиците и тротоарите в останалите райони на София да се случва с по-високи темпове и ще покаже, че има воля за финансова децентрализация.
Освен чисто практически, тук възниква и морален въпрос – защо парите от паркирането не се инвестират обратно в кварталите, където хората плаща? Справедливо ли е гражданите да не усещат никакви реални подобрения в градската среда, въпреки че от години плащат за паркиране пред домовете си? На мнение сме, че сегашният модел е несправедлив и изисква промяна.
Убедени сме, че подобен модел на разпределение на средствата е справедлив, балансиран и ще спомогне за разрешаването на ключови проблеми на София. От една страна допълнителните 15 млн. лв. годишно гарантирано ще се инвестират в решаването на отдавна натрупани проблеми с паркирането. От друга, така ще бъдат осигурени допълнителни средства за повече градски транспорт и ще бъде намалена зависимостта от автомобилите. Не на последно място, ще се позволи на жителите на кварталите с платено паркиране да не се чувстват излъгани, когато плащат за синя и зелена зона, а живеят на тротоари и улици, намиращи се в трагично състояние.
Очакваме предложението ни да бъде подробно разгледано от зам. кмета по финансите и транспорта, г-н Дончо Барбалов, компетентните комисии в Столичната община и да се приеме от Столичния общински съвет. С предложената концепция целим спиране на течовете на десетки милиони левове в бездънната каса на ЦГМ, но и ще направим изразходването на парите на гражданите по-прозрачно. Но най-важното е, че подобен модел на разпределение би бил отдавна чаканото начало на трайно решаване на големите проблеми на столицата, които в момента никой не се опитва да реши.
