Законът за обществения транспорт – добър старт, но потенциалът е много по-голям

Този закон е шанс – или да направим крачка напред към модерен, работещ и достъпен обществен транспорт, или да бетонираме старите грешки в нов нормативен текст. Нашите предложения не са козметични. Те са опит да върнем закона към реалността на градовете и общините, които всеки ден носят отговорността транспортът да работи.

Днес общественият транспорт в България се регулира така, сякаш съществува само автобус. Това изключва цели системи – трамваи, метро, тролеи, въжени линии – които превозват стотици хиляди хора всеки ден. Ние настояваме законът най-сетне да признае всички форми на обществен транспорт като равноправни, защото за пътника няма значение какъв е двигателят, а дали стига бързо, сигурно и навреме.

В основата на предложенията ни стои принципът, че транспортът се планира за хората, не за администрацията. Общините трябва да могат да реагират бързо – при ремонти, промени в търсенето, нови квартали, нови работни зони. Централизиран контрол върху всяка промяна в разписанието не води до ред, а до парализа. Затова настояваме решенията да се вземат близо до терена, при ясни правила и пълна публичност на данните.

Нашата визия за транспорт е интегрирана система, а не сбор от несвързани линии. Националният транспортен модел трябва да служи за планиране на тактово обслужване, удобни връзки и реална интермодалност – автобус, влак, метро, трамвай, велосипед. Не минимални „връзки за отбиване на номера“, а оптимално обслужване според реалното търсене.

Предлагаме и нещо, което в България упорито се избягва – междуобщинско и трансгранично мислене. Градовете не свършват на административната граница. Русе–Гюргево, Видин–Калафат, София–Божурище са примери, в които хората живеят, работят и пътуват като в една система. Законът трябва да го позволява, а не да го спира.

Всички тези предложения са пряко свързани с политиките на „Спаси София“ в сферата на транспорта: приоритет на обществения транспорт, силни общини, интеграция между различните видове превоз, дигитализация, достъпност и устойчиво развитие. Това не е теория – това е практиката на работещите европейски градове, която искаме да приложим и тук.