Сграда в Тирана
Колкото и да не ви се вярва, ни омръзна да критикуваме града ни като “най” – най-мръсната столица в ЕС, най-зле поддържаната инфраструктура, най-непешеходния голям град, най-некачествените ремонти, най-автомобилния град с градски транспорт далеч назад в приоритетите на градската управа. И това го твърдим не от простото оплюване и “хейтене”, а стъпвайки на наблюдения, сравнения, анализи, натрупан опит и неадекватни действия на Столичната община. Даваме само няколко конкретни примера:
- в Париж когато нивата на замърсяване на въздуха са над нормата, кметът забранява движението на автомобили и апелира към ползване на градския транспорт, който става безплатен;
- в Любляна кметът е затворил изцяло идеалния център на града за автомобили и затова днес това е приятна зона за разходки и велосипеди. Изграден е подземен паркинг, където жителите да си оставят колите;
- в Скопие има междублокови пространства в перфектно състояние, поддържани от общината. Изградени са множество многоетажни паркинги, както и временни двуетажни такива, които удвояват броя паркоместа без да се завзема нова площ от градската тъкан;
- в Прага – трамвайната мрежа е изключително развита и добре поддържана, нощният градски транспорт – също;
- в Будапеща транспортният им оператор изгради изцяло нов имидж на градския транспорт, който привлече много нови пътници;
- в Пловдив качеството на тротоарите е в пъти над софийските;
- в Бургас кметът апелира гражданите си да ползват градския транспорт и да не навлизат в бус лентата с автомобили – действия, които очакваме и от столичния кмет от години насам.
Така стигаме до Тирана – град, който не сте и предполагали, че ще дадем за пример и от който ще настояваме нашият кмет Йорданка Фандъкова да се поучи, да вземе пример и да последва. Защото София заслужава смел визионер, твърда ръка, ясни приоритети, много повече усилия за справяне с проблемите на мръсния въздух и твърде многото автомобили в града, както и готовност да приложи установени от десетилетия практики във всички останали европейски столици. София има нужда от човек като албанския кмет. Препечатваме статия на Cities of the Future.
Обновени блокове в албанската столица
Млад кмет се зае с една от най-замърсените европейски столици
Като кмет на албанската столица Тирана, Ерион Велиай представи алтернативни начини за придвижване за задръстените от трафик улици, включвайки и обществеността като партньор в процеса. Именно той беше звездата на международния конгрес Smart City Expo в Барселона по време на кръгла маса относно градовете приоритизиращи пешеходното и велосипедно движение. Честен за проблемите на Тирана, той заяви, че преди 25 години Албания е била като Северна Корея на Европа – в столицата е имало само 17 автомобила, всичките притежание на членове на политбюро и началници в армията. Днес има над 170 000 автомобила.
Този бум на автомобилите донесе след себе си сериозен трафик и тежко замърсяване, допълнително изострени от средната възраст на автомобилите (16 години) и лошото качество на горивото. Предшествениците на Велиай се опитваха да решат проблемите като добавяха нови ленти за автомобилите, но според него това решение е било като да се опитваш да се бориш с наднорменото тегло като отпускаш колана си. Мислейки как да се заеме с проблема, пред кмета изникнал всеобхватният въпрос за ценностите. “Въпросът, на който всички кметове трябва да си отговорят, е: Каква е нашата цел? Дали всеки беден човек в крайна сметка да си купи автомобил или да накараме богатите да използват градски транспорт?”. Веднъж отговорили си на това, можем да отговорим и на всички въпроси за необходимите финансови средства и инфраструктура.
Ерион Велиай, кмет на Тирана от юли 2015г.
Целта на кмета на Тирана решително води към бъдеще с приоритет пешеходците: “Ходенето е наше естествено състояние, а не седенето зад волана”, заявява той. Избран през юли 2015г., образован в Западна Европа, Велиай бързо се възползва от дигиталните технологии като средство за по-директен контакт с обществото. През февруари 2016г. апликацията Tirana Ime беше представена, позволявайки на хората да докладват в реално време своите проблеми и притеснения към общината. Кметът също така направи градските камери за наблюдение със свободен достъп, за да могат хората да планират своите пътувания, давайки им свобода да избират, но също така и да се образоват за това до какви последствия води трафикът в един град.
Тайното оръжие
Но как се променя цяла една култура – в случая, култура, която точно както доскоро беше на запад е твърде обвързана с автомобила. Тайното оръжие на Велиай са децата. “Децата са чудесен инструмент, за да бъдат адвокат на кмета. Когато градът организира дни без автомобили, затваряйки голяма част от града за трафик, единствените хора, които бяха във възторг бяха децата. Възрастните протестираха. Но децата нямат скрити мисли, не притежават автомобили, не гласуват и не плащат данъци. Те нямат ограничения и не страдат от предразсъдъци, когато взимат своите решения. Вместо това те питат своите родители за ролери, скейтборди и други начини да се възползват от освободените от автомобили улици и точно това приобщи и родителите.
Деца играят на пътното платно
В крайна сметка успяхме да спечелим обществото без да изхарчим и стотинка за реклама и лобизъм, а само чрез децата. Те са като малки революционери във всеки дом борещи се за алтернативен транспорт и различно разпределение на улиците и градската среда. Всъщност трансформацията е толкова успешна, че когато един от основните площади е отворен за трафик след серия от публични събития, заради които е бил затворен, хората, които преди това са протестирали срещу ограниченията, сега протестират срещу трафика. Голяма част от успеха идва и от образоването на обществото, заявява кметът. “Когато организирахме първите дни без автомобили, поставихме електронно табло, което показваше с колко замърсяването на въздуха намалява”.
Общината също така образова обществото и по отношение на цената на това да притежаваш личен автомобил. Във фокус групи хората били питани кое е най-важното нещо в техния живот и бидейки жители на балканска държава, където семейството е в центъра на ценностната им система, всички отговорили “децата”. С този отговор, от общината допуснали, че голяма част от семейния бюджет отива точно за отглеждане на децата. Тогава пресметнали, че за автомобила, поддръжката, застраховката, бензина и другите разходи, едно домакинство изразходва близо 30% от бюджета си за колите вместо за децата. Хората били шокирани от тези данни, защото никой досега не бил правил подобни сметки. Оказва се, че е градски фолклор, че децата били приоритет. Но това всъщност никога не е било така – автомобилите са на първо място. А това кара хората да осъзнаят, че без да знаят и да се усетят, са променили приоритета в ценностната си система, противно на това, което са считали за най-важно.
Това е и една от многото истории, които Велиай разказва за постепенната трансформация на своя град. Идвайки от неправителствения сектор, той заявява, че хората са имали нужда от организиране, а работата на местната управа е да бъде главният организатор, особено що се отнася до използването на алтернативни методи за придвижване. Велиай иска хората да получат обратно улиците си чрез граждански действия. И може би точно децата ще поведат тази битка.
