Становище - 10/06/2026
Категория: Град за хората, Зеленина и паркове
След повече от десет години процедури, обжалвания и обществени дебати София е близо до приемането на нов Подробен устройствен план (ПУП) за Борисовата градина. Това е важна стъпка за най-стария и най-значим градски парк, който дълго време е без действаща устройствена рамка и без ясна визия за своето развитие.
Проектът съдържа редица положителни решения – възстановяване на паркови територии, ограничаване на част от несвойствените функции и по-ясно структуриране на пространствата. Въпреки това остават няколко ключови въпроса, без чието решаване ПУП рискува да остане документ с без практически ефект.
Истинската защита на Борисовата градина не зависи единствено от устройствените режими, а от възможността паркът да функционира като цялостна публична територия. Днес в неговите граници продължават да съществуват държавни и частни имоти с различен статут, което поставя под съмнение изпълнението на част от заложените цели.
Липсва публично представена карта на собствеността, както и конкретен план кои имоти ще бъдат придобивани, отчуждавани или прехвърляни към общината. Без подобна програма защитата на парка остава до голяма степен декларативна.
Особено важни са терени като Къпалнята „Мария Луиза“, Летния театър, зоните около гара „Пионер“, както и други имоти, които имат ключово значение за непрекъснатостта на парковата среда.
Подробният устройствен план очертава желаното бъдеще на Борисовата градина, но не отговаря на въпроса как то ще бъде постигнато.
Реализирането на предвидените мерки изисква значителен финансов ресурс – за отчуждителни процедури, възстановяване на инфраструктурата, обновяване на зелената система, реставрация на исторически обекти и изграждане на обществени функции.
Липсата на поетапна инвестиционна програма създава риск голяма част от предвижданията да останат нереализирани години след приемането на плана. Затова устройственото планиране трябва да бъде придружено от конкретен бюджетен ангажимент и график за изпълнение.
Една от най-спорните идеи в проекта е изграждането на подземен паркинг на мястото на бившата автокъща „Капитолия“.
Премахването на съществуващите временни обекти и възстановяването на парковата среда безспорно е положителна стъпка. В същото време изграждането на нова автомобилна инфраструктура в парк поражда съмнения дали това е правилната посока за развитие.
Основната логика на Борисовата градина следва да бъде насърчаване на достъпа пеша, с велосипед и с обществен транспорт. В този контекст новите автомобилни функции трудно се вписват в идеята за постепенно ограничаване на автомобилното присъствие в парка.
Важен е и въпросът за резервираното в Общия устройствен план трасе за релсов транспорт между Семинарията, „Дианабад“, „Студентски град“ и „Малинова долина“.
Това направление има потенциал да осигури висококапацитетна връзка между едни от най-натоварените части на София и да обслужва десетки хиляди пътници ежедневно. Затова ПУП следва недвусмислено да гарантира, че бъдещата реализация на трасето няма да бъде възпрепятствана от други устройствени решения.
Проектът предвижда възстановяване на стадион „Юнак“ като спортно съоръжение. Въпросът обаче е дали това е най-доброто решение за тази част на Борисовата градина.
Разположен непосредствено до метростанция и множество линии на градския транспорт, теренът има потенциал да се превърне във втори голям пешеходен вход към парка. Вместо ново спортно съоръжение, зоната може да бъде оформена като озеленено публично пространство, което да свързва централната градска част с парковата територия.
Подобен подход би допринесъл както за по-добрата достъпност на парка, така и за увеличаване на зелените площи в най-натоварената му част.
Къпалня „Мария Луиза“ е един от символите на Борисовата градина и един от малкото обекти в София с потенциал да възстанови традицията на обществените летни къпални.
Запазването на функцията ѝ като обществен басейн е особено важно на фона на сериозния недостиг на подобна инфраструктура в града. Това изисква ясни гаранции, че теренът няма да бъде използван за хотелски, търговски или други несвойствени дейности, които биха ограничили публичния му характер.
Приемането на ПУП е необходима стъпка за бъдещето на Борисовата градина, но не решава автоматично натрупаните проблеми. Истинското предизвикателство започва след неговото одобряване.
Без ясна програма за придобиване на имоти, без финансова рамка, без механизми за контрол и без ежегодно отчитане на напредъка съществува риск част от най-важните цели да останат неизпълнени.
Борисовата градина има нужда не просто от устройствен план, а от дългосрочна стратегия за управление и защита. Само така най-значимият парк на София може да бъде съхранен като публично, зелено и достъпно пространство за следващите поколения.