Любомир Христов се доказа като класически пример на самозабравила се чиновническа арогантност. Иронично е, че човек, чиято кариера е изцяло посветена на автомобилния транспорт (включително и в ролята на продавач-консултант на леки коли) и стоковата логистика, става въплъщение на столичната транспортна политика. Също така е и плашещо, защото от резултатите на неговия ресор става ясно, че Любомир Христов не разбира какво представлява градският транспорт, не го познава и не знае какви нужди има той, за да бъде ефективен. Тогава как да сме учудени, че автомобилите са царе в София и всичко се прави за тях и тяхното удобство, противно на всякаква логика, противно на всички десетки примери от възвеличавания Запад, накъдето уж сме се запътили… гарантирано от властимащите.
Любомир Христов – познавач на спирките на градския транспорт…
Всички пътища Никакви пътища не водят към Любомир Христов
Поискахме среща с този човек в последен опит да установим дали изобщо имаме допирни точки, дали можем да намерим общи позиции, гарантиращи подобряване на транспортната обстановка в София. Насреща си получихме смехотворни пасивно-агресивни подмятания, нагло повдигане на вежди и абсолютно недопустим тон на дискусия между чиновник и граждани. Например:
“Спаси София: Както знаете, направихме промени в Наредба №2 заедно с МРРБ…
Любомир Христов: Не знаех, че правите промени вие в наредбите…
Спаси София: Не, заедно с министерството направихме работна група и промените се случиха – бяха обнародвани. Столична община даже изпрати писмо, че ги подкрепя.”
Да, г-н Христов. За разлика от Вас, и целия “успешен и доказал се екип експерти”, от който се настоява, че сте част, ние успяхме да се свържем с министерството, да обсъдим проблема, да постигнем съгласие, че той трябва да се отстрани спешно и съвместно с техните компетентни служители да изработим промените, с липсата на които Вие и Общината се оправдавате от години. И всичко това ни отне само три месеца…
Голямо предложение ще да е било, щом пет години не можаха да го разработят…
Малко по-късно в разговора, когато коментирахме нощния транспорт, зам.-кметът по транспорта Любомир Христов се показа и като истински талант на междуличностните отношения:
“Спаси София: Относно нощния транспорт, разработваме обосновка. Искаме да попитаме тази цифра, която я цитирахте май месец – 6 милиона, откъде е дошла? Вие казахте, че е проучване на ЦГМ. ЦГМ ще публикуват ли това проучване, за да знаем на база на какво са формулирали тази цифра, защото така цифрата е там, но не знаем какво седи зад нея – колко линии, какво натоварване, какъв интервал.
Любомир Христов: Ами, можете да ги попитате, те най-вероятно ще ви дадат отговор.
Спаси София: А на Вас обяснили ли са Ви, като са Ви дали тази цифра?
Любомир Христов: Със сигурност.
Спаси София: Можете ли да ни кажете какви параметри са Ви казали?
Любомир Христов: Защо трябва да Ви кажа?
Спаси София: Защото се интересуваме.
Любомир Христов: Питайте ги, те са първоизточникът на информация. Така, че сигурно те ще Ви отговорят. Пък и за Вас очевидно няма голямо значение истината. ”
Да, защо ли наистина трябва да се обосновете, г-н Христов, в качеството Ви на общински служител, който обявява в националните медии официална позиция? Странно, защо трябва да ни убедите, че приказките Ви не са голословие? Ние ще питаме ЦГМ. Но сега питаме Вас: защо си позволявате подобно отношение? Толкова ли сте се самозабравил в мимолетната си овластеност на общински бюрократ, че сте се заблудил, че може да демонстрирате подобна пренебрежителност към хората, чиито интереси се предполага, че защитавате? Нямате ли началник, който да Ви напомни, че Общината претендира, че работи за и в диалог с гражданите?
Какво зависи от Любомир Христов?
