Крайно неуместно е да се използват тежките съдби на хората като инструмент за политически спекулации. Вместо да всява страх у нуждаещите се, трябва да се фокусираме върху истинските решения за жилищната криза. „Спаси София“ няма да участва в популистки инициативи, които нагнетяват напрежение, вместо да търсят конструктивен диалог. Абсурдно е да си играем със страха и тежката съдба на хората, нуждаещи се от общинско жилище. Нека говорим по същество – за проблемите и решенията.
Общинските жилища в София са в трагично състояние – години наред се раздават без ясна методика, разпродават се на безценица, няма средства за инвестиции и дори не се застраховат. Резултатът от тази порочна 20-годишна система е налице: хиляди столичани с реална нужда чакат с години за настаняване, докато в същото време апартаменти са обитавани от хора с високи доходи или близки до властта. Сегашната система не работи и се нуждае от цялостна реформа. Именно такава мащабна промяна предлага новата Наредба за общинските жилища, внесена от „Спаси София“ – това е голяма реформа и крачка в правилната посока към справедлива и ефективна жилищна политика на Столична община.
Факти срещу твърденията :
В отговор на появилите се твърдения и опасения, представяме следните разяснения:
Срочните договори – „ще изгоним хората след 5 години“?
Не. Предложението предвижда наемните договори да са 5-годишни, но това не означава автоматично изгонване на наемателите след изтичането им. Целта е на всеки пет години да се преоценява нуждата – дали семейството още отговаря на критериите и се нуждае от подкрепа. В същото време, ако дадено домакинство вече е стъпило на крака и надхвърля изискванията, освободеното жилище ще се предостави на следващия нуждаещ се. Така се гарантира, че ограниченият общински ресурс помага на максимален брой хора по справедлив начин. Най-уязвимите групи получават допълнителна защита – например възрастни хора над 65 години, самотно живеещи или хора с увреждания над 71 %, ще бъдат с безсрочни договори. Идеята на срочните договори е въвеждане на ред и контрол, а не несигурност: период от 5 години е достатъчен да осигури стабилност за семействата, без да превръща общинското жилище в пожизнена придобивка. Това е стандартна практика – социалната помощ е временна, но подлежи на продължение при необходимост, което и наредбата предвижда.
Спиране на продажбите – „хората няма да имат шанс да притежават свой дом“?
Напротив. Прекратяването на разпродажбата на общински жилища защитава обществения интерес и дава шанс на повече хора да получат дом под наем. Досегашната практика на масови продажби „за жълти стотинки“ ощетява бъдещите поколения – всеки продаден общински апартамент означава един нуждаещ се в бъдеще по-малко жилище. Новата наредба слага край на това разграбване на публичния ресурс. Вместо да разпродава, Общината ще запазва и увеличава жилищния фонд, за да може повече семейства да се възползват от него. Разбира се, правата на наемателите по старата наредба са защитени – всички, които вече отговарят на условията за закупуване по действащите стари правила, ще имат двугодишен срок да упражнят това свое право. Никой няма да бъде изненадващо лишен от възможността, която му е била обещана. В дългосрочен план обаче Столична община трябва да спре да продава най-ценния си ресурс – социалните жилища, защото не е социална политика да превръщаш субсидираните жилища в частна собственост, докато други хора чакат с години за настаняване. Вместо несигурни еднократни сделки, новият модел залага на дългосрочна сигурност чрез достъпни общински наеми – доказано решение в много европейски градове, където общинските жилища се запазват за социално слаби и не се разпродават.
Депозит и застраховка – „най-бедните не могат да плащат, натоварваме ги“?
Въвеждането на депозит и задължителна застраховка не е наказание, а грижа и отговорност към жилищния фонд и самите наематели. Тези изисквания целят повишаване на отговорността при ползването на общинско имущество, намаляване на щетите и устойчивост на системата. Депозитът е еднократна възвръщаема гаранция, че ако настъпят щети в жилището или сметки останат неплатени, Общината ще може бързо да ги покрие и ремонтира – така жилището няма да отпада от фонда и ще може веднага да приюти следващ нуждаещ се.
Задължителната застраховка на имота пък е грижа за самите наематели – при бедствия, аварии или инциденти щетите ще се покриват, вместо хората да остават на улицата. Нека е ясно – става дума за малки суми в сравнение с ползата, а и тази практика е стандартна: дори и сега повечето наематели в частни жилища плащат депозит и имат застраховки. Социално уязвимите няма да бъдат изоставени – Общината предвижда механизми и партньорства за достъпни застрахователни пакети.
Ограничение за отопление с твърдо гориво – „ще забраним на хората да се топлят“?
