Становище - 17/12/2025
Категория: Град за хората, Управление и финанси
Сигурността на спортните събития е важна, но лош закон, приет под натиск и емоция, създава повече проблеми, отколкото решения. Нашата позиция е ясна: борбата със спортното хулиганство не може да се води с текстове, писани набързо след пореден инцидент, без да се мисли за последствията върху масовия спорт, училищните събития и публичния живот в градовете.
В предложения закон има правилни намерения – регистри, санкции, координация между институции. Но те са поставени в непрецизна рамка, която смесва понятия, разширява задължения без логика и въвежда еднакви изисквания за коренно различни ситуации. Футболен мач с хиляди агитки и училищен спортен празник не могат да се третират по един и същи начин – това не е сигурност, това е административен абсурд.
Ние настояваме законът да бъде честен за проблема, който решава. Ако целта е спортното хулиганство – то трябва да бъде назовано, дефинирано и адресирано цялостно, включително чрез работа с организирани групи привърженици, превенция, ясни отговорности и пропорционални санкции. В момента законът заобикаля тази тема и вместо това натоварва масовия спорт с изисквания, които могат да го задушат.
Особено тревожно е изместването на отговорността от държавата към организаторите и собствениците на обекти. Да, видеонаблюдение на стадионите е нужно. Но спортното хулиганство не започва и не свършва на входа на стадиона. То се случва по улиците, в кварталите, по маршрутите на агитките – там, където отговорността е на МВР и на местната власт. Закон без ясен ангажимент на държавата е закон, който си „измива ръцете“.
Нашите предложения са в пълен синхрон с политиките на „Спаси София“ за разумна сигурност, силна роля на общините и защита на публичния живот в града. Искаме ред там, където има реален риск, но и свобода там, където спортът изпълнява социалната си функция – да събира хората, а не да ги плаши с камери, формуляри и забрани.
Законът трябва да наказва хулиганството, а не спорта. И ако искаме по-безопасни градове и по-жив обществен живот, това започва с добре написани правила, а не с показни реакции.