Задавахме много други въпроси. На всички ни беше отговорено, че от Любомир Христов нищо не зависи: винаги отговорността лежи в ЦГМ, СОС или проектантите, като най-ранните срокове за всичко лежат отвъд заветната дата на изборите. Което събуди в нас искрено желание да знаем, ако Любомир Христов не е фактор в нито един от компонентите на градския транспорт на София и ако не се чувства длъжен да бъде “глас” на отговорните институции, информиращ гражданите, отишли да го питат за бъдещето на градския транспорт, за какво изобщо служи той на общината?
Автор: неизвестен, но очакваме велики дела от него!
“Принципната позиция по принцип” на Любомир Христов
Анализирайки логиката, която Любомир Христов използва, когато се захвана да ни обяснява приоритетите на транспортната политика на Общината, можем да си обясним свободното падане, в което се намира градският транспорт в момента. Очевидно принципната позиция, която той изговори се изразява в повтаряне на едни и същи клиширани изрази, зад които стои умишлено изкривявана и премълчавана информация. Когато обаче хора от ранга на зам.-кмет по транспорта ни предоставят “принципна позиция по принцип”, сме особено щастливи. Нека ви разкажем каква е принципната позиция (по принцип) на общината за това в какво се изразява приоритетността на градския транспорт:
“Любомир Христов: Принципна позиция по отношение на подобряване на условията за придвижване на градския транспорт, като започнем от цялостна реконструкция и модернизация на инфраструктурата, минем през доставка на нови превозни средства, и минем през създаване на условия за приоритизация, по отношение на кръстовища, които са със светофарно регулиране, и съответно обособяване на трасета. Та, принципно, видно от последните шест-седем-осем години Столична община работи приоритетно в това направление. А действително дали, по един или друг конкретен обект, в случая – Малинов, на вас може да ви се струва, че е много разумно да се направи, в следващия момент може да се окаже, че няма достатъчно натоварване от гледна точка на автобуси на градския транспорт, или след пускането на метрото и разширението на булеварда, може да се окаже, че ако автобусите се движат споделено с автомобилното движение, не трупат закъснения и тази реконструкция е свършила работата си.”
Т.е., според Любомир Христов степените на важност на компонентите за приоритетно движение на градския транспорт, включват:
- изграждане и модернизация на инфраструктура – като Лъвов мост, реализиран без транспортен план с ала-бала обясненията на Петър Диков, че там ще въртят тролеи, или че “ще върнем автобус 108 да върти там”, който никога не е ходил “там”, че да го връщаме; като Семинарията, където не беше помислено за автобусния трафик; като трамвайното трасе до Дървеница, за което никой не се сети да каже на жителите на ж.к. Дианабад коя линия ще върви по него и кои автобуси ще бъдат закрити/променени или запазени; като предстоящата катастрофа на две нива на България и Гешов, която не предвижда къде да се намират спирките на градския транспорт спрямо кръстовището и входовете на бъдещата метростанция така, че трансфера да е максимално удобен за пътниците и остава или да се запази кръстовището на терена непроменено (както и го предвиждат проектантите), или спирките да се изместят с до 100 метра встрани от кръстовището, за да могат автобусите да се качват на “безконфликтното” второ ниво;
- доставка на нови превозни средства – като новите тролеи и автобуси по линиите на градския транспорт, които освен, че продължават да висят в задръствания, от което не стават по-предпочитани от пътниците, са и обект на редовно раздуване на интервалите, съкращаване на броя коли по линия и т.н.;
- създаване на кръстовища с умни светофари – които уж се правеха с цел да могат да регулират трафика така, че градският транспорт изобщо да не усеща кръстовищата, но вместо това получихме светофари, които са посветени изцяло на автомобилния трафик, защото ги строят без да предвиждат БУС ленти и ги настройват без отделни фази за автобусите. А на някои от тях пешеходците трябва да разчитат на бутончета (с указания на английски и италиански език, но не и на роден български), които да спрат автомобилите и да пуснат заветното зелено след натискане;
- обособяване на трасета – компонент, по който Столична община не е направила нищо, въпреки, че от 2006 г. упорито обяснява къде и как иска да има БУС ленти и по какви булеварди ще ги прокарва. Компонент, който е непознат на софийските проектанти и който противно на всякаква логика и на всчики прилагани на Запад практики, се счита за ефективна мярка, само ако градският транспорт трупа нейде закъснения. Т.е. тази мярка е възможна, според Христов, само в краен случай, а не като ефективен и доказан метод за ускоряване на градския транспорт и превръщането му в конкурентен на автомобилния.
