Отново обществото ни беше почернено от поредна катастрофа, отнела живота на млади хора. И за пореден път ставаме свидетели как управляващите в София не поемат отговорност. Вместо това изпращат своите представители по медиите, за да прехвърлят вината изцяло върху полицията, все едно не те управляват града вече близо 20 години. Все едно МВР не беше под тотален техен контрол в три правителства, превърнали контролните органи в институции-проформа.

Спаси София категорично осъжда подобни сценки на мнима загриженост, предназначени единствено за политическа консумация. Този фарс е опит да се отклони вниманието от истинския проблем – че липсват намерение и капацитет проблемите да се решат. Това е подигравка не само с жертвите на катастрофите в София, но и с всички софиянци.

В Швеция – държавата, която първа въвежда “Визия 0” – цялостна стратегия и мерки за намаляване на пътните инциденти още през 1997 г. казват, че “загубата дори на един живот е неприемлива”. А основният постулат просто гласи: “Във всяка ситуация, човек може да сгреши. Но пътната мрежа не може”. Навсякъде по света, отговорните управляващи разбират, че инфраструктурата е ключова за подобряване на пътната безопасност. Без градска среда, в която безразсъдното шофиране е не само строго наказвано, но и физически трудно, ще продължаваме да слушаме трагични истории за отнети животи на хора, оказали се на грешното място, в грешния момент. Къде беше загрижеността на управляващите през последните десет години, в които Спаси София непрекъснато разработваше и предлагаше мерки за намаляване на фаталните катастрофи като:

  • организация на движението, предотвратяваща катастрофи – адаптивни фази, по-тесни ленти в кръстовищата и т.н.;
  • Събиране на точна информация за местата с най-чести произшествия и провеждане на одити за пътна безопасност за конкретни мерки за намаляване на риска;
  • Острови за изчакване на пешеходни пресичания и бордюри, проектирани така, че да отблъскват превозните средства обратно на пътното платно, ако загубят контрол и се насочат към спирка на градския транспорт или тротоар;.
  • система от камери, автоматично засичащи всички нарушения, не само моментната скорост на движение и изпращащи полицейски патрул в реално време;
  • Повдигане на кръстовищата и поставяне на настилка, различна от асфалта, за сигнализиране на опасните пресичания и намаляване  на скоростта;
  • Изграждане на стандартизирани и разпознаваеми пешеходни пътеки с всички компоненти – качествена маркировка и осветление;
  • Намаляване на гората от знаци по улиците за увеличаване фокуса на водачите;
  • Създаване на безопасни маршрути до училища и детски градини, включително с въвеждането на т. нар. “училищни регулировчици”, които да спират трафика, когато децата отиват или си тръгват от училище;
  • Въвеждане на пълноценна Зона 30 в центъра и кварталите за ограничаване на скоростта;
  • Изграждане на тротоарни уширения с цел превенция на неправилно паркиращи в зоната на кръстовищата, с което се намалява видимостта;

И още десетки други мерки, които работят навсякъде по света. Целият този набор от инструменти за повишена пътна безопасност отдавна е известен на Столичната община. Последно бе предложен от нас още преди 3 години на уж свикания точно с тази цел Консултативен съвет по пътна безопасност. Неизненадващо, и този съвет се оказа поредната “инициатива”, създадена не, за да свърши работа, а за да се каже, че Столичната община “поне нещо прави”.

Изненадващо ли е, че крайният резултат от него е поредната папка предложения, която прашасва някъде из чекмеджетата? ГЕРБ нямат желание да работят – те искат само да властват. Да “усвояват”, да имитират дейност и подобни неудобства като трагедиите, продукт не безхаберието им, само им развалят спокойствието. Затова и гневът им е фасаден, а инициативите им – безплодни. 

Имаме достатъчно опит с тези “управляващи”, за да знаем, че след тази поредна катастрофа, мерки няма да се вземат. Че в мига, в който дневният ред се прехвърли върху други теми, всичко ще си продължи по старому. Най-много някой друг билборд с празни приказки да се появи някъде.