Да, новите правила забраняват горенето на въглища и дърва в общинските жилища, но това е мярка в полза на всички. Това не е наказание за най-уязвимите, а мярка за обществено здраве – част от борбата за по-чист въздух в София. Столична община вече постепенно ограничава отоплението на твърдо гориво в най-засегнатите квартали. Не бива най-бедните да бъдат обричани да дишат най-мръсния въздух. В общинските жилища трябва да осигурим съвременно, безопасно и екологично отопление – било то централно парно, електричество, газ или алтернативни източници. Разбира се, Общината ще трябва да съдейства на наемателите при прехода към по-екологично отопление – чрез целеви помощи за електроуреди, подобряване на изолацията на сградите и др. Това е инвестиция в здравето и качеството на живот както на обитателите, така и на всички столичани.
Целеви групи – „има за доктори, няма за шофьори и медицински сестри“?
Включването на млади научни кадри (с образователна степен „доктор“) като целева група не изключва подкрепа за други професии – това сравнение е подвеждащо. Новата наредба значително разширява кръга на правоимащите, добавяйки освен обичайните социално слаби групи и нови категории – например млади семейства, хора, излизащи от институции, и млади преподаватели и изследователи. Защо научни работници до 35 г.? Защото София има нужда от млади образовани кадри, а в момента много от тях напускат страната или градa заради ниско заплащане и високите разходи за живот. Да помогнем на един асистент в университет с ниска заплата да остане тук не е привилегия, а инвестиция в бъдещето на града. Важно е да уточним – медицинските сестри, лекари, шофьори от градския транспорт и всички други трудови групи не са изключени от достъп до общинско жилище. Те, като всички граждани, могат да кандидатстват по общия ред, ако отговарят на социалните критерии (доход, липса на собствено жилище и пр.). Целевите групи просто дават допълнителен тласък на някои приоритетни за града категории, без да отнемат правата на останалите.
Отказваме да участваме в инсценирани схватки, целящи евтин пиар на гърба на страдащи хора. Вместо това каним всички отговорни колеги и граждани на сериозен разговор по същество. Новата наредба е резултат от задълбочен анализ и множество предложения от експерти, администрация и граждани – тя не е просто документ, а основа за модерна жилищна политика в София. Време е да спрем застоят – достатъчно десетилетия общинските жилища бяха синоним на схеми и мизерия. Сега имаме шанс да променим модела в полза на гражданите.
Какво предлага новата наредба – накратко за ползите
- Край на разпродаването за „жълти стотинки“. Спира се порочната практика общински имоти да се приватизират на занижени цени. Всеки запазен общински апартамент означава дом за бъдещо семейство, вместо еднократна продажба за нечия изгода.
- По-строги и ясни правила за настаняване. Въвеждат се прозрачни критерии за доход, собственост и жилищни нужди, както и ясна методика за оценка на нуждаещите се. Това ще елиминира субективизма, „нашите хора“ и злоупотребите. Жилищата ще отиват при тези, които наистина отговарят на условията и имат нужда.
- Специализиран фонд за жилищата. Създава се фонд, където ще се акумулират приходите от наеми и от продажби. Тези средства ще се използват целево само за ремонти и строителство на нови общински жилища. Така всеки лев от жилищния сектор ще се връща обратно в подобряването му, вместо да изчезва в общия бюджет. Предвижда се и разпределение на средствата между районите и централната община (напр. 40% за районите, 60% централен фонд) за по-ефективно управление.
- Публичен регистър за прозрачност. За първи път ще има публичен регистър на всички общински жилища в София – с информация за това колко са, къде се намират, колко са свободни или заети, и при какви условия. Прозрачността ще бъде на максимално ниво, за да може всеки гражданин и медиите да контролират процеса и да се пресичат навреме нередности. Това ще повиши доверието, че системата работи честно.
- Разширен обхват на подкрепата. Целевите групи се разширяват, за да обхванат повече нуждаещи се категории, включително млади семейства в началото на професионалния си път. Млади родители с малки деца, които трудно плащат наем на частния пазар, ще имат шанс за общинско жилище и глътка въздух, докато стъпят на крака. Наред с тях се запазва приоритетът за хора в неравностойно положение, хора с увреждания, самотни възрастни, многодетни семейства и др. – никоя уязвима група не е забравена.
„Спаси София“ апелираме дебатът по новата наредба да се води с факти и отговорност, а не чрез всяване на паника. Реформата на общинската жилищна политика е дългоочаквана и трудна стъпка, но необходима, за да може Столична община най-после да води успешна, проактивна социална политика. „Вярваме, че с тази реформа София ще обърне нова страница – общинските жилища ще престанат да бъдат символ на безнадеждност, а ще се превърнат в инструмент за подкрепа и развитие на нашите съграждани“, категорични са от екипа на „Спаси София“.