Кръстовище на две нива без нито едно безконфликтно направление и без решение за спирките на градския транспорт и велосипедното движение… Мда, поредните милиони „усвоени“ ефективно!
Това обяснява защо новата инфраструктура не отчита транспорта, защо новите превозни средства не подобряват брандовата лоялност (хаха!) на хората към градския транспорт, защо умните светофари ще се нуждаят от преправяне, когато стане чудо и София се поеме от хора, знаещи какво са БУС лентите и за какво служат. Комбинирайте всичко това с изказването на Любомир Христов, че тарифната политика на Столична община и сега била достатъчно адекватна и можете да видите токсичната и зловонна тиня, в която тънат перспективите пред столичния транспорт. Всичко това е пряк резултат от принципната позиция по отношение на подобряване на условията за придвижване на градския транспорт, ала-Любомир Христов…
Може да се забавляваме с изказа си и да се шегуваме, но не е смешно. Този абсурд трябва да спре!
В заключение: наясно сме, че на тази среща Христов е дошъл с ясното съзнание, че ние сме една група момчета, която няколко пъти му поиска оставката в национален ефир. Нормално е при това положение да включи на режим “отбрана”. Психологията описва този процес достатъчно подробно. Но това не е междуличностен конфликт. Имаме проблем с един ресорен кмет, който систематично показва, че приоритетите му не отговарят на интересите на града и който за съжаление не разполага с коректив, а е оставен на самотек да вършее из града и да оставя след себе си потопи от Библейски пропорции, с арогантното убеждение, че е несменяем. Настоятелността ни, че Любомир Христов трябва да бъде отстранен от длъжността зам.-кмет по транспорта не е резултат от лична неприязън, или от въобразяваните от него зависимости и изсмуканите от пръстите на медийните му поддръжници връзки с тази или онази партия, групировка или окръжност. Дори сега – след такова неприемливо поведение на тази среща, проблемът не стана личен.
Така че, г-н Христов, искаме Ви оставката, защото се съмняваме във Вашия интегритет и в желанието Ви да работите за доброто на София. Личните Ви качества нямат отношение – разочароващо е да надникнем в тази нелицеприятна страна на Вашата персона, но това няма отношение към мотивите ни. Искаме Ви оставката, защото сте грешният човек за този пост. Защото разбиранията Ви за това как трябва да се управляват транспортът и инфраструктурата в София са морално остарели, абсурдни и вредни (физически и икономически) за всичките милион и четиристотин хиляди жители на града.
От както заехте този пост, Вие безапелационно доказахте, че не можете да усвоявате и прилагате добрите практики, с които София е заобиколена. Оставането Ви и ден още на този пост означава безвъзвратно загубено ценно време за София и пропускане на възможността тя да се превърне в един по-добър, зелен, устойчив и най-вече: човечен град. Сега е моментът да строим качествено и с мисъл, защото времето лети, а София продължава да изостава от своите градски конкуренти.
И ако трябва да избираме между това да не се конфронтираме с Вас, и да видим реализирана катастрофалната Ви “принципна позиция по принцип”, предпочитаме да направим всичко възможно да бъдете отстранен от поста зам.-кмет по транспорта – така и София ще е спасена от Вас, и Вие няма да се налага да се правите на интересен, когато нямате с какво друго да оборите критиката.
