Студент, бъдещ транспортен инженер
Да бъде истински град за хората
Завърших с отличие математическата гимназия в Пловдив през 2019 година. Транспортът е моята кауза и се преместих в София, за да изучавам технология и управление на транспорта в Техническия университет. През първите 2 години от следването си се включих в стажантска програма на строителна фирма по железопътен проект, където научих много за процесите на строителството и обществените поръчка.
Сравнително бързо след като заживях в София и опознах града (и транспорта му), се присъединих към транспортния екип на Спаси София. Тук получих възможността да науча изключително много нови, интересни и съвременни неща не само за транспорта, но и за всяка сфера от общинското управление, както и да се включа активно в изготвянето на наши проекти и предложения.
За каква София работя?
София трябва да е приветлив и зелен град, с уредени квартали, с красив център и чист, витошки въздух. София може да стъпи наравно с европейските столици и е крайно време да го направи! Трябва да прилагаме ясни и последователни политики във всички сфери на транспорта и градоустройството – от уреждането на паркирането и оптимизирането на градския транспорт, до строителните разрешения и архитектурата.
Градският транспорт е неразделна част от живота в съвременните градове – той трябва да бъде удобен, бърз и ефективен, а това се постига лесно и, доста често, без сериозни инвестиции – чрез добро планиране, приоритизация и качествена инфраструктура.
Вярвам, че когато подобрим транспорта, така че пътуването да не ни отнема часове, и градската среда, така че да се чувстваме приятно и сигурно, вървейки по красиви, осветени и облагородени улици, градът ще е по-оживен и пълен с хора, които се усмихват повече!
Откакто се помня проявявам интерес към влаковете и градския транспорт. Определено предпочитах гарата пред детската площадка и пътуването с тролея пред разходките.
Покрай любовта към влаковете станах част от екип доброволци – този на сдружение „За теснолинейката“. Участвах в ремонта на изоставената гара Цепина и превръщането ѝ в музей на теснолинейката. От време на време се пада и на мен честта да отварям музея и да разказвам на посетителите за историята на линията.
Веднъж, пътувайки от Студентски град до центъра ми се случи, ама съвсем случайно, да стигна за 22 минути – зелени светофари, липса на трафик, 2 минути между автобуса и метрото… Мечтата ми е това да бъде ежедневие – да няма две точки в града, между които да не може да се стигне с градски транспорт за по-малко час